Робърт Грийн, чието име от години се откроява сред тези на най-продаваните писатели и ментори в света, е автор на бестселъри като „33 стратегии за войната“, „Законите на човешката природа“ и „Изкуството да съблазняваш“, а неговият magnum opus безспорно е книгата „48-те закона на властта“.

Заглавието поставя стандарта в литературата за личностно развитие и мотивация и се превърна в съвременен манифест на контрола и умението да влияеш на другите.

Сега „48-те закона на властта: Съкратено издание“ дестилира есенцията на вече доказаните уроци на Робърт Грийн и предлага най-важното от съвременния мислител в най-синтезиран и прегледен вид.

В днешния свят на непрестанна борба за надмощие този своеобразен наръчник за изкуството на властта и самозащитата ще се превърне в любима настолна книга на заетите читатели, които искат накратко да се запознаят с – или да си припомнят – постулатите на Грийн. И ще послужи като полезна отправна точка за тези, които за първи път посягат към такъв тип мотивационна литература.

„48-те закона на властта: Съкратено издание“ обобщава трупаната през вековете световна мъдрост от трудовете и философиите на велики мислители – като Николо Макиавели и Сун Дзъ; на знакови хора с власт – като Бисмарк и Наполеон; и на изкусни майстори на манипулациите – като Джакомо Казанова и Нинон дьо Ланкло.

След тази книга читателят ще знае:

  • как да бъде по-уверен (Закон 28: Смело се хвърляйте в битката!);
  • как да въздейства на другите и да ги спечели на своя страна (Закон 43: Трябва да умеете да оказвате неотразимо въздействие върху умовете и сърцата на хората);
  • как да отстоява себе си и да изгради имиджа си (Закон 5: От репутацията ви зависи толкова много – пазете я с цената на живота си);
  • как да си съставя стратегии (Закон 29: Планирайте всичко от началото до самия финал);
  • как да спечели властта във всяка ситуация (Закон 31: Дръжте под контрол всички възможни варианти в сценария);
  • как да бъде безапелационен победител (Закон 20: Никому не се подчинявайте!).

Като един прозорлив Макиавели на нашето време Робърт Грийн представя всички механизми на властта и чертае пътна карта към категоричния успех.

Проницателна, хитроумна и провокативна, книгата „48-те закона на властта: Съкратено издание“ е задължителна за последователите на Дейл Карнеги, Брайън Трейси, Райън Холидей. И за всеки, който веднъж завинаги иска да поеме контрол над живота си в собствените си ръце.

Из „48-те закона на властта: Съкратено издание“ от Робърт Грийн

ЗАКОН 1

НИКОГА НЕ ЗАСЕНЧВАЙТЕ ВИСШЕСТОЯЩИТЕ

ОСНОВНО ПРАВИЛО

Винаги трябва да се стараете да накарате тези, които са над вас, да осъзнават превъзходството си. Но не бива да прекалявате със стремежите си да им угаждате и да ги впечатлявате, като демонстрирате способностите и възможностите си, защото може да постигнете обратния ефект – да ги изплашите или да ги заставите да се чувстват неуверени. Най-разумно е да накарате господарите си да се мислят за много по-умни от вас – само така ще се доберете до висшите етажи на властта.

КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА

На всеки се е случвало да бъде неуверен в себе си. Когато човек се представи в обществото и се заеме да демонстрира талантите си, естествено е той да стане обект на хорската завист и ненавист, да се чувства неуверен и неспокоен. Логично е да се очаква точно това. Не е разумно да пропилявате живота си в тревоги за това как ще реагират другите на вашия напредък. Но с тези, които са над вас, трябва да възприемете друг подход: когато желаете да напредвате в кариерата си, най-лошото ще бъде да засенчвате тези, от които ще зависи вашето бъдеще.

Не е разумно да се заблуждавате с илюзорни надежди, че животът се е променил от времената на Луи XIV и Медичите, когато най-високо в обществената йерархия са стояли кралете и кралиците. Всеки от тях е копнеел да остане завинаги сигурен в своя трон, а за тази цел е трябвало да превъзхожда обкръжението си по интелект, остроумие и чар. Много вредна, ала общоприета заблуда е да се мисли, че с демонстриране на подаръците, които поднасяте на по-високопоставената личност, или чрез изтъкване на собствените си таланти вие ще спечелите неговото благоразположение. Той може да оцени вашите усилия или постижения, обаче при първата удобна възможност ще ви смени с някой, който не е толкова интелигентен, не е толкова привлекателен, но в същото време не е и толкова застрашителен.

В този закон се съдържат две много важни правила, с които винаги трябва да се съобразявате. Първо, може да се случи така, че неволно да засенчвате висшестоящия просто с природните си надарености. Има господари, които са по-неуверени в себе си от други. Някои могат да стигнат дори до болезнено задълбочени степени на неувереност. Такива особи можете да засенчите с лекота, особено що се отнася до очарование и привлекателност. Ако сте надарени от съдбата с необикновен чар и с разнородни таланти, най-разумно ще е да избягвате срещите с подобни необикновено суетни особи. Или пък да измислите начин да не изтъквате предимствата си, когато сте се озовали в компанията им.

Второ, никога не бива да си въобразявате, че след като сте станал любимец на висшестоящия, можете да вършите всичко, което ви хрумне. Могат да бъдат написани много дебели книги за фаворити, които са изпаднали в немилост, защото са смятали привилегиите си за вечни и на тази основа са си позволявали да засенчват блясъка на господарите си.

След като сте наясно с опасностите, които крият опитите да засенчите блясъка на господаря, няма да е зле да се опитате да използвате този закон, за да се облагодетелствате. Първо трябва да се заемете с комплиментите и хвалебствията. Неприкритото ласкателство е много ефективно, обаче си има своите граници. Много по-мощно е въздействието на прикритото, по-дискретното ласкателство. Ако примерно сте по-интелигентен от господаря си, изберете противоположната тактика – накарайте го да изглежда по-интелигентен от вас. Дръжте се по-непринудено, дори наивно на моменти. Покажете му, че се нуждаете отчаяно от неговия опит, от мъдрите му съвети. Позволявайте си безобидни грешки и пропуски, които няма да ви навредят в дълготрайна перспектива, за да му предоставите възможността да ви поправя от време на време. Висшестоящите обожават такива молби от смирените си поданици. Един шеф, който не споделя щедро своя богат опит с подчинените си, лесно може да събуди тяхната ненавист и да ги подтикне към кроежи за неговото сгромолясване.

Ако вашите идеи са по-полезни от идеите и хрумванията на висшестоящия, побързайте да му ги припишете, при това колкото е възможно по-шумно. Постарайте се всички да узнаят, че вашите съвети са само бледо ехо на неговите наставления.

Възможно е по природа да сте по-общителен и по-щедър от господаря си – в такъв случай трябва да внимавате той да не развали настроението си. Владетелят трябва да изглежда като слънце на хоризонта, щедро пръскащо благодатна светлина във всички посоки, и нищо, и никой да не затъмнява блясъка му.

При всички тези случаи няма да бъде проява на слабост, ако прикривате умело истинските си възможности, стига в края на краищата това да ви помогне да се сдобиете с още повече власт. Като позволявате на другите да ви засенчват, вие запазвате контрола си върху ситуацията, вместо да станете жертва на непредвидимите ходове на противниците си. Всичко това ще ви бъде извънредно полезно в деня, когато решите, че най-после е настъпил моментът да се изкачите на следващото стъпало към върховете на властта. Ако се окажете способен да удесеторите сиянието на вашия господар в очите на останалите, тогава ще бъдете щедро възнаграден и незабавно ще получите жадуваното повишение.

Асоциация: Нощното небе и звездите. Там, горе, може да грее само едно Слънце. Никога и нищо не може да засенчва слънчевата светлина, нито пък може да съперничи на Слънцето по блясък. Звездите по-скоро се стараят да остават на заден план и така само подчертават величието на Слънцето.

Едно авторитетно мнение: „Избягвайте да засенчвате висшестоящите личности. Прекалено алчното домогване до властта винаги е отблъскващо, но ако един индивид превъзхожда своя владетел, това не само е неблагоразумно за него, но и винаги завършва с фатален край. Това е урокът, на който ни учат звездите от небосклона – те си остават скромни спътници на Слънцето и колкото и да са блестящи, никога не дръзват да се появяват на небето заедно с него.“ (Балтазар Грасиан, 1601–1658 г.)