Големият български актьор Наум Шоповси отиде на 81-годишна възраст. В последните години той страдаше от проблеми със сърцето, каквато е и причината за неговата смърт. Шопов ще бъде запомнен както с ролите си в театъра, така и с тези в киното. Роден е на 27 юли 1930 г. в Стара Загора, в семейство на бежанци от Смърдеш, Костурско. Майка му, актрисата Мара Шопова играе с него в постановки на Старозагорския театър, когато малкият Наум е едва на няколко месеца. По-късно, естествено в същия театър идват и първите му роли като стажант-актьор. Баща му, Христо Шопов пък дълги години бил директор на читалищния театър в града. Шопов няма завършено висше образование. Съпруг на Невена Симеонова, актриса. Синът му, Христо Шопов, също е известен актьор- филм „Вчера“, режисьор Иван Андонов. Има и дъщеря, Лиза Шопова, също актриса. Не е за вярване, но първите няколко години след Стара Загора – отначало в Бургас и Пловдивския театър, а след това във София, актьорът не получава сериозни актьорски задачи и играе предимно в миманса. Затова за същински старт на кариерата може да се приеме постановката на „Чудак” по Назъм Хикмет във Военния Театър под режисурата на Леон Даниел през 1958 г., където остава повече от три десетилетия, през 1989 г. да премине в трупата на Народния театър. И играта му на сцената, освен, че му е донесла две награди Аскеер, никога не е оставяла безразлични зрители сред публиката. В театъра Наум Шопов е работил с най-изтъкнатите български режисьори като Крикор Азарян, Леон Даниел, Иван Добчев, и е играл Хамлет, Робеспиер, дон Базилио, Сократ, крал Лир, Крап и кой ли още не В пиесата на Стефан Цанев „Тайната вечеря на дякона Левски”, режисирана от Асен Шопов, Наум Шопов играел толкова силно, че „загледана в него си забравях репликите”, признава партньорката му в постановката Виолета Гиндева. Но в киното – като по-популярно изкуство, за още повече зрители незабравими ще останат превъплъщенията му във филмите „Случаят Пенлеве”, в комедии като „Вилна зона” и „Топло”, в криминалета като „Инспекторът и нощта”, саги като „По дирята на безследно изчезналите” и най-вече, като Борис ІІІ в „Цар и генерал”, където за първи път в българското кино след 9-ти септември, 1944 образът на монарха не е представен едностранчиво. Понастоящем играе в Народен театър „Иван Вазов“. През 2007 г. получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва. Участвал е в десетки фими и театрални постановки. От най-известните филми в които се е снимал са „Иконостасът“ (по романа на Димитър Талев „Железният светилник“, с режисьори Тодор Динов и Христо Христов), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Инспекторът и нощта“, „Крадецът на праскови“, „Граница“, сериалът „Капитан Петко Войвода“, „Цар и генерал“и др. “Аристократът на българското кино.’
