В традиционно скучния откъм развлекателно кино януари, „90 минути до присъда“ е заглавие, което поне на трейлър изглежда поносимо. В никакъв случай УАУ, но някак поносимо. Крис Прат и Ребека Фъргюсън са достатъчно силни лица, които ще привлекат своята аудитория. Футуристичния свят и идеята са добри. И до там свършва всичко.

Някак след пристигането в кино салона научавам, че режиьор е Тимур Бекмамбатов, който преди около 1 милион години засне „Неуловим“ с Анджелина Джоли и Джеймс Макавой и никога повече не повтори този успех. Оказва се- това не е случайно.

Сценарият в „90 минути до присъда“ е сбирщайн от „Специален доклад“, „Орлово око“ с елементи на „Първичен код“. Няма нещо, което да се случва в този филм, което да не сме гледали преди. При това повече от веднъж.

Ребека Фъргюсън е лице от екран, което през целия филм стои и говори. В ролята и няма актьорско изпълнение. Малкото, което се изисква от нея тя го прави и дори обогатява, но въпреки това, тя остава едно лице на един екран без възможност за нещо повече. Да към финала на филма се появява наполовина в кадър, но отново е просто на екрана, като филм във филма.

Крис Прат напряга много актьорските си възможности за да извлече от героя си емоционалност и уязвимост, каквито ролята предполага. И до голяма степен всъщност успява. Но самата динамика на историята и статичността на героят му, която сценария изисква, допълнително ограничават възможността му да блесне. В последните минути, когато реално напуска залата с Ребека Фъргюсън, той всъщност започва да разгръща актьорския си потенциал и след няколко минути филмът свършва.

Кали Рейс  е най-приятното и свежо попълнение в актьорския ансамбъл. За всеобща изненада след ролята и на полицай, редом до Джоди Фостър в „Истински детектив: Тъмната страна“, този път тук, тя изпълнява ролята на… полицай. И се справя брилянтно. Дори ЕДИНСТВЕНАТА ДОБРА сцена, която подсказва за футуристичния миг, в който филмът се развива, е с нейно участие. Тя управлява квадрикоптер- полицейски мотор върху кръгчета, сякаш излезли от корабите на „Аватар“.

Нескопосаното убийство и начинът за неговото разследване са абсурдни. Начинът за достигане до информация и моделът на функциониране съзнанието на един полицай са прекрасно нещо, представено изключително хаотично и неестествено на зрителя. Нищо от разследването не буди интерес, не задава въпроси или не провокира усещането у зрителя за това, да му пука. Развръзката, обратът и повторния си финал са лесно предвидими дори предвидимостта им не носи задоволство от това, че си разгадал и си се справил. Просто защото не ти пука и е нескопосано. Дори в сериалите по романи на Харлан Коубън мистерията около убийството е по-привлекателна, от тази тук.

Двата взрива във филма са показани в трейлъра. Трети няма. Сцената с квадрикоптера  е показана в трейлъра. Няма друга. Гонката и битката с камиона е показана в трейлъра. Друга няма.

„90 минути до присъда“ е сгрешен още на ниво заглавие. Как може да поставиш ТОЛКОВА абсурдно заглавие на екшън филм от близкото бъдеще? Какво носи той, особено на фона на помпозния екшън-трейлър? Нищо!

3D-то в „90 минути до присъда“ е оправдано. Виртуалната среда в която се развива филма дава добра предпоставка за неговата употреба. Но филмът успява да ни припомни ЗАЩО през второто десетилетие на новото хилядолетие форматът ИЗТЕЧЕ от филмите. След масовото конвертиране на 3D, пренасищането на пазара и нежеланието на зрителя да гледа през тъмните очила, Холивуд се научи и започна да го избягва, оставяйки формата за филми, като „Аватар“. Тук от 3D нямаше нужда и допълнителното измерение не донесе НИЩО, освен тъмните очила върху носа на зрителя.

„90 минути до присъда“ е от онези филми, които опаковат най-доброто от себе си, вадят го в трейлъра и вкарват зрителя  в кино салона за да види останалото, което е по-слабо от вече видяното.

Това е първото голямо разочарование за 2026г., въпреки предпоставките за страхотен екшън и едва ли не превръщането му в новия „Специален доклад“.

Нищо общо…..