Не мисля, че друго такова хибридно събитие е идвало на родна земя. Дори и да е, то не е било с мащаба на това! Концерта трябваше да се случи отдавна, но…. всички знаем какво стана. Новата локация е брилянтно избрана- Античен театър, Пловдив.

Пикът на лятото, 01.08.2021г., късно вечер, когато горещината няма да умори зрителите- 21:00 часа! Пловдив е град, който винаги е привличал с очарованието си, а мистиката на Античния театър е най-добрата локация, която да се слее с мистиката на филма. Е, може би „Гладиатор“ на Ридли Скот би бил още по-подходящ, но и тук нешата са правилно прецизирани.

Преди всичко е редно да поговорим за формата. И ще започна от него, защото той е най-лошото от цялото преживяване. Форматът симфоничен оркестър, хор и кино прожекция в едно не работи. Не работи, като цяло. Не работи по отделно. Не работи и 2 от 3. Не работи никак. Защо? Невъзможно е човек да се фокусира и да следи детайлите на който и да е от трите фрагмента. Ако следиш оркестъра и слушаш музиката, хорът и филма заминават. Ако следиш филма, оркестъра просто си свири, вплита се във видяното и усещането е, като от най-обикновена кино прожекция. Ако следиш хора- изпускаш всичко останало. Вариантът е да имаш очи, способни да гледат и възпреиемат две отделни неща едновременно. И дори тогава НЯМА да успееш да се насладиш на пълното преживяване, защото третия фрагмент ще ти убегне. Освен на онези, които имат трето око.

Истината е, че филмът не е остарял с нито ден. Усещането е там. Същото.  Грандиозния размах на Джаксън е сътворил епос, неподвластен на времето. Сцената с назгулите, атакуващи Минас Тирит, битката с Орлите, атаката на Олифатите, троловете, таранът…. неща, които остават дълбоко в съзнанието и почти 18г. след премиерата на филма, помниш всеки детайл. 11 номинации за Оскар и реализацията на всяка от тях- 11 статуетки. Заслужени от първата до последната.

Преброих хористите на сцената- бяха точно 100 човека. В първата част до антракта, работа за тях почти нямаше. Във втората част се включиха доста по-активно, като може би най-любопитния момент бе, когато се изправи само мъжката партия за солов момент и заедно с тях станаха две жени….Солистката в красива, златиста рокля изля онези моменти на соло глас, които съм убеден, че помните конкретно кои са, без дори да ги споменавам.

Оркестърът не покри мащаба, който очаквах. Очаквах повече, много повече. Знаейки, че предходните филми се изпълнявах от 250 души на сцената, тук оркестърът бе по-свит. Може би, заради новата локация и нейните възможност, може би заради COVID 19, може би заради друго, но усещането за по-камерния оркестър е на лице. И тук идва голямата драма. Гледайки филма и слушайки оркестъра осъзнах простата истина. Ние сме закърмени със студийния запис на оригиналната музика на Хауърд Шор. Толкова е пропита в мозъците ни, толкова сме я слушали и помним как звучи и какво ни носи, че когато гледаме филма и слушаме музиката на живо, усещането е друго. То разсейва. То не позволява да потънеш в преживяването а раздвоява вниманието ти да ловиш ноти, дъхове и „проблеми“ от естественото, концертно изпълнение на живо.

Диригентът бе фантатсичен. Припомни ми всички детайли на музикантското ми образование и пеенето в хорове. Диригентът изискваше, танцуваше, рееше се и се ядосваше. Махаше с пръсти, шшшшт-каше при нужда. Диригентът беше ДИРИГЕНТ! Силен, могъщ, приковаващ вниманието и фокус за над 150 човека хор и оркестър.

„Lord of the rings in concert: Return of the king“ е изключително ново преживяване, което представя филма по различен, невиждан до сега начин. Преживяването не работи и разваля усещането от филма. За всички фенове на „Властелинът“ по целия свят, това непрекъснато „вадене“ от възторга от видяното, „благодарение“ на желанието ти да погледаш оркестъра или да хванеш коя е солистката от хора, пееща в момента са елементи, които носят ново усещане. Но то не е онова, от което зрителя има нужда. То не е фокус на сетивата и пълно потъване в емоцията и случващото се.

„Lord of the rings in concert: Return of the king“ е събитие, което спокойно ще ви накара да си дадете сметка, защо нито един друг филм не е успял да направи такова събитие и да тръгне на турне по света. Форматът работи, за веднъж. И след веднъж- не повтаряш.

2 коментари

  1. Димитър Кръстев – толкова си тесногръд, че направо не е истина. Очевидно и общатанти култура е ниска. Първо, защото не си разбрал изобщо на какво събитие си бил и втора, защото си мислиш, че се случва за първи път в България.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 3 = 1