Има дългоочаквани филми. Има филми с добър маркетинг. Има разкрепостени, модерни , младежки и маниашки филми. Има филми, които прекрачват границата. Има филми, които прекрачват много граници. И тогава има и „Saltburn“.

Подмамен от маркетинговата кампания на най-новия филм на режисьорката Емералд Фенел („Момиче с потенциал„) за един филм, в който ще бъде намесен целия спектър от сексуалности, за намеци на горещи сцени между номинираният за Оскар 2023г. Бари Кийгън („Баншите от Инишерин„) и всеобщия любимец Джейкъб Елроди („Еуфория„), за думи от сорта на „Най-добрата роля в кариерата на Розамунд Пайк“ и други подобни, всъщност нямах търпение филмът да излезе и да го глътна на един залък. И го глътнах. И се задавих…

„Saltburn“ е толкова странен, толкова гаден на моменти филм, че в желанието си да прекрачва граници, Емералд Фенел е отишла там където добрият вкус на зрителите не е способен да отиде. В съзнанието ми изникват заглавия, като „Martyrs“, където одраха жива главната героиня и „Човешката стоножка“ където…. дори няма да кажа какво се случва. „Saltburn“ в своя стремеж да бъде странен и да прекрачва граници отива там, където нещата напускат добрия вкус и не това не е смелост, не това не е новаторство, не това не е „силата да покажеш една патология на екран“.

Бари Кийгън в пореден свой филм дава изключително зрелищно изпълнение. Актьорът успява да канализира странностите на героят си от „Баншите на Инишерин“ и да ги запрати на майната си, превръщайки се в абсолютен психопат, вманиачен по героят на Елроди. Първата 1/3 от филма върви добре. Много добре. Дори се нгласяш за истинско пиршество на младежи, секс, алкохол, наркотици, сексуалности и какво ли още не. Втората 1/3 , вече в имението, започва да разгръща дълбочината на патологията на героят на Кийгън. Филмът ще ви даде такива секс сцени, че да заседнат на гърлото ви. Пиене на вода от вана, оргазъм чрез ултиматум и месечния цикъл на една жена, могат да бъдат превърнати в нещо, което да накара хромозомите ви да се разпаднат. В опита си да превърна тези странности в нещо смело, атрактивно и сексуално, Емералд Фенел с лекота успя да ме накара да вдигам вежди и да се питам вътрешно, какво изпитван от видяното? Моментално изплуват отговори- този е луд, тотално откачен, колко обсебен трябва да си, за…, ба си гадостта, бляяяк, и потапяйки се във ваната с кървавата уста е ммммм…. Я стига!!! Има граници, които не бива да бъдат преминавани и има действия , които отиват в посока на гърчене на вътрешното аз на зрителя. Точно както финалната сцена на „Martyrs“ ме накара да се гърча вътрешно, сцената на героят на Кийгън на гробищата ме накара да се чувствам по същият начин. Това не беше забавно. Не беше странно. Не беше яко и смело. Не беше откачено. Това беше патологично. Това беше нещо, което не искам да виждам и определено нещо, което не искам да гледам във филм.

Финалната 1/3 от филма всъщност поправи безумието на неговата средна част. С разкритието на всички действия и събития около героите ни, безумието, странностите и гаврата с героя на Кийгън придобиват смисъл и нова светлина. Финалната 1/3 реално осмисля централната сюжетна нишка на филма, въпреки че до голяма степен мети фокуса и почти сменя жанра. Нещо, което „Хижа в гората“ с Крис Хемсуорт направи през 2011г. Може би тук идват сравненията с „Талантливият мистър Рипли“. Може би тук се пораждат паралелите между двете истории и двата героя. Но докато Рипли на Мат Деймън имаше своите граници и никога не премина отвъд добрия вкус, въпреки че беше твърде напред за времето, в което излезе, „Saltburn“ се опитва да надскочи своето и да отиде… в общи линии по дяволите. Докато първия филм има своите стил, класа и красота примесени със странностите на героя и патологията му, вторият има всичко това, съчетани с доза отвратителност.

„Saltburn“ ще остане в историята, като един изключително успешен маркетингов продукт, но в никакъв случай, като успешен филм или история, която 20г. по-късно, както е случаят с „Талантливият мистър Рипли“, някой ще помни. Или може би греша. Може би хората ще помнят, колко гнусен и нахален филм е бил всъщност.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

62 − 53 =