Има няколко типа сериали, които ненавиждам. Сериали за болницата, за ЦРУ, за съда, за полицията … Сериалите, които предполагат нов случай всеки епизод и типично, институционално, по американски, на парче, развитие на историята. Мразя несвързани сериали. Дори едни и същи герои, в различни ситуации са нещо, което никога не се научих да харесвам. За това не станах фен на „Приятели“, „Спешно отделение“ и всичко от този род. През последните години имаше едно заглавие, което непрекъснато ми бе набивано в очите през каналите, които cineboom.bg ползва за свои източници. То е „911“. Никога не го загледах. Защо? Защото на пръв поглед е сериал за пожарникари. На втори поглед обаче е едно от най-силните неща създавани за  телевизия, през новото хилядолетие.

Практически невъзможно е да бъда принуден да изгледам нещо. С „911“ всъщност бе точно така. През Април 2024г. сериалът отбеляза своя епизод 100. Едно събитие в него разбуни духовете. Всички източници на www.cineboom.bg седмици наред тръбяха наляво и надясно, колко фундаментално, неочаквано, модерно и новаторско нещо се е случило. Един от главните герои, който участва още от сезон 1, епизод 1 и е най-големия женкар в сериала бива целунат от друг мъж. Целувката е взаимна. Нашия герой, се оказва… бисексуален. И като се завъртя една полемика, като се завъртяха едни упреци, едни „спирам да гледам“ едни „браво, от кога чаках това“, та стана съвсем очаквана олелия и допълнителен фокус на вниманието ми. Имайки изключително специално отношение към филми и сериали, осмеляващи се да третират ЛГБТКИ+ тематика и след всичко, което ми се наложи да изчета за този епизод и тази целувка… реших, че е време. Този „феномен“ , който никога не исках да започвам, ще трябва да бъде започнат и да видя как се е стигнало до там и защо това е толкова „разтърсващо“ събитие.

„911“ преобърна представите ми за този тип сериали завинаги. В тях е възможно да има много. Толкова много, че те да носят много повече от онова, което вече съм гледал и обикнал. Най-близкото нещо до процедурна драма, което съм си причинявал е било „Как да ти се размине за убийство“ или сериалът, с който пред масовия зрител сякаш изгря звездата на Виола Дейвис. „911“ надминава усещането и емоциите от него. Многократно. Защото той, дава повече.

Всичко в този сериал лежи на плещите на героите. На един брилянтен каст, който е облякъл своите герои в собствената си кожа. Трима  актьори от „911“ вече сме гледали в предишни филми. Анджела Басет, която е в главната роля и е изпълнителен продуцент, преди година получи номинация за Оскар за поддържаща, женска роля в „Черната Пантера: Уаканда завинаги“. Райън Гузман гледахме в главната роля в два от филмите за „Step Up“. Дженифър Лав Хюит помним от „Знам какво направи миналото лято“ и „Шепот от отвъдното“. Останалите са тотално непознати за родния зрител.

„911“ въплъщава в себе си онова, което винаги ще го държи на повърхността и няма миг, в който да е способен да потъне. Това е сериал за хората. За обикновени герои, които са много по-силни и много по въздействащи от онези, другите. На Марвел. Тези герои тук, тези пожарникари и парамедици изпадат в ситуации, които и най-развинтеното въображение не е способно да си представи. Как ви звучи в хола ви да катастрофира изтребител F16? Или круизът от медения ви месец да се обърне с главата надолу в океана? Или почти да се самоубиете , без да искате , с химикалка в гърлото? Или да ви удари мълния? Или да ви застрелят пред очите на най-добрия ви приятел? Или да ви удари цунами? Или да преследвате жираф в пустия център на Лос Анджелис? Или да ви кихнат в лицето и предадат бактерия, причиняваща загуба на паметта? Или да страдате от рядка болест, причиняваща неспособност да разпознавате лице, благодарение на която да сметнете сина си за натрапник и да го гръмнете? Това е прашинка в морето от безумия, които „911“ носи на своите зрители през тези вече 7 сезона. На фона на тях, се развива една чисто човешка драма. Ставаме свидетели на едни животи, които приличат на нашите. Животи, които са толкова красиви, въздействащи, емоционални и искрени.

Капитан Боби е бивш алкохолик, загубил семейството си в пожар по своя вина.

Сержант Атина Грант е родила две деца от съпруга си, който е гей и се разкрива пред всички в семейството.

Бък е пристрастен към секса нехранимайко, в който всеки може да се влюби.

Еди е самотен баща на сина си Кристофър, страдаш от церебрална парализа. Актьорът, който играе детето, е действително болен от церебрална парализа.

Чимни е най-позитивния, забавен и сладък азиатец, който някога сте гледали.

Мади е брилянтен диспечер в 911 с дълбока лична драма и съпруг- насилник.

Хен е очарователна, дебела, чернокожа лесбийка, която отглежда сина си, роден от бившата и жена, заедно с настоящата си съпруга, с която има сключен, официален брак.

Всички тези хора, всички тези съдби се развиват и преобръщат непрекъснато. Приятелствата им са поставяни на изпитания непрекъснато, но любовта към работата, нуждата да помагат на хората, да спасяват животи, нуждата да видят, че един човек в беда ще живее, благодарение на тях, е онова, което винаги ги свързва.

Най-тъмните им страни ще изплуват, ще видим расизъм, сексизъм, хомофибия и всякакви други форми на омраза. Ще разберем как институциите са способни да пречат на различните да водят нормален живот. Ще видим как работи системата за теб и как работи системата, ако си част от нея. „911“ има от всичко за всички. Сериалът не се свени да покаже теми табу, по най-безпардонния начин. Кръв, черва, ампутация, бедствия, секс, любов между жени, любов между мъже, любов между жени и мъже, израстването на едни деца в разбито семейство… Естествения ход на живота и как характерите на тези герои, техните ежедневия и професии, начина по който те оформят характерите на своите деца и в какво се превръщат те. Колко болезнено е да видиш детето ти, превърнало се в бандит? Колко болезнено е да видиш баща си, на който не му пука за теб? Колко болезнено е да видиш мъж, пребиващ своята съпруга.

И същевременно с това в „911“ има толкова много светлина, толкова много позитивна енергия, толкова много надежда, любов, разбирателство и приемане. Любовта е способна да ни накара да простим и най-дълбоките грешки на любимия човек. Любовта е способна да ни накара да бъдем безразсъдни и да взимаме необмислени решения. Любовта е способна да ни прибере у дома. Способна е и да ни накара да избягаме. Любовта може да ни усмихва. Да ни кара да плачем. Да ни накара да оглупеем или да станем по-мъдри. Любовта на нашите герои е способна да създаде ситуации, надминаващи със своята интелигентност всичко онова, на което филмите от миналото са били способни.

Всеки финал на епизод и всеки финал на сезон е изпълнен със светлина и надежда за бъдещето. В един момент на покрива на пожарната се събират нашите герои, просто за да изтръскат от себе си напрежението от деня. Той е към своя край. Слънцето ги гали с последните лъчи преди залеза. Лос Анджелис е някъде далеч, долу под тях. Просто те, тяхното приятелство, изключителната  им привързаност един към друг и силата на природата. В тази сцена има толкова много от посланията на сериала, толкова много от опитите му да бъде добър, да бъде светъл, да дава надежда и да показва доброто. Тя заразява и прелива у зрителя.

Сериалът работи с темата за хора в неравностойно положение по начин, немислим за нашата Родина. Кристофър и неговото заболяване не са пречка той да води нормален живот. Да ходи в нормално училище. Да води нормална комуникация. Да има приятели. Да расте, да се влюби. Да се сърди на баща си и да роптае. Церебралната парализа на Кристофър не му пречи да бъде дете. Тя просто е част от него. Но не е проблем. В нито един момент. Нито за него, нито за баща му.

Когато достигаме до епизод 100 и причината, поради която започнах сериала… всъщност това беше най-естествения ход на събитията. Епизодът до такава степен опъва нервите между Бък и най-добрия му приятел Еди, че повече не виждам на къде. Двама корави мъже, двамата най-харесвани мъже, двамата най-желани мъже и тяхното приятелство, в което се намесва трети. Разбира се, че Бък ще започне да ревнува. Разбира се, че ще иска вниманието на Еди за себе си, както винаги е било. То си е негово и той си го е спечелил. Но новопоявилата се „пречка“ Томи (който всъщност е второстепенен герой още от сезон 1 , но тук получава възможност да блесне) е спънка в отношенията им и когато най-сетне двамата остават насаме идва въпросната целувка. От никъде. Просто ей така. Защото е в реда на нещата и защото мъжете могат да бъдат всичко и да имат всичко. И това, Бък да бъде бисексуален въпреки манията му по жените, не е ненормално. Той просто е такъв, Бък просто е Бък и иска всичко и важният е той. Точно това го прави толкова очарователен, което съчетано с чистото му сърце и безрезервното раздаване в работата, спасяването на човешки животи и факта, че винаги скача пръв в опасността, превръща героя в един от най-лесните за обичане.

Сериалът изобилства от забавни моменти. Смехът и начина на героите да комуникират, да се шегуват един с друг, да правят глупости, да грешат, да реагират на безумните ситуации в работата, са неразделна част от брилянтния сценарий на всеки епизод. Как ви звучи един герой да стане донор на сперматозоиди за двойка с репродуктивни проблеми и в момента на раждането, да му се наложи сам в своя дом да изражда жената, забременяла от него, докато му асистира новото му гадже? Как ви звучи герой неволно да разкрие своята скрита сексуалност пред всички, просто защото е смотан и рядко вижда по далеч от носа си? Как ви звучи на семейна вечеря да се съберат мъжът, жената, техните деца, новия съпруг на жената и новото гадже на мъжа – друг мъж?

„911“ е способен да усмихне деня ви. Да направи така, че проблемите и гадостите в работата да спрат да имат значение. Сериалът така ще ви увлече в своя изключително богат и разнообразен сценарий, че каквито ще да сте, каквото щете да харесвате, тук ще намерите нещо за вас. Няма незасегната група хора. Няма незасегнат проблем. Няма неизречена шега. Няма живот, който е могло да бъде спасен и да не е.

На фона на всичко това „911“ дава едни от най-епичните екшън епизоди, които дори и на голям екран не съм виждал често. Епизодите с цунамито и наводнението оставиха “ Невъзможното“ в историята. Епизодите със земетресението оставиха „2012“ в историята. Епизодите с обърнатия кораб направиха „Посейдон“ и дори сцени от „Титаник“ на пух и прах. Епизодът със зоопарка ме накара да си спомня първите дни на „Живите мъртви“ и дори „Аз съм легенда“. „911“ създава ситуации и визуални ефекти, достойни за голям екран. Достойни дори за IMAX.

Преди всичко обаче сериалът дава много позитивни мисли, слънчеви лъчи и красота в дни и време, в което това някак ни липсва. И май имаме нужда да виждаме истинско приятелство. Имаме нужда да виждаме любов във всичките и форми. Имаме нужда да се научим да се доверяваме на хората. Да разкриваме себе си, да бъдем обичани и да обичаме истински. Защото обикновените герои са навсякъде около нас. Обикновените хора са пред очите ни всеки ден. Всяка една съдба е уникална. Всеки живот е низ от възходи и падения. Всеки живот е достоен и заслужава внимание. „911“ ще ни припомни всичко това, вадейки ни от желязната хватка на битовизмите, в които сме затънали. И когато отворим съзнанието си, когато видим красотата на този свят, на тези приятели, на тези хора и семейства, ще оценим и нашия. Ще си дадем сметка, колко пъстър, светъл и пълноценен живот живеем . И как всеки ден е ново приключение. И всеки човек е един микросвят, който бихме искали да разгадаем. Защото животът ни, светът ни, хората в него, са причината да ни има. И „911“ е пътечката, която ще ни отведе до онези мигове, в които ще изпитате истинско удовлетворение от собствения ви живот.

Защото той е прекрасен.

Защото ти си прекрасен.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 4 = 3