Издателство ЕРА с нов дългоочакван трилър – „Четвъртата картина“ от автора на бестселъра „Съпруга на убиец“ – Виктор Метос
Лас Вегас е разтърсен от серия зловещи убийства. Уликите си противоречат, убиецът е необичайно дързък, а следите водят до задънена улица. Има само един човек, който може да влезе в главата на престъпника и да го спре.
Джесика Ярдли е готова да загърби кариерата си като прокурор и да започне нов живот далеч от града на греха. Когато е въвлечена в този последен случай, тя опитва да предвиди действията на извършителя.
Единственият, който може да й помогне е бившият й съпруг – безпощаден сериен убиец. Изправена пред опасността да се превърне в поредния кървав шедьовър, Джесика повежда разследването в неочаквана посока…
Виктор Метос е автор на повече от 50 романа. Преди да започне писателската си кариера, той работи като прокурор и адвокат по наказателни дела. Номиниран е за награда „Едгар“, а от книгите му са продадени над милион екземпляра.
ОТКЪС
– Това е Сарпонг – каза Ярдли и обърна екрана на компютъра си към Болдуи. Той вдигна от стола срещу бюрото ѝ една препълнена кутия, остави я на пода и седна.
На екрана имаше картина. Черна фигура с бели бинтове, увити около главата и напоени с кръв там, където би трябвало да е лицето. Ръцете и краката бяха човешки, но имаше нещо странно в извивката на шията и формата на главата. И все пак, бинтовете и туниката не можеха да се сбъркат. Бяха подобни на тези, с които бяха намерени Кати Фар и Анджела Ривър.
– Кой е Сарпонг? – попита Болдуин.
– Кенийски художник от шейсетте години. Нарисувал е поредица от картини, наречена „Тъмните неща“. – Ярдли щракна с мишката и картината се промени. Същата фигура, същата туника и бинтове, но този път фигурата седеше с изправен гръб на дървен стол. – Тази е първата. – Тя отново щракна с мишката. Появи се същата фигура, легнала на маса. Ръцете бяха разперени, а краката висяха от ръба. – Тази е втората.
Сякаш някой беше застанал над Анджела Ривър и беше нарисувал сцената. Болдуин стана от стола, заобиколи бюрото и застана зад Ярдли, за да вижда по-добре.
– А това е третата – каза тя.
Следващата картина изобразяваше фигура в къща, увиснала на нещо хлъзгаво. Беше изкормена и червата ѝ лежха на пода.
Четвъртата картина беше най-ужасяващата. Изкривена, сгърчена фигура с белези по тялото и зашити очи и уста. Гръдният кош беше разтворен широко и не приличаше на човешки.
– Как ги откри? – попита Болдуин.
Ярдли го погледна и отново се втренчи в екрана.
– Известно време Еди беше обсебен от тези картини. Не говореше за нищо друго. Всъщност ги прерисува в ателието си, а после ги изхвърли и никога повече не спомена за тях. Това се случи преди да го арестуват. Той мислеше, че е важно, че са четири, но не знаеше защо. Не мислеше, че Сарпонг случайно е спрял на четири, а е имал причина да избере това число. Освен това Сарпонг имал четири съпруги и четири деца и Еди мислеше, че четворката е била важна за него.
– Разбра ли защо?
Ярдли поклати глава.
– Не мисля. Еди беше обсебен от числото дълго време, но после го заряза.
– Защо?
– Не знам.
В този момент Болдуин получи съобщение от Скарлет Чеймбърс – младата жена, с която се срещаше. Питаше го защо от два дни не отговаря на обажданията ѝ. Прониза го чувство на вина. Скарлет беше приятна и интелигентна и изглежда, държеше на него. Двамата прекарваха повечето си време в разговори за всичко – от политика до космоса… но имаше нещо. Винаги има нещо.
Скарлет не разбираше онова, което беше разбрал Кейсън. Тя не изграждаше стена, за да се спаси от него – не прибягваше до черен хумор, за да запази човешкото у себе си, разсъдъка си или както там, по дяволите, го наричаха сега. На третата или четвъртата им среща Скарлет го попита как е минал денят му и Кейсън описа случая, по който работеше – за млада майка, която беше отровила децата си. Очите на Скарлет се насълзиха. Тогава Болдуин не разбра защо, но сега вече знаеше – липсваше ѝ онова нещо. Ето защо много от колегите му се срещаха и женеха само за свои колежки.
Той отговори, че ще ѝ се обади по-късно, и скръсти ръце на гърдите си.
– Жив ли е още художникът?
Ярдли се облегна назад на стола.
– Не. Умрял е от свръхдоза хероин. Тази поредица картини са единствените произведения, които е оставил. Рисувал ги е шест години.
Болдуин се втренчи в третата картина – фигурата, обесена от тавана – и осъзна, че тялото виси на собствените си черва.
– И какво означават?
Ярдли отвори на екрана четирите картини една до друга.
– Означават, че ще има още две убийства.
