Нашият автор Томас Ахчиян посети медийната прожекция на „50/50“ на 16.12.2011г. Филмът тръгва по кината в България от 6-ти Януари. Вижте впечатленията на Томас от предстоящата премиера:
Ставаме сутрин. Измиваме се, закусваме и излизаме. Срещаме се с много хора, ядем, прибираме се в къщи. Отново излизаме или се забавляваме в къщи. Спим. На следващият ден правим отново същото. За всеки това е едно сиво ежедневие, което ни е обгърнало и сякаш само за около седмица – две ни пуска от своята прегръдка през лятото или зимата, когато сме в почивка. Оказва се, че не оценяваме това, което имаме, а именно най-важното за всеки от нас – здравето. Преди да ни се запуши носът не усещаме нищо, но щом това стане даваме мило и драго дори за едно нормално вдишване. Наистина ние не оценяваме здравето си и предимствата, които то ни дава.
Историята разказва за момче, което няма причина да е недоволно от животът си. Има добра работа, секси приятелка и приятел, на който може да разчита. В един миг всичко това рухва след като разбира, че е болен от рак и шансовете му са 50/50.Тук се сблъскват комичното и трагичното, като благодарение на своят приятел, той решава да погледне на болестта от положителната страна. Освен това по този начин той се среща с …
Темата на филма е много сериозна и трябва да се признае, че идеята освен драма, филмът да бъде класифициран и като комедия е оригинална. Всъщност се оказва, че филмът не е нито драма, нито комедия. Лично за мен този филм не трябва да има жанр. От една страна не е драма поради факта, че всичко свършва добре и в по-голямата си част въпреки сериозната болест се случват наистина забавни неща. От друга страна не е и комедия, поради факта, че половината комични моменти не стоят на място поради тематиката на филма и това, което преживява самият главен герой не е смешно по никакъв начин. Единствените истински забавни моменти, са когато приятелят на Адам ( главният герой ) псува и говори за секс.
В никакъв случай не искам да кажа, че филмът не е добър или не става. Филмът е добър дори само заради идеята, която иска да ни представи, защото тя сама по себе си бие редица филми, които парадират с изключителните си качества и заложени идеи, подплатени с огромни бюджети и рекламни кампании. 50/50 е странен филм, който ще породи много смесени чувства у зрителя. От една страна съчувствие към героят и това, което преживява, но от друга приятелят му Кайл ще Ви разсмее с неговите грубовати шеги. Лично за мен фаворит в целият филм е на пръв поглед невзрачната психоаналитичка, която се сблъсква със своите най-големи страхове за момиче, което трупа стаж и търси истинската и голям любов. Как да каже на човека срещу нея, че го обича и каква ще е неговата реакция? Какво да направи и как точно да стане това? Въпроси, които тормозят всеки от нас.
Този път май не казах нищо за развитието на действието. Ами всъщност действието е идеално за този тип филм. Не е напрегнато и много динамично, нито пък бавно, но определено не става скучно. Всичко просто се случва с нормални темпове. От към актьорска игра, не на ниво е може би изпълнението на Брайс Далас Хауърдс, която изглежда празна като стъклена ваза за цветя, която е оставена на сянка.
50/50 е филм, който ще Ви накара да се замислите за доста неща. В момента, в който се приберете в къщи ще кажете най-ентусиазираното „Здравей” и „Обичам те” на близките ви хора. Ще се радвате на всяко вдишване и всяка крачка. Приберете очакванията и критиките си и влезте в залата за да изгледате един хубав филм, въпреки всичките му недостатъци.
Bravo