Този юни бележи 80-тата годишнина от Десанта в Нормандия и Viasat History почита с две документални премиери този паметен момент, който се случва на 6 юни 1944 г..
Десантът в Нормандия: Осемдесета годишнина показва събитието от нов ъгъл: не само известните кадри на плажовете в Нормандия, но и войските, моряците и цивилните по южното крайбрежие на Англия, които също се готвят за битка.
Документален филм от две части Десантът в Нормандия: През очите на войниците разказва както никога досега историята на най-голямата морска битка. Използвайки неподправените, автентични разкази на първите млади мъже, дебаркирали на брега, водещият Джайлс Милтън разкрива удивителна приказка за страх, смелост и героизъм..
Ето няколко факта за този определящ ден от Втората световна война, които може би не знаете.
- Първоначално е планиран с ден по-рано
Необходими са много условия, свързани с времето, за да се осъществи деня на десанта; дните трябва да са дълги за максимално използване на въздушната мощ, да има пълнолуние – за точно насочване на корабите, а приливите да са достатъчно силни – за да ги отнесат близо до плажа. Освен това е нужен час дневна светлина, преди да започне операцията по бомбардировките. Само девет дни през май и юни могат да изпълнят тези изисквания, така че командирите избират 5 юни, но прогнозата за лошо време принуждава Айзенхауер да направи промяна в последния момент – за 6 юни.
- Айзенхауер заплашва да се оттегли
Само няколко месеца преди историческия ден, Дуайт Д. Айзенхауер, командир на съюзническите сили, и английският министър-председател Уинстън Чърчил са в противоречие помежду си. Айзенхауер иска да отклони съюзническите бомбардировачи от Германия, за да атакуват критична инфраструктура във Франция. Чърчил не се съгласява с него: той е загрижен за възможните щети за Франция. Така Айзенхауер заплашва да се оттегли от поста си. Накрая Чърчил се съгласява с планаму, а Айзенхауер се отдава изцяло на операцията и това е ключът към нейния успех.
- Хитлер е спял, когато инвазията започва
Хитлер знае, че едно широкомащабно нахлуване на съюзниците може да обърне хода на войната, така че се готви за това. Той нарежда да се построи така наречената „Атлантическа стена“ -поредица от „непроницаеми“ защити, простиращи се на почти 1700 мили от Норвегия до Испания.
Никой обаче не може да се подготви за моментите на сън, когато е възможно да се случи нападение. Оказва се, че никой от неговите генерали не посмява да повика подкрепление без негово разрешение, нито пък – да го събуди! Така са загубени решаващи часове и едва когато Хитлер най-сетне става около 10:00 сутринта, чува новината. Той не е ядосан, защото смята, че германските сили лесно ще победят съюзниците. Греши.
- Съюзниците разпространяват фалшиви новини относно инвазията
Няма шанс да се скрие предстоящото нападение от германското разузнаване, така че съюзниците провеждат някои операции, за да ги объркат относно времето и мястото на D-Day. Пускат фалшиви планове, създават псевдо лагери и на сутринта на 6 юни дори бомбардират Кале, за да създадат илюзията, че ще атакуват там. Германците се хващат на стръвта и инсталират три масивни оръдейни батареи в Кале, докато останалата част от френското крайбрежие – включително Нормандия – е по-слабо защитена.
- Някои части от инвазията не се случват по план
Съюзническите сили планират да бомбардират тежко позициите на германските оръдия и да разрушат ключови мостове и пътища, за да отрежат подкрепленията. Парашутисти трябва да бъдат спуснати, за да осигурят вътрешността. Отчасти поради лошото време, обаче, много парашутисти саспуснати далеч от целите си и стават уязвими за германските снайперисти. Въпреки тези несгоди,войските успяват да пробият и да постигнат целите си.
- Десантните плавателни съдове първоначално са предназначени за Луизиана
Андрю Хигинс, бизнесмен на дървен материал, има трудности при изваждането на дървета от блатата на Луизиана – лодките му непрекъснато засядат. За да предотврати това, той проектира лодка с плитко дъно, като подобрява дизайна в последствие; дори се опитва да продаде тези лодки, докато накрая успява да сключи договор с правителството на САЩ, което поръча 20 000 от тях за превозни средства за персонал. Те в крайна сметка са използвани в Нормандия и Айзенхауер наричаХигинс: „човекът, който спечели войната за нас“.
- Рампите на плавателните съдове се ползват като щитове, след което се спускат
Една от най-мъчителните задачи се пада на войниците, които трябва да свалят рампите, защото те служат като щитове за бойците на първа линия. Снарядите от немските картечници блъскат по рампите като по пишеща машина, но няма друг начин – рампите трябва да бъдат свалени, за да могат войниците да дебаркират. „Първите 7, 8, 9, 10 момчета падаха на земята, покосени като класове окосено жито“, спомня си един от оцелелите от Десанта.
- Произходът на названието „Десантът в Нормандия“ (на английски D-Day) е спорен
Много смятат, че буквата „D“ в „D-Day“ просто означава “Денят” – код, използван за всякакви важни военни операции. Според други е просто алитерация като в “H-Hour”, например. Вероятно, обаче, името идва от Айзенхауер, който е казал на помощника си: „Имай предвид, че всяка операция по море има ‘Departed Date’ (дата на отпътуване); съответно се използва съкращението ‘D-Day’”.
Десантът в Нормандия: Осемдесета годишнина дебютира по Viasat History на 6 юни от 22:00 часа с повторение на 8 юни и 29 юни в същия час.
Документалният филм от две части Десантът в Нормандия: През очите на войниците е с премиера на 6 юни от 23:55 часа и повторение на 8 юни от 23:05 часа и на 12 юни от 22:00 часа.
