През изминалите няколко години става все по модерно успешни пиеси да бъдат адаптирани във филми за голям екран. Първият подобен успех бе регистриран през 2016г. и екранизацията на пиесата Fences, за която Виола Дейвис грабна Оскар.

През 2021г. същата актриса е отново номинирана за Оскар за изпълнението си в „Ma Rainey’s black bottom“ базиран също на пиеса. „The Father“ с Антъни Хопкинс също е номиниран за поредица от Оскари тази година и е базиран на пиеса. Номинираната за Златен Глобус 2021г. за най-добър режисьор Реджина Кинг е причината „One Night in Miami“ да се нареди сред основните фаворити за Оскар 2021, въпреки че самата тя не повтори номинацията си за режисура от Глобусите. Нейният филм също е базиран на пиеса.

Ще призная нещо- няма нито един филм по пиеса до момента, който да ме е грабнал и да ми се е запечатал в съзнанието, като изключителен. „Fences“ стои там , поради бруталното изпълнение на Дейвис, но и нищо друго. Филмите по пиеси имат нещо общо, сценографията в тях е изключително ограничена. Техните филмови адаптации доразвиват историите, като включват сцени от различни локации, които основно отсъстват в оригиналната пиеса. В случая с „One Night in Miami“ това са началните сцени и всичко случващо се преди главните герои да се затворят в хотелската стая. Точно както и при „Ma Rainey’s black bottom“, тук историята се случва през една нощ в една стая с едни и същи герои. Сковаността на действието и героите припомнят причината, това все пак е било пиеса.

„One Night in Miami“ е добър пример, който за разлика от „Fences“ и „Ma Rainey’s black bottom“ страда от липсата на добри актьорски изпълнения. В другите филми Виола Дейвис и Чадуик Боузман изнасят историите на собствения си гръб. Тук няма такъв герой. Номинацията за поддържаща мъжка роля на Лесли Одом е изсмукана от пръстите на някой, харесал филма.

39 годишния актьор, който играе ролята на 24 годишен (ако не ме лъже паметта) боксьор е добра. Той е с приятно лице и в изключително добра физическа форма. Желанието му за успех и слава струи от всеки миг екранно време, които той получава. Ограниченията наложени от камерната сценография не дават никаква възможност талантът му да блесне. Да в началните сцени от мача той е истински спортист. Уменията му в бокса са се подобрили значително преди старта на снимките, но това не променя усещането от втората половина на филма.

Реджина Кинг е изключително странен избор за този толкова мъжки филм. Тя си играе с много деликатната тема на мюсюлманската религия и нещо, което в средите на непросветените би изглеждало, като религиозен фанатизъм или сектантство. Преобладаващата част от филма си тя развива в една стая между 4 герои, което натежава. Диалозите, реакциите и сблъсъците са добри. Киното не е това. Киното дава възможност за мащаб, за размах и пищност. Киното за това е кино- защото то дава възможност на актьорите да надскочат ограниченията на театъра и сцената и да се пренесат в един много по-богат и разнороден свят.

„One Night In Miami“ има номинация за Оскар 2021г. за най-добър адаптиран сценарии и поддържаща мъжка роля. Да, историята от пиесата е брилянтно адаптирана за голям екран. Началните сцени са придатък, който е невъзможно да бъде пресъздаден на сцена. Не и по този начин. Тогава е киното и в този случай се разгръща неговия мащаб и сила.

При все това усещането за „One Night in Miami“ е за надценен филм, който третира болезнена тематика чрез изключителни сблъсъци между главните герои. В края на краищата обаче май е било по-добре той да си остане на ниво пиеса. Докато сценографията, костюмите, декорите и изпълненията на Виола Дейвис и Чадуик Боузман вадят „Ma Rainey’s black bottom“ от прокобата на камерна пиеса, Реджина Кинг не успява да направи това със своя филм и той изглежда една идея по- не на място и по-мъчителен от останалите.

И двете номинации за Оскар 2021г. за „One Night in Miami“ са незаслужени. Филмът е надценен.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 40 = 50