Поредицата „Girl Online” на световноизвестната авторка Зоуи Съг отново е във фокуса на обектива. Поводът за това е излизането на български език на третата книга от серията.

Зоуи Съг е популярна в YouTube като влогърката Zoella, но огромният успех, който пожънаха първите й два романа „Girl Online и рокбожественярското момче от Бруклин” и „Girl Online на турне с рокбожественярското момче” в световен мащаб, я утвърдиха като умел писател.

Третата книга „Girl Online във фокуса на обектива” отново проследява историята на главната героиня  – блогърката Пени. Училището започва и тя е готова да посрещне новите предизвикателства.

Няма никакви новини от Ноа след края на световното му турне и никой, дори и Пени, не знае къде се намира той или защо е изоставил всичко, за което е мечтал. Пени отива на гости на Меган в школата по изкуства в Лондон и това е възможност да създаде нови приятелства.

Но този път е неин ред да помогне на хората, които обича – Елиът се нуждае от подкрепата й повече отвсякога, както и новата й приятелка Поузи, която страда от сценична треска. А когато Пени се запознава с очарователния фотограф, шотландеца Калъм, изглежда, че тя отново ще намери любовта. Но дали той е подходящият за нея?

Може ли Пени да продължи напред, когато сянката на Ноа сякаш я следва навсякъде и й напомня за тяхната любов?

Романът „Girl Online във фокуса на обектива” отново засяга теми, свързани със съзряването и порастването, но поднесени с лекота и чувство за хумор. Зоуи Съг обръща внимание на проблемите и въпросите, които вълнуват тийнейджърите, като например какво да правят, когато не знаят с какво искат да се занимават след завършване на училище, как да понесат болката при раздяла с любимия човек, колко важно е да следват мечтите си и да не изневеряват на себе си.

ОТКЪС

Къде е Ноа Флин?

Незначително прекъсване на обичайното блогване!

Ако сте редовен читател на Girl Online, значи знаете, че обичам да отговарям на въпросите ви или в коментари, или по мейла. Въпреки че повечето от вас са суперготини и питат за напълно нормални нещица като новата ми учебна година и как  се организирам за предстоящите курсове и крайния срок за изпитите… инбоксът ми беше наводнен с въпроси за Ноа Флин. По-точно: „Къде е той? Какво прави? Защо напусна световното турне на The Sketch?

Значи, цялата тази работа не се случва единствено тук, в блога ми, ами и във всички акаунти в социални мрежи, които имам, дори в истинския живот! Затова ми се струва, че е време да разкажа онова, което знам.

Ако сте нов читател на блога ми, може и да не сте наясно, че двамата с Ноа излизахме (подчертавам миналото време). Старите читатели вероятно го познават и като Момчето от Бруклин и макар да не съм писала за него от известно време – нито пък за нас – заради отсъствието му мнозина питат за него. Затова, поемете си дълбоко дъх, ще чуете истината: и аз не знам. Знам колкото знаете вие и мога единствено да се надявам, че е добре и е щастлив, каквито и да ги върши. Мениджърът му пусна следното изявление:

„Заради натоварен работен график, както и лични проблеми, Ноа взе решение да напусне световното турне на The Sketch месец преди края му. Той се извинява на феновете си за разочарованието и им благодари за непрекъснатата подкрепа.“ Това е всичко, което знам. За съжаление, фактът, че съм приятелка на Ноа, съвсем не означава, че имам джипиес координатите му във всеки един момент, така че не мога да логна някое приложенийце на телефона и да проверя къде се намира (макар да съм сигурна, че мама го прави и с мен, и с брат ми).

Мога единствено да ви кажа, че познавам Ноа и той едва ли е взел необмислено това решение. Същевременно той е много силен човек и съм сигурна, че ще се върне съвсем скоро.

Дано това е достатъчно добър отговор на въпросите ви и да продължим живота тук, в Girl Online, както обикновено.

За онези от вас, които може и да нямат никаква представа какви ги приказвам… извинявам се, ха, ха! И още нещо, Ноа, ако четеш тези редове, пусни един есемес, за да не се налага да пускам по петите ти частен детектив.

Girl Online, going offline ххх

 

Първа глава

В мига, в който приключа някой пост в блога, предавам лаптопа на Елиът.

– Мислиш ли, че става?

Очите му пробягват по екрана и аз захапвам нервозно нокътя на малкото си пръстче.

– На мен ми се струва супер – отвръща той след няколко мъчителни секунди.

След като съм си осигурила одобрението му, аз си дръпвам лаптопа и натискам бутона за публикуване, преди да ми хрумне нещо друго. В същия момент усещам как от плещите ми се вдига товар. Готово. Не мога да върна думите обратно. „Изложението“ ми напълно официално е на бял свят, макар да е нелепо, че изобщо имам нужда да правя изявление. Топлината опарва бузите ми и аз разбирам колко ме е ядосало това положение…

Елиът кашля – високо – прекъсва нишката на мисълта ми. Единият ъгъл на устните му е извит, при което сърцето ми се свива, защото знам, че има нещо, което го притеснява.

– Наистина ли не си се чувала с Ноа от средата на август? Свивам рамене.

– Не съм.

– Този е направо невероятен. Момчето от Бруклин ни разочарова.

Отново свивам рамене. Това май е единственият жест, който успявам да направя. Ако мисля прекалено много по този въпрос, всички чувства, които се опитвах да скрия, ще избълбукат на повърхността.

– Получила съм един-единствен есемес – вадя телефона и намирам есемеса. – Виж.

Извинявай, Пени. Дойде ми множко. Зарязвам турнето, имам нужда от почивка. Скоро ще се обадя Н х

Нямам представа какво влага Ноа в „скоро“, но вече мина цял месец и от него няма ни звън, ни дрън. Изпратих безброй есемеси, диеми и емейли, но отговор така и не получих. Освен това, нямам никакво желание да се представя като отчаяното бивше гадже, което се опитва да го намери, затова напоследък позабавих темпото. Въпреки това всеки път, когато си помисля, че не отговаря, стомахът ме присвива.

– И така – започва Елиът, – постъпи правилно, като качи историята си и се отърва от въпросите на хората. На кого му трябва подобна драма?

– Именно.

Местя се в края на леглото и дръпвам четката за коса от бюрото. Погледът ми пробягва по селфитата, които съм закачила на огледалото, докато прокарвам четката през изруселите от слънцето светлокестеняви крайчета; на една от снимките сме с Лия Браун, Елиът и Алекс, има дори една с Меган. Повечето са скрити от изрезките на любимите ми снимки от списания – вдъхновение за портфолиото ми – и програмата за преговор, внимателно оцветена, за да знам какво точно трябва да направя. Мама се пошегува, че съм била отделила повече време за оцветяването, вместо за учене, но това ми помага да се чувствам така, сякаш контролирам нещо. Всичко останало в живота ми се струва недосегаемо – и Ноа, и кариерата ми на фотограф, дори приятелите ми… Всички се подготвят за живота след последните години от гимназията. Въпреки че разчитам на летящ старт благодарение на стажа при Франсоа-Пиер Нуво – един от най-върховните фотографи на света – имам чувството, че все още тъпча на едно място, докато всички останали тичат около мен. Сега накъде?