Най-новият филм на Зак Снайдер вече е достъпен за всички потребители на Netflix. Любим жанр- зомбита. Любим режисьор, предизвикал фенове да смачкат студио за да получат неговата режисьорска версия на „Лигата на справедливостта“. След много главоболия, заличен актьор, поради скандални обвинения срещу него, милионни долари, похарчени за да бъде добавен новия актьор в същата роля…. филмът вече е тук!

Избухва зомби пандемия и Лас Вегас е поставен под карантина. За да заличат заразените, предстои пускане на бомба. Японец обещава много пари на група, която трябва да влезе в сърцето на заразения град и да се върне с тях. Там те откриват нова форма на живот.

На пръв прочит не звучи зле. Дейв Баутиста („Пазители на галактиката“), Гарет Дилахънт („Fear the Walking dead“) и Хироюки Санада (Скорпион от „Mortal Kombat: Филмът“) са част от актьорския ансамбъл, който да гарантира приток на фенове към филма.

Историята върви доста праволинейно и без обяснения. Няма причина и произход на първия заразен. Той просто е там. Какво е, защо е не е важно. Просто ей така, да има материал за евентуален бъдещ филм- предистория. Опитът за създаване на нов вид зомбита, които мислят, не сработва. Усещането във всеки един момент е за нещо пресилено и „извратено“, но въпреки всичко- клиширано. Точни попадения са тигърът и коня, които са свеж полъх в митологията на зомбитата. Те обаче имат достатъчно малко екранно време за да не изместят фокуса от простата истина- новия „живот“ страшно много прилича на един друг- вампири и върколаци. Подобни решения вече сме виждали в поредицата „Подземен свят“, като добавеното тук е, че зомбитата не могат да говорят, а само ръмжат.

Опитът за емоционална история зад случващия се екшън, кръв и черва, катастрофира. За съжаление на „Army of the Dead“ вече повече от 10г. гледаме изключително решения за герои, дълбочина, бекграунд и емоционален заряд в „Живите мъртви“. Твърде много зомби филми сме преживели и твърде много знаем, за да може отношенията баща- дъщеря, мъж-жена да останат някак плоски и висящи в историята тук. Предвидим злодей, предвидим обрат и почти никаква тръпка от случващото се. Отново най-зрелищното убийство не е създадено от зомбита или хора. То бе дело на тигъра.

Завръщането на белия кон на пилота на хеликоптера е финалното и може би най-силно клише, което натоварва и без друго достатъчно напрягащата история. Зле решената музика превръщаше сцените на битки, стрелба и смърт в бутафорни. Може би това бе опит за внасяне на свежа нотка и хумор сред случващото се, но то всъщност развали усещането за предопределеност и зрелищност.

Имаме спасен герой, който НЕЗНАЕМ как е спасен. Имаме отворена врата за продължение, за която не ни пука особено. Имаме двуизмерни герои, слаб екшън и зациклила митология.

„Army of the Dead“ излиза в момент, в който светът е наситен твърде много на зомбита, а „Живите мъртви“ са се разгърнали в 3 сериала и подготвят още 2. Филмът на Зак Снайдер е направен с много желание, но крайния резултат е далеч от това, което би ни се искало.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 53 = 59