Представяме на вашето внимание новото предложение на „Парадокс“ – удостоения с Наградата за роман на Френската академия за 2019 г. трети роман на френския писател Лоран Бине, „Цивилизации“. Едновременно с него излизат нови тиражи на вече познатите на българската публика „HHhH. Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“ и „Седмата функция на езика“, а библиотечното оформление на трите книги е дело на Кирил Златков.
ок. 1000 г.: Фрейдис Ериксдотир се отправя на юг от Гренландия
1492 г.: Колумб не открива Америка
1531 г.: Инките завладяват Европа
В третия си роман „Цивилизации“, удостоен с наградата на Френската академия за 2019 г., Лоран Бине се заиграва с въпроса какво би станало, ако… инките притежаваха желязо, коне и антитела? В продължение на този мисловен експеримент, авторът намира начин чрез дребни (и нетолкова) „корекции“ на историческите реалии да ги снабди с тези три неща и да ги изпрати да завладеят Европа.
В този Нов свят инкският император Атауалпа заварва Инквизиция и Реформация, зараждащ се капитализъм и чудото на печатарската преса и нейните „говорещи листове“; монархии, изтощени от безкрайни междуособици и под постоянна заплаха от турците; море, гъмжащо от пирати, континент, разкъсван от религиозни и династични кавги. Но преди всичко – жертви, гладуващо население, на ръба на бунта, евреи от Толедо, маври от Гранада, немски селяни – потенциални съюзници на инките.
По познатия си блестящ начин Лоран Бине преплита измислени персобажи и реални исторически личности, преработва тезите на Лутер, „обръща“ „Лузиадата“ на Камоинш, построява в двора на Лувъра (ацтекска) пирамида, въвежда религиозна свобода в Свещената Римска империя и провежда поземлена реформа. След „Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“ и „Седмата функция на езика“, Бине отново се впуска в оригинален, провокативен и забавен танц с историята, едновременно ерудиран и закачлив.
„HHhH. Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“
Удостоен с награда „Гонкур за първи роман“ (2010)
HHhH, Himmlers Hirn heißt Heydrich (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих) е прозвище, дадено от Херман Гьоринг на oбергрупенфюрера от СС Райнхард Хайдрих и зад този акроним стоят едни от най-зловещите личности, факти и събития от времето на Третия райх.
Действието връща читателя към смутните времена на Втората световна война, към Мюнхен, Берлин, Лондон, Париж и Киев. Авторът преминава дори през Средните векове, за да се приземи в Прага през 1942 г., едва ли не буквално заедно с двамата парашутисти Ян Кубиш и Йозеф Габчик, изпратени от Задграничното чехословашко правителство в Лондон на самоубийствена мисия.
Романът разказва автентичната история на операция „Антропоид“, покушението над „най-опасния човек в Третия райх“, планирал Окончателното решение, организирал айнзацгрупите в Източна Европа, дясна ръка на Химлер в СС и по онова време протектор на Бохемия и Моравия, както и президент на Интерпол.
Лоран Бине неслучайно е сравняван от критиката с Джонатан Лител и то не толкова заради припокраващата се тема на „ННhH“ и „Доброжелателните“, колкото заради мощно заявения интерес към нея от представители на т.нар. разглезено поколение – това от края на 60-те години, което може да интерпретира историческите събития само по документи.
Успехът на книгата не се дължи на художествената интерпретация на историческите факти. Тя е предизвикателна и впечатляваща именно с маниера си на разказване, а авторът – станал герой в собствената си история – от първата до последната страница си задава въпроса – как трябва да се разказва Историята?
Отличена с наградите „Интерали“ и „Фнак“ за 2015 г.
От автора на HhHH. Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих, отличен с Гонкур за първи роман (2010)
Естествено, става дума за ръкопис.
Естествено, той е изгубен и заради него умират хора.
Париж, 1980 г. Литературният критик и философ Ролан Барт умира вследствие на транспортно произшествие. Той е прегазен насред булевард „Сен Жермен“ от управлявана от българин камионетка с пране. Литературният свят е разтърсен от трагичния инцидент. Но какво би било, ако това изобщо не е злополука? Ами ако Барт е… убит?
В „Седмата функция на езика“ Лоран Бине завърта луда тайна история на френската (и не само) интелигенция, в която участници са знакови фигури като Юлия Кръстева, Филип Солерс, Мишел Фуко, Жак Дерида, Луи Алтюсер, Умберто Еко и Цветан Тодоров; няколко млади жигола; двама президенти на Петата република (Жискар д‘Естен и Митеран); Бьорн Борг и Джон Макенроу (задочно); неколцина мустакати българи (въоръжени с чадъри); Логос клуб (тайно философско общество, датиращо от времето на Римската империя); нещастният инспектор Жак Баяр (расист и антиинтелектуален тип), чийто нов случай ще го потопи в дълбините на лингвистиката (за негов ужас); „реквизираният“ от Баяр млад преподавател по семиотика Симон Херцог (левичар), който ще „декодира“ всичко по пътя си – неслучайно инициалите на името му (в оригинал) съвпадат с тези на Шерлок Холмс.
Цялата тази шарена трупа (без Борг и Макенроу) се впуска в небивало преследване на изгубена разработка на лингвиста Роман Якобсон за тайнствената седма функция на езика, даваща абсолютна власт над словото.
Брилянтната кримка на Бине е ярка препратка към „Името на розата“ (на милия Умберто тъкмо започват да му се привиждат монаси!) и повече от просто намигване към „Шифърът на Леонардо“ (Слава на Великия Протагор!).
