На излизане от кино салона започнах да бистря концепцията- как се пише рецензия за филм, като EX MACHINA: БОГ ОТ МАШИНАТА. Това е точно от онези филми, които толкова мразя. В него е заложена толкова много философия, всяка сцена от EX MACHINA: БОГ ОТ МАШИНАТА крещи- аз съм един амбициозен, арт филм- ти ТРЯБВА да ме харесаш, защото критиката ще ме одобри и ако не го направиш, ще си различен от критиката, а ще напишеш рецензия за мен.
Филмът ме обърка, много. В стремежа си да го харесам и да извлека всичките му преимущества на преден план, в края на прожекцията осъзнах че извратеното, налудничавото и невъзможното са надделели. Ще разделя рецензията на две- какво проработи и какво не. Преди това, съдържанието:
EX MACHINA: БОГ ОТ МАШИНАТА е напрегнат психологически трилър, в който Калеб (Домнал Глийсън), 24-годишен програмист в най-голямата интернет компания в света, печели конкурс, за да прекара седмица в отдалечена база, собственост на усамотения изпълнителен директор Нейтан (Оскар Айзък).
При пристигането си Калеб разбира, че ще участва в увлекателен експеримент с реален изкуствен интелект в света, поместен в тялото на красива жена робот – Ейва (Алисия Викандер). Задачата му е да проведе теста на Тюринг – Ейва ще го премине, ако успее да накара Калеб да повярва, че тя е човек. Със задълбочаването на отношенията между Калеб, Ейва и Нейтан истини, емоции и мотиви започват да се размиват.
КАКВО НЕ ПРОРАБОТИ
Филмът страдаше от поредица от недъзи, недомислици и невъзможност да се припокрие с реалния свят. Нейтън? Нима е възможно? Колкото и гениален да си, колкото и могъщ и богат да си, КОЙ би избрал да живее така? Имаш всичко в своя високо технологичен дом и няма с кого да го споделиш? Сам си… Та нали успехът, щастието, сладостта от тях се коренят именно във възможността да ги споделяме с близките си. А той? Нямата азиатка? Или видно, че е робот – Ава? Този аспект на историята прекалено ЯВНО е конструиран само и единствено за целите на филма, за придаване на напрежение, отдалеченост, невъзможност някой да ти помогне, изолираност…..
Нещо, което на няколко пъти ще изплува в съзнанието ви – ЗАЩО чисто физически, Ава е по-несъвършен модел от прототипите си? Стомахът, ръцете, краката? Защо? Когато в течение на историята стигаме до прототипите и, чисто визуално те са далеч по-съвършени и пълни от нея. Защо?
В крайна сметка, кой печели от опитите си за надхитряване на другия с токовите удари? Ава? Нейтън? Младокът? Топката се прехвърляше от единия, в другия, в третия, на края май падна по средата и се оказа, че всички са надхитрили всички. Една добра сюжетна линия, оставена малко недоизяснена и нечиста пред зрителя.
Възможни ли са отношенията? Такъв интелект, такива вербални умения, реално видимото, че това е машина, извратената среда на срещата им… възможно ли е машина да повлияе на здравомислещ човек, при това способен, какъвто определено младокът е? Тази брънка остава прекалено дълбоко в научната фантастика. Колкото повече филмите ни забиват в нашето технологично бъдеще и роботиката, толкова повече се убеждаваме, КОЛКО далеч е това бъдеще от нас. Може би е достижимо, но Ава в наши дни е чиста проба НЕПРИЕМЛИВА за човешкия мозък.
Няма начин виждайки това, и разговаряйки с него по такъв начин, да предизвика емоциите, мислите и чувствата, които буди в героя на Домнал Глийсън. Нещата не стоят така. Поне не все още.
Как се захранва Ава? Къде е двигателят, батерията? Или тя се захранва от вечен двигател? Или от слънцето? (момент… там няма прозорци и тя никога не излиза от лабораторията). Тогава как се захранва?
Останалите недомислици няма как да ги споделя, без да спойлна филма, за това ще ги запазя за себе си и само ще вмъкна- камери неработещи при включено аварийно захранване, жив и движещ се човек, след като е изгубил видно…. завидно количество кръв в литри…. синтетична кожа отлепваща се като лист от масата, прилепваща върху нечовешка тъкън без проблем… служител, който качва в хеликоптер НЕ човек, за който е дошъл а НАПЪЛНО НЕПОЗНАТ и още много…..
КАКВО ПРОРАБОТИ
Филмът е изключително наситен на емоционално ниво. Толкова объркващ и толкова каращ те да се луташ, че в даден момент си тотално загубен в теориите си. Те върлуват до това кой е машина и кой не, кой кого иска да убие, кой кого тества, кой кого е способен да надхитри….
Основната доза въпроси, за които не сме готови- възможни ли са отношенията между човек и машина? Поставен в екстремни условия, в условията на научен експеримент, възможно ли е човешкото съзнание да се пречупи и да изпита чувства към НЕЖИВО същество. Няма кожа, няма допир, няма топлина на тялото, няма мекотата на човешките форми, няма аромата на човешкото тяло, емоциите са сведени до минимум…. нима това не би ни отблъснало? Нима това не би отдалечило човека? Нали точно това търсим у човека до нас…..
Нейтън е изключително попадение. Гениален, смахнат, усамотен, но мъжкар и господар на своята крепост. Такъв, какъвто в никакъв случай не очакваме да бъде гениалния директор на могъща интернет компания.
Домнал Глийсън е може би най- правилното попадения за младокът, попадащ в свят, който не познава и сблъскващ се със ситуации, отвъд най-смелите му мечти. Брилянтен.
Ава- в ролята на робот- брилянтна. Когато си облича дрехи и слага коса… тя се променя, става много повече човек в изражения, емоции, движение…..
Женската голота във филма е представена изключително елегантно. Абсолютно фронтални сцени, каквито има само в порнографски филми, тук изглеждат, замечтано, научно, изучаващо…..
Лабораторията е представена изключително умело, семпло и ненатрапчиво, но същевременно, достатъчно технологично, за да ни вкара в ситуацията на научно-фантастичен момент в цялата тази бъркотия.
Объркването. Филмът съумява до такава степен да ви обърка и омотае в теориите, които заражда в главата ви, че в една сцена, в която един от главните герои срязва умишлено ръката си, очаквате от там да изскочат жици и кабели. А какво в същност изскача……. На друго ниво, историята успява деликатно да премине в игра на котка и мишка, която се избистря към финала. Момента с ти си мислеяе, че ще ме надхитриш, но аз те хванах първи, но в същност аз знаех,че ще ме хванеш и за това предприех друг ход преди теб…. нещата са добре подредени, премислени и стилизирани.
Но въпреки всички свои качества, въпроси, недомислици и проблеми, филмът много бавно, мъчително и трудно достига до зрителя. Финалната сцена между 3-ма от главните герои е наистина силна, но мъчителния път до нея, е отчаял и отегчил зрителя и той е малко равнодушен, когато нещата вече наистина започват да се случват.
EX MACHINA: БОГ ОТ МАШИНАТА е добър филм, с претенциите за брилянтен шедьовър и истински арт филм. В едно филмът категорично се проваля- стремежът му да задава въпроси и представя отговори отегчава зрителя и закопава действието.
Филмът вече е в кино салоните в цялата страна. Разпространява Форум Филм България.
„Недомислиците“ са липса на достатъчно мисъл у гледащия/рецензиращия, не у филма. За всеки с нужните познания да разбере и оцени третирането на идеята за Изкуствен интелект в Ex Machina е видно, че филмът синтезира съвършено основните аспекти на темата. За останалите: повечко четене и мислене преди да се говори за чужди „недомислици“. Изключително посредствена рецензия