Винаги съм харесвал ужасите. Не мога точно да определя защо. Може би самото покачване на адреналина, когато чуеш страшната музика и камерата започва бавно да се движи към отворената врата, водеща към зловеща тъмна стая и смесените чувства – силното желание да разбереш какво се крие в помещението и едновременно с това знаеш,че те очаква страшен момент, в който пуканките ти падат на главата на човек седящ на предния ред. Но въпреки това отново и отново ходиш да гледаш този тип филми. Спокойно мога да заявя, че от 2000 година насам много малко такива филми са успели да ме впечатлят, тъй като всички започнаха да разчитат на продължения, заради култовото име от едно време. Точно поради тази причина страшно много се заредих от този филм, тъй като е нещо различно. Като глътка свеж въздух в така мръсната…. София.
„Мама“ е по едноименния късометражен филм на Андрес Мушети от 2008 година, в който автора е показал малка част от идеята си за да събере пари и да я реализира. И така, сценария е на Нийл Крос, Барбара Мушети, Андрес Мушети, а последния е и режисьор на лентата. Филма е копродукция между Испания и Канада и по-голямата част от него е заснет именно в студиото в Канада. Продуцент на лентата е Гилермо дел Торо (Хелбой).
Преди пет години сестрите Виктория и Лили изчезват без да оставят никаква следа. Оттогава насам техният чичо Лукас /Николай Костер-Валдау/ и приятелката му Анабел /Джесика Частейн/ ги издирват неуморно. По невероятно стечениe на обстоятелствата момичетата са намерени живи в отдалечена местност. Докато Анабел се опитва да помогне на Виктория и Лили отново да свикнат с нормалния живот тя се убеждава, че има някакво необяснимо злокобно присъствие в дома им. Дали стреса на сестрите е по-голям от очакваното или те биват посещавани от призраци? Как момичетата са успели да оцелеят сами всичките тези години? Опитвайки се да намери отговори на тези въпроси Анабел ще разбере, че шепотите които чува вечер идват от присъствието на нещо зловещо и смъртоносно, което се е пренесло в нейния дом.
Главната роля е поверена не кой да е, а Джесика Частейн. Миналта година тя бе номинирана за Оскар в категория поддържаща роля за филма „Южнячки“ (2011), а тази година в категория главна женска роля за филма „Враг номер едно“, които също ще видим през месец февруари. Интересен факт е,че Частейн от малка участва в театрални постановки, но от няколко години придоби огромна популярност след кино маниаците след като засне доста добри филм. Добрите и роли са в резултат на прецизното избиране на филмите от страна на госпожицата. В „Мама“ тя е коренно различна, променена до неузнаваемост. А именно „едно печено маце, което свири на бас китара в рок група, пуши, пие има татуировки, но от друга страна е състрадателна и добра“. Филма започва нормално и приятно, въвеждайки ни в историята бавно и методично. Андрес Мушети знае как да навлезе в подсъзнанието ни и в точния момент да ни изкара акъла с нещо зловещо и толкова реалистично,че започваш да се оглеждаш в тъмния салон. Тук трябва да отбележа страхотната игра и на двете малки деца, всеки човек които се е сблъсквал с деца на по 4-5-6-7 годишна възраст знае колко трудно можеш да задържиш вниманието и интереса им. Във филма двете момичета играят така, сякаш имат по над двадесет години опит. Брилянтен синхрон между всички заедно, примесен със страхотна музика и зловещи моменти. Какво повече може да иска един почитател на жанра? Това е най-добрия ужас за последните няколко години и горещо го препоръчвам. Напрежението те държи дори и след края на самия филм. Един НЕ банален филм със неочакван край и огромен потенциал. От 18 януари само в кината благодарение на Форум Филм България!
