Никога не съм харесвал Зак Снайдер. Никога! Преди около 100г., когато излезе „300“ и той бе достатъчно млад, както и Джерард Бътлър, някак си ми беше ок. Отдавам го на това, че и аз самият бях достатъчно млад. При все това се намираме 17г. по-късно с минали „Пазителите“, „Човек от стомана“, „Батман срещу Супермен“ и „Лигата на справедливостта“. Все филми, кой от кого по-лош и по-лош. Зак Снайдер се очерта като име, добило култов статус, с неясни основи.

„Rebel Moon: Part One- A Child of Fire“ е част от двутомната му, космическа сага, която някога той бе представил на Lucasfilm, като част от „Междузвездни войни“ и бе получил отказ. Години по-късно Снайдер успява да продаде идеята на Netflix, да се зареди с бюджет от $166 млн. и да раздели филма си в две части. Първият дебютира през изминалата седмица. Това е резултатът.

„Rebel Moon: Part One- A Child of Fire“ е може би най-амбициозния и обсъждан проект на режисьора в новата история. Може би за това, неговото сгромолясване е толкова жестоко и може би след втората част, кариерата му никога няма да бъде същата. През целия филм се питах едно, защо София Бутела? Защо? Най-известната роля на актрисата до сега е тази, с която провали в зародиш мечтите на Universal Studios за „The Dark Universe“. Помните ли опитите за „Франкенщайн“, „Булката на Франкенщайн“, „Дракула“, „Невидимият“….. ? Помните ли тази снимка?

А това лого?

Всичко това приключи с „Мумията“ от 2017г., който бе първият филм от новата вселена. В главните роли Том Круз и самата София Бутела, в ролята на Мумията. След тази епична катастрофа, с която актрисата винаги ще бъде свързвана, ти я наемаш за главна роля в своя $166 милионен епос?! Що за глупост е това?!

„Rebel Moon: Part One- A Child of Fire“ е сбирщина от добри идеи, сцени и мигове, запечатани дълбоко в съзнанието на зрителите. От погалването на тревата и докосването на пръстта в „Гладиатор“, през злодея от „Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца“, който тук е крал, до съдържателните, забавени кадри тип „300“, като този, в който главната героиня си слага наметалото. „Rebel Moon: Part One- A Child of Fire“ е крал практически от цялото вдъхновение н Зак Снайдер и най-безочливо го е показал на екран без дори да го промени.

Това не е кадър от „Създателят“

В целия филм няма нито един запомнящ се герой. Нито един. Включително главният. Включително злодея. Няма нито един герой, за който да ти пука дори малко. Когато един от добрите умира в саможертвата си, на фона на епично-патетична музика, нещата са толкова смехотворни, толкова не ти пука за този герой, той е имал толкова малко екранно време, че емоционална връзка между него и зрителя няма. А това е Рей Фишър, който изигра Киборг в „Лигата на справедливостта“ на Зак Снайдер. Изобщо, голяма драма, голямо нещо беше- дойде, мина и замина и продължихме, сякаш не е идвало.

Забавените кадри са толкова много, толкова дразнещи, толкова безсмислени, толкова напомнящи за „300“, а бе с една дума толкова много неща. Като всичко в целия филм, той е толкова много неща и успява от всички тях накрая да се превърне в едно голямо нищо.

Историята е бавна, тромава, до болка позната, изтъкана от милион клишета, дъвкани и превдъвквани хиляди пъти. И в повечето случаи това, което гледаме в „Rebel Moon: Part One- A Child of Fire“, а вече сме гледали в друг филм, именно в другия филм е представяно далеч по-успешно.

При все това не мога да отрека двете положителни неща за тези над 2 часа екранно време. Едното е сцената тип „Хари Потър“ с грифона. Съществото е изключително добре направено и достоверно. Огромен размах, ярост, дивост и искрена неопитоменост, от каквито момента има нужда. Полета с него е добре разработен въпреки усещането за „Междузвездни войни епизод 1: Невидима заплаха“. Крайния резултат е красива сцена и същество, приличен екшън и никакъв, ама никакъв принос към общата история.

Финалната битка между главния герой и основния злодей е добра. Много. И цялата заслуга е на оператора. Неговото майсторство, съчетано с изключителния монтаж създават от сцената нещо, което ако бе заснета от разстояние в един кадър, щяхме да се счупим от смях. Но крайния резултат тук е зрелищен, насечен, агресивен и много, много в стил Зак Снайдер.

„Rebel Moon: Part One- A Child of Fire“ е огромен субироток от вдъхновение, използвано по неправилен начин и реализирано с неправилните изразни средства. Каквото и да донесе втората част на филма, след провала на първата и „новината“ че ще има режисьорска версия, интересът вече е ударил дъното. Всеки филм на Снайдер е спиран от Студиото и проблема в това, че филма е тъп, не е негов. Нали така? „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снйдер“ бе прекрасен проект, който направи от негледаемия филм, гледаем. Но направи ли го добър?! Каквато и да е режисьорската версия на „Rebel Moon: Part One- A Child of Fire“, зрителите по-скоро няма да ги интересува. А дори и да ги, тези 20% одобрение в Rotten Tomatoes за филма сега, за неговата втора част очаквам да се стопят до 2%!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

1 + 1 =