Имам органическа непоносимост към комедии. Някак я развих през годините и задължително свързвам комедии с абсурди тип „Страшен филм“ и „Един не-тъп американски филм“. Давал съм шансове на „Най-сладкото нещо“, „Грозната истина“, „Обещанието“ и друго подобни, които са били приятно изключение, но въпреки това, комедията е бил жанр, който се научих да избягвам. Свързвам го с простотия. Защо? Незнам!

През 2023г. изгледах един филм, на който без малко щях да си изплюя червата от смях и удоволствие. Ни се видя „Страшен филм“ ни се видя на „Страшен филм майка му“. „Всичко навсякъде едновременно“ се превърна в такъв фурор, какъвто и най-върлите му хейтъри не предполагаха, че е възможен за това безумие. Нещо подобно в момента се случва с „Барби“ , но това е друга история.  Абсурдността на „Всичко навсякъде едновременно“ и пътуващата през на майната си Мишел Йо ме караха да се смея до скъсване, отвъд и след това малко в обратната посока.

В края на годината започна бавно, но сигурно да се оформя дупка в мозъка ми от друг подобен проект. „Beef“ на Netflix. То не бяха награди, то не бяха номинации, стигнахме до „Златен Глобус“ 2024г. за главна женска роля, главна мъжка роля, най-добър сериал и… бях принуден. Борех се да не го почна, но бях принуден.

„Beef“ е поредния порив на интелигентност и по-скоро нормалност в телевизията и киното, които от известно време се опитват да си проправят път. Сериалът въплъщава в себе си изключително семпла история със завръзка, която не предполага нищо. А води до апокалиптични последици. Няма как да не призная, че Стивън Йен след „Живите мъртви“ и „Минари“ е име, което винаги ще ме тегли към следващия си проект. Той бе и една от основните причини да дам шанс на тази комедия, която бях убеден, че ще пропусна.

Мъж и жена се сблъскват с колите си на паркинг. В яростта си започват да се преследват из пътищата. И когато ситуацията вече налага да се разделят, тя му тегли един среден пръст и гонката свършва. Така започва всичко.

Най-силното оръжие на „Beef“ е неговият сценарии. Историята и логичното следствие на събитията ярко контрастират с тяхната разрушителна сила върху живота на героите ни. Али Уонг е неочакваната изненада тук и от двете главни роли нейната е по-фрапантната. Ейми е такава шматка, толкова типична фръцла и успяла жена, че гонката с колите и средния пръст я представят, като нещо, което винаги е искала да бъде, но май не е. Или е? Стивън Йен и неговия Дани са в духа на героите, които актьорът играе до момента. Нивото на играта му обаче се покачва именно от Ейми и сцените около или с нея. Двамата са толкова експлозивен тандем и са способни да създадат толкова безумни ситуации, че само сценаристите на „Всичко навсякъде едновременно“ могат да създадат по-големи абсурди.

Ейми е героиня, която таи в себе си истинска бомба. Силна, успяла жена, живееща сред почти каймака на обществото. Лицемерни срещи, пресилени усмивки, харесване, уважение, поздрави и много, много усилия да не цапардоса някоя от дрислите, с които и се налага да си говори всеки ден. Включително съседката и. Но в собствения и дом има тайни. Има един сейф. Един пистолет. И едни щения, които прогарят… най- милото и!

Дани е типичния неудачник с его, далеч надминаващо възможностите и успеха му. Всички обичаме надувки, които се чудят как да свържат двата края. Дали заради собственото ни усещане, че сме нещо повече? Дали, заради трепетното очакване да ги видим провалени? Която и да е причината Дани и подобните на него са герои, които винаги ще ни карат да искаме да видим още. И докато отношенията с брат му и братовчед му се подобряват, светът на младия мъж не е готов за ураганът, който бавно, но сигурно се подготвя да премине и като едно уважаващо себе си торнадо да повлече всичко.

Ще станем свидетели на фалшиви профили в социалната мрежа и до какво могат да доведат те в реалния живот. Ще станем свидетели как на всяко действие име противодействие. Ще станем свидетели на… ох пак си мисля за онзи пистолет… Животът на двамата ще се оплете до такава степен, че самото присъствие на единия в този свят, ще съсипва другия.

Дани ще препикае една баня, но Ейми ще изчука един брат. Дани ще организира един обир, но Ейми ще унищожи един пикап. Дани ще купи къща на родителите си, а Ейми ще признае нещо на съпруга си. Каквото и да правят тези двамата, крайният резултат ще бъде покъртителен ужас, който няма как да не държи устата на зрителя, залепена за ушите му. Как ви звучи „без да иска отвличане на дете“? А „без да иска, убийство с вратата на асансьор“? Да, тези без да иска неща са част от историята в „Beef“. И колкото и безумно да звучи всичко, то е изключително интелигентно поднесено и внимателно навързано с цялата история.

И когато на финала стигнем до едно нахлуване, престрелки и бягство, някак логично след това сме сами в пустинята и ядем без да искаме отровни плодове.

Комедията е жива и е по-добра и по-интелигентна от всякога. „Beef“ на Netflix, с помощта на Стивън Йен и Али Уонг са тук за да ни го напомнят и да усмихнат сивото ни ежедневие по начин, по който „Всичко навсякъде едновременно“ не успя. И точно този сериал и този хумор може би са бъдещето на комедията, което зрителя ще търси.

Защото колкото и малко да е едно събитие, толкова мащабни могат да бъдат неговите последствия. А как ще бъдат поднесени на зрителя и каква ще бъде целта им е въпрос на интерпретация.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 28 = 31