„Love, Victor“ бе един прекрасен сериал. Простичкия „С обич, Саймън“ е взет и превърнат в нещо наистина положително романтично и младежко. Ако си пропуснал участието на „Love, Victor“ в рубриката ни „Задължителен за гледане“, можеш да наваксаш през този линк.
И голямата развръзка след финала на сезон 2, на чия врата е Виктор, се случва още в първите секунди на новия сезон. И от там насетне, поредицата върви само надолу.
Пилар и Феликс преживяват истински романс и точно, когато нещата са на път да станат сериозни, по абсолютно детински начин всичко се сгромолясва.
Бившата на Феликс, Лейк, се оказва бисексуална и влиза във връзка с Луси.
Мия и Андрю разцъфтяват в отношенията си, а момчето се превръща в напудрена версия на всички момичешки фантазии.
Рахим (да вратата от финала на сезона не е неговата) си намира ново гадже- келнер.
Виктор… се запознава с Ник. И започва един бесен секс- на повикване. След което, типично в неговия неориентиран стил, той се чувства „използван“, а иска повече и прекратява отношенията им. После се лута насам натам. После се намира с Бенджи. После става ясно, че нищо не става с него. После се появява Ник, преосмислил живота и ценностите си и започват истинска връзка. И Виктор, сякаш се влюбва. И във финалния епизод естествено, всичко се разпада. Преди естествено, отново да се събере и да стане по правилния начин, романтично и така, както зрителя иска. И разбира се завършваме на виенското колело, с което завършва „Love, Simon“. Което някак помирисваш, в средата на епизода.
„Love, Victor“ сезон 3 е наблъскан с всички абсолютни клишета, които са изтъркани до безобразие и дори са ползвани в предходни сезони. Разделите, събиранията, глупавите пречки и неопитността на децата започват да дразнят далеч преди средата на сезона. Тяхната наивност изглежда неестествена в очите на зрителя. А Виктор, който се лута от връзка връзка и от прегръдки в прегръдки, на няколко пъти се превръща в „долна пачавра“, преди да стане „многострадалната Геновева“ и да завърши с момчето на мечтите си.
Обаче в края на краищата, зрителя не иска това. Той се е изморил от нескопосаността на Бенджи и простичкия факт, че той не го заслужава. Някак във финалния сезон Ник е момчето, което историята тласка към Виктор. Сигурността, мъжкото и правилното поведение за нашия герой се демонстрира именно от него. И когато нещата сработват, трябва да се развалят за да имаме хепи енд с онзи, за който вече е спряло да ни пука.
„Love, Victor“ в своя последен сезон се превръща в абсолютно детински, изпуска всички правилни ходове и завършва толкова розово, напарфюмирано и напудрено, че след края на последния епизод се чудиш- защо всъщност харесах първите два сезона?
Сериалът се проваля именно с това, с което се закова в съзнанието на зрителите- правилния подход към младежите, интересните персонажи и премерените отношения. Кой е този, който би простил 200 пъти на гаджето си? Кой е този, който нарича родителите си „проблем“ и ги изпраща някъде, а остава да живее в града при гаджето си? Много въпроси. Все риторични. Няма такива герои. Няма такива отношения. И дори в романтичните филми от едно време, розовото има нюанси. Тук всичко бе розово и всичко бе приключено по начина, по който се очаква зрителя да го желае. Е да, ама не.
Добре е, че четвърти сезон няма да има. А финалът на колелото, идентичен с финала на „Love, Simon“ остави допълнително горчивия вкус от нещо износено, подесетено и някак… а бе смотано.