Снимките в публикацията са на ЛГБТКИ+ организация Действие

Гледай трейлър на филма в дъното на публикацията.

Доста време мина от последното ми тръгване към кино салона с кошница с очаквания, толкова голяма, че да имам вътрешни терзания, че може и да не я напълня. За първи път Sofia Pride Film Fest успява да привлече изключително актуален, комерсиален и адекватен филм, за своята програма. „Firebird“ не е имал прожекция на голям екран в България до момента. Може би, ще има за в бъдеще, но до този момент и излъчването му на 14.06.2022г. от 20:30 часа в Домът на киното, тази бе единствена. Може би и това бе причината залата да се напълни до пръсване.

Странно е в държава, като България и времена, като днешните да видиш на едно място толкова шарени, толкова пъстри хора, които свободно да се държат така, както душата им повелява. Имаше известна плахост и притеснения, но гледката навсякъде беше необичайна- еднополови двойки жени, еднополови двойки мъже, двойки съставлявани от мъж и жена, сам мъж, сама жена…. имаше от всичко. И еднополовите двойки всъщност не се притесняваха да демонстрират близост и привързаност, което по улиците на София и местата тук, е все още тема табу до известна степен.

Домът на киното доста се е променил през последните години. Обновили са касата за билети, обновили са системата за онлайн покупка на билети, подобрили са барът им (много!!!), обновили са системата за чекиране на влизане в залата. Изобщо ПРЕДИ да влезеш в кино салона, усещането е някак супер модерно и актуално. Прави изключително добро впечатление. Все пак сме на фестивал и транспарант с логото на филма бе наличен (виж на снимката по-горе), което бе и най-звездния фото кът за вечерта. Фотографи бяха на линия, усмихнати лица те гледаха от всякъде. С една дума, усещането бе, като за истинско събитие. За моя радост вътре залата не е докосната. Духът на кино салон с разположение на седалки, като в зала от 90-те години на миналия век, са тук. Това не можеш да го видиш в големите вериги, не можеш да го усетиш в кината в моловете. Просто това, което атмосферата на залата носи, е най-доброто от времето, когато киното бе ИСТИНСКА магия и необикновено преживяване за необременените ни детски умове.

Традиционно преди прожекцията, човек от Дом на киното взе микрофона и приветства всички зрители, като им благодари, че са там. На място бе и Деница от ЛГБТКИ+ организация Действие, които организират Sofia Pride Film Fest. Тя сподели детайли около случая Бебе Сара и отказа на Столична община да признае детето и да му даде гражданство. След това, филмът започна….

Като автор в www.cineboom.bg, „Firebird“ е филм, в който съм инвестирал много. Следял съм новините около него, обявявал съм събития и детайли, който много малко (да не кажа никой) в България не е публикувал в медията, която представлява. Самата организация за присъствие на Фестивала и посещение на прожекцията бяха истинско предизвикателство- вторник вечер. Има ли по- крив ден от седмицата за това? Въпреки всичко, ще се опитам да бъда максимално безпристрастен , но останете до края на текста. След финала на прожекцията имаше Zoom среща на живо със звездата от филма Олег Загородни и зрителите си поговориха с него. За това по-късно.

„Firebird“ е филм, който още на ниво маркетингова кампания се нареди до немския „Free fall“, английския „God’s Own Country“ и вечната класика „Планината Броукбек“. С това, което PR-ите показаха в откъсите, в трейлъра, в снимките, в постовете, умът на зрителя е покорен и очакванията са настроени. „Това ще бъде истински епос!“

„Firebird“ е изключително красив филм. Не мога да си спомня, кога за последно съм гледал филм с толкова изящна и впечатляваща, операторска работа. Тази камера умее да бъде изключително мащабна и да ни дава епични кадри и да улавя цялата красота на мигът. Тази камера е способна да потъне и в лицата на героите, да се фокусира върху тръпчинка, гънка на гърба или дори нокът от пръст на ръката. Редом с нея сценографията е втория аспект, в който филмът очарова. Сам се улавях, че на няколко пъти се фокусирам в толкова дребни детайли, като табела, закачена високо на сграда в далечината, която гласи „Слава на Съветската армия“. Всяка сцена включва безброй малки детайли, които изграждат общото усещане за това, какво е било да живееш в Съветския Съюз по онова време. Костюмите са може би най-впечатляващия детайл, който всеки зрител ще помни дълго след края на филма. Такава фина изработка! Такова деликатно око! Тези кожени чанти, катарамите, шапките! Духът на Съюза е жив и той е във всичко онова, в което бе превърнал живота на хората и което ги бе задължил да бъдат!

Няма как да не стигнем до кастинга и самата история. Том и Олег Загордони са брилянтни в ролите на Сергей и Роман. Бидейки далеч по-опитния от двамата, с ролите си в „Kingsman: Златния кръг“ и оскаровия „Теорията на всичко“, се очаква Том да взема преимущество в сцените между двамата. Няма такова нещо. Актьорите са абсолютно равностойни. И двамата са изключително млади. И двамата са в разцвета на силите си. И двамата са в прекрасна физическа форма. Често си мисля за това, кой е правилния подход? „Чудовище“- където Чарлийз Терон бе умишлено загрозена и превърната в онова, за да има парченце истина от действителността и за да не бъде отблъснат зрителя твърде много, Кристина Ричи бе запазена в „човешкия и облик“? Или може би по-правилния начин е филмите да дават блян, мечта, като в случая с „Firebird“ и перфектните лица и тела на Сергей и Роман? Може би истината е някъде в средата или по-скоро ми се ще да клоня в посока, че филмите са малко или много гледната точка на режисьора. Своеобразна измислица. Водят ни в свят, който не съществува. Свят, който не е като истинския. Защо да нямаме съвършените влюбени, в този измислен свят, тогава?

Историята на двамата влюбени от военновъздушната база по време на съветската окупация над Естония сама по себе си е скандална. Действията на Сергей и Роман, както и намесилата се, дори частично в началото, Луиза, създават непрекъснато усещане за опасност, тегнеща над нашите герои. Разгарянето на любовта между двамата и сцените на интимност в базата са може би най-горещата и впечатляваща част от цялата им история. Нежността и абсолютната химия, които струят между актьорите, кара зрителя да прикове очи към екрана и да се усмихва и умилява на всеки момент на нежност. Открадната. Забранена. Неправилна. Такава, каквато не могат и не бива да искат. Такава, каквато е нямат право да преживяват. Отношенията им са забранени от закона и се наказват със затвор. Как може законът да забранява на сърцето да обича? Как някой може да казва на някого да харесва и да обича това, а не онова? Нима това е естественото в нашия свят? Нима сме способни да обичаме по принуда?

Точно натискът от обществото, в което живее и позицията, която заема, карат Роман да вземе най-безумното (погледнато от камбанарията на 2022г.) решение в живота си, което буквално обезличава цялото му съществуване. Както повечето ЛГБТКИ+ хора в страни, опитващи се да упражняват контрол върху сексуалната ориентация на хората живеещи там, Роман решава да живее за страната, за обществото, за работата и за „честта “ си. Но не и за себе си. Разкъсван, между това, което чувства и онова, което е правилно, Роман през целия си живот лишава съществуването си от истинско щастие, от истинска любов, от онова, което наистина желае.

Сергей от друга страна е нетипичен герой за времето си. Той е далеч по-наясно със себе си от Роман. Далеч повече знае, какво иска и на къде го тегли сърцето. Сергей се влюбва толкова бързо, толкова шеметно и толкова силно. Влюбва се в поведението, в отношението и във възможността. Влюбва се в душата и нежността, която Роман му дава във време, в което всички са сурови с него. Сергей е герой, какъвто по онова време, на онова място, не може да вирее. И Том го изпълва с плътност и съдържание.

Сцените между двамата са наистина наелектризиращи. Химията между актьорите е повече от осезаема и интимните мигове ще се пръснат от заряд. Операторът успява по изключително красив начин да изведе красотата на тези сцени на преден план. Погледи. Усмивки. Погалване. Целувка. Светлина. Много светлина. И меката, романтична музика, която изпълва всеки един от тези моменти. Те са сърцето на филма. Те са причината, филмът да го има. В тях любовта между двамата крещи и желае. И те, са най-големия проблем на „Firebird“….

Сцените между двамата са ужасяващо малко. Времето, което прекарваме с героите, като двойка, се броят на пръстите на ръцете. Те са достатъчно силни, достатъчно въздействащи и с достатъчно еротичен заряд. Просто са малко. В момента, в който зрителя е на път да се предаде и да се влюби в чувствата им, филмът свършва. Да! Толкова просто, еднозначно и безлично, филмът свършва.

Този финал вече сме го гледали в един друг филм. Смърт на единия влюбен ИЗВЪН екран е начинът, по който свършва „Планината Броукбек“. Филмът, за който няма как да не се сещаме, гледайки този. И докато там сме прекарали достатъчно време с Енис и Джак, тук, времето на щастие между Сергей и Роман е ужасяващо малко. Екранното им време заедно, като двойка, е ужасно малко. Ние сме с тях в проблемите и драмите им, ние сме с тях в обърканото съзнание на Роман и семейството му, ние сме с тях навсякъде и от време на време, сме с тях в любовта им. Това обръща всички нагласи за филма и това оставя у зрителя след неговия финал, усещане за липса. Усещане за недостатъчност. Усещане за празнота. Разочарование. Трябваше да се трогна от този финал. Не се получи. Трябваше да тъгувам за Роман. Не се получи. Не прекарах достатъчно време с тях и режисьора не ме накара да потъна във връзката им така, както трябваше.

Едно нещо ще призная на „Firebird“. Това е филмът, който окончателно циментира в съзнанието ми убеждението, че страдащите в отношенията си двойки, без значение дали са мъж и жена, мъж и мъж, жена и жена, сами са си виновни. Рисковете, които не поемаме, да се опълчиш на системата, за да живееш истински, да намериш своята нисша в този свят, за да преживееш истинското щастие, зависи САМО ОТ НАС. Дали ще опитаме или ще живеем така, както обществените норми повеляват, е наш ЛИЧЕН избор. Нито е виновен Съветския Съюз, нито е виновен режима, нито времето, нито нищо. Любов е имало и ще има докато свят светува. Ние сме най-голямата пречка пред това, да и се отдадем изцяло, да я приемем такава, каквато е и да я преживеем в пълната и сила и красота.

„Firebird“ е филм, който вади на преден план глупостта на един Офицер, поставен в особено време и особена ситуация. Глупостта в решенията му. Глупостта в неспособността му да оцени значимото за него. Глупостта в живота, който сам избира да живее. Или по-скоро да НЕ живее.

След края на филма, кошницата беше празна. Отдалечавайки се от залата все повече осъзнавах, колко разочарован всъщност съм си тръгнал.

Да се върнем в залата….

След финала на прожекцията организаторите набраха Олег Загородни в zoom и на огромния екран се появи актьорът, най-вероятно у дома му. Срещата бе изключително особена. Той се чувстваше определено неловко от малкото хора, които бяха останали за срещата с него. Един от организаторите се опита да замаже положението казвайки, че другите са си тръгнали, защото не са могли да спрат сълзите си от филма. Което не беше така. Разговора вървеше тежко и безлично. С чести „технически“ прекъсвания и връщания. Малкото хора от залата, които му зададоха въпроси, се опитаха да бъдат дружелюбни и да са положително настроени. Реални въпроси по отношение на филма и неговите качества нямаше. Олег се отплесваше в размисли и страсти, във възвишени лозунги и мрънкане. Непрекъснато се връщаше на положението на Украйна и войната. Отговори по същество липсваха. Бях готов да задам и моите въпроси. Моите критически въпроси. Исках да го попитам дали е видял пропуските във филма? Дали е усетил липсата на достатъчно време между героите? Дали финалът му е познат? Не го направих. Щях да бъда оценен, като зъл, на фона на прекрасното събитие.

„Firebird“ е филм, който носи изключителен заряд и невероятни възможности. Всички те са попиляни от напълно погрешни, режисьорски решения. Едно е сигурно, срещата на Сергей и Луиза на финала бе истински емоционален колапс. Това може би бе един от най-силните моменти сред всичко, което екранът ни показа.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

87 − 79 =