В средата на лятото, между „Херкулес“ и „Пазителите на галактиката“ на 01.08.2014г. дебютира един малък филм с големи амбиции. „Люси“ на френскиа кино-магьосник Люк Бесон за пореден път показва афинитетът му към филми, лежащи върху плещите на крехка дама. И въпреки, че вече гледахме Скарлет йохансон в ролята на Черната Вдовица в „Отмъстителите“, тя си остава…. дама!
Дали „Люси“ се готви да ни запознае с поредната НИКИТА на Бесон или е на път да ни представи една нова философия за същността на живота, ще можем да разберем САМО ако дадем шанс на филма и атакуваме най- близкия кино салон.
Сюжетът е прост, динамичен и ясен. Крехка дама по злощастно стечение на обстоятелствата бива превърната в „муле“ за пренос на нов вид наркотик зад граница. След непоправимо събитие пликчето с наркотикът, зашит от вътрешната страна на стомаха и, започва да изпуска и веществото се смесва с кръвта и. След което мозъкът и започва да отключва неподозирани възможности и да и дава достъп до над общоприетите 10%! Какво ли ще се случи, когато тя получи достъп до 100% от мозъка си?
Добро начало, сносна централна част и апетитен финал. Зрителите гледали филма, ще се далят на два вида- такива които наистина са го харесали (неподлъгани от зрелищния трейлър) и такива, които са останали доволни, но с идеята за леко разочарование, базирано на изключителните им очаквания за зрелище, кръв и…. неестествени способности.
„Люси“ е една естетична алегория на живота. Филмът ИЗЦЯЛО се гради върху това- АМИ АКО ИМАХМЕ ДОСТЪП ДО 100% ОТ МОЗЪКА СИ?! Животинските сравнения на Люк Бесон още в началото, преди главната героиня да бъде превърната в „муле“, дават първи наченки на посоката, в която той ще се развива. Брилянтна идея- приятно реализирана. Преминавайки през разлините фази на достъп до мозъка си, научаваме на какво става способна Люси и се питаме постоянно и непрекъснато, „Ами ако аз отключа тези проценти“? Еха…..
Не липсва екшън. Не липсват визуални ефекти. Не липсват преследвания с коли и демонстрация на всяко ново умение на Люси. Но не това е залегнало в основата на филма. Друга е идеята на режисьора и посоката в която върви историята. Какво ще се случи, ако човек получи достъп до 100% от мозъка си? На този въпрос дава отговор филма, на този , както и на въпроса “ Какво да правите с живота си, ако той ви предостави тази изключителна възможност да може да използвате съзнанието си напълно?“.
Не очаквайте отговора от нас. Ще го откриете на финала на „Люси“. Няма как да го пропуснете. Може би 90 % от вас ще станат от седалките с усмивка и залегнала в главата си една идея, какво се случва с нас, като получим достъп до 100% от мозъка си. Но няколко минути по- късно и няколко бързи разговора със събеседниците, ще ви насочат и покажат, какво в същност сте видели и ще си дадете сметка колко важен и значим филм сте гледали.
„Люси“ е напълно иновативен филм, по отношение на своята идея. Дебрите на човешкото съзнание биват изследвани детайлно и в дълбочина. Финалните заключения са най- ценното, което този филм ще остави у вас.
Не се плашете. „Люси“ не е дълбоко философска притча от сорта на „Матрицата“; „Изкуствен интелект“ или други подобни. „Люси“ е приятен филм, красиво заснет и режисиран, с едно наистина силно послание, което ще остави дълбоки следи у вас за напред.
ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН за всеки ценител!
