„Да, да, доведете я!” – отговори развълнувано д-р Шванк и затвори телефона. Нов случай, нова възможност да завърши книгата си. Поне това бе логиката на известният изследовател на паранормални явления. Нещо му подсказваше, че ще погледне злото право в очите. Въображението на д-р Шванк се подхранваше единствено от слухове, вече изстинали следи, говорещи за демонично присъствие, дори измислици. Нуждаеше се от нещо съвсем истинско. Този случай беше различен. Стрелката на стария часовник сочеше некултурно към числото три. Оставаха няколко часа до изгрева на слънцето. Дългите клони се удряха по прозорците на голямата къща, сякаш искаха да сграбчат д-р Шванк и да му отмъстят за отрязаните прди седмици крайници на своите братя. Фарове на кола осветиха кабинета на изследователя. Той посрещна притесненото семейство с изгарящо нетърпение. „Пациентът” бе малко момиченце на шест години. „Елате в кабинета ми!” – каза д-р Шванк и посочи с ръка вратата в дъното на мрачния коридор. Изследователят не криеше разочарованието си. В очакванията му присъстваше обсебен, опасен, нуждаещ се от екзорсист пациент. Въпреки това, д-р Шванк продължи: „Разкажете ми какво точно се случи!”. Родителите погледнаха дъщеря си. Малката Кристин стоеше неподвижно, а погледът й бе насочен към тавана. Не мигаше, дишаше учестено. Бащата започна първи: „Вчера се обади класният ръководител на Кристин. Беше уплашена. Спомена, че Кристин се е разплакала, след което изведнъж пребледняла. Докато гледала нагоре, тя повтаряла „Остави ме! Остави ме!”. Целия клас се е изненадал от нетипичното й поведение. Кристин избягала от стаята, а виковете й съдържали все повече болка и ярост”. Д-р Шванк слушаше с интерес. Сред бележките, които си водеше се отрояваше една – „обсесивно разстройство”. „Това не е всичко!” – каза тихо майката на Кристин. Изследователят се вгледа в очите й. Устните й трепереха, сякаш нямаха достатъчно сили за следващите думи. „Тя…тя…тя каза, че ще ни убие…”. Парещи сълзи се стичаха по бузите на съкрушените родители. Д-р Шванк търсеше отговор. Симптомите говореха убедително в полза на обсесивно разстройство. Но нещо караше изследователят да продължи. „Ще ме оставите ли насаме с Кристин?” – попита д-р Шванк. Родителите кимнаха утвърдително. „Ще ми разкажеш ли какво стана?”. Момиченцето все още гледаше нагоре. След около час, д-р Шванк реши да се предаде и прекрати опитите си за контакт като препрати родителите към психиатър. „Моля ви, д-р Шванк! 
Дъщеря ни не е луда! Сигурна съм, че е нещо в пъти по-страшно!” – изрече през сълзи тя. „Съжалявам, не мога да ви помогна!” – отговори изследователят и затвори вратата. „По дяволите! Бях на косъм!”. Д-р Шванк посрещна с недоволство поредната доза лош късмет. Седна на масивното си бюро и запали цигара. „И утре е ден!” – самоуспокои се Шванк. Погледът му се спря на кривия стол, върху който стоеше Кристин. Беше напоен с кръв. Изследователят грабна нож и бавно се приближи към стола. „Какво по дяв…”. Шванк усети, че някой или нещо стои зад гърба му. Нощта бе студена. Виковете на Шванк нарушиха успокояващата тишина. Демонични сили или плод на богато въображение?
Филмът на режисьора Джеймс Уан „ЗАКЛИНАНИЕТО” тръгва по следите на непонятното, за да помогне на зрителите да намерят правилния отговор. Готови ли сте за истината? Няма връщане назад! Нека да погледнем в записките на световноизвестните демонолози Едуард ( Патрик Уилсън) и Лорейн (Вера Фармига) Уорън. Ако прелистваме внимателно страниците, ще усетим сковаващ и неконтролируем страх. „Определено има нечие присъствие тук…” или „Жертвата е цел на външна сила…тя смазва волята и води до третия и последен етап…обладаване” са само малка част от ужасяващите бележки на изследователите на паранормални явления. Но няколко от страниците задържат вниманието ви. Написаните редове разказват необикновена история. Ще я прочетете ли? Добре дошли в Роуд Айлънд! Многочленното семейство Перън успява да осъществи мечтата си и да купи огромна къща далеч от хорското любопитство и градския шум. Всички са безкрайно щастливи. Но с падането на нощта започват да се случват странни неща. Кучето на новодомците лае непрекъснато, скърцащи врати нарушават спокойния им сън. Не закъснява и пристигането на рационално обяснение – силен вятър. След игра на криеница в обширния дом, бащата на децата Роджър (Рон Ливингстън) открива отдавна забравено помещение. Съдържащо много стари вещи, то носи и особено чувство за чуждо присъствие. Време е за сън. Денят бе изпълнен с положителни емоции и членовете на семейство Парън са изтощени. Навън е студено. Часовниците са заковали 
стрелките си на 03:07 и не помръдват. Странно! Обяснение – сигурно са развалени. Вратите се блъскат. Нещо тормози малките момичета и се крие в тъмния ъгъл на стаята. Страхът използва надмощието си в този момент и контролира изцяло съзнанието им. Писък насочва вниманието към децата. „То е там зад вратата!”. Как ще обясните това? Лош сън? Не мисля! Последният знак за чуждо присъствие, преди искрената молба за професионална помощ, според бележките на Ед и Лорейн Уорън, е сутрешната игра на криеница. Истината е съвсем близо. Двама души – майка и дъщеря, трима играчи – Каролин (Лили Тейлър), Ейприл (Кайла Дийвър) и гневен демон. Съсипаните родители се обръщат за съдействие към непопулярните по онова време демонолози. Едуард и Лорейн се отзовават, за да удостоверят липсата или съответно присъствието на зли сили. Затаете дъх! Модерната апаратура на изследователите ще даде неопровержим отговор. Религиозни изображения и символи са разпръснати из цялата къща, за да предизвикат яростта на демоничното създание. По дръжките на вратите висят звънчета, които да сигнализират за появата му. Шепот, стъпки, сърцебиене. Часът удари. Вратите се блъскат. Светкавици очертават пътя на странното същество. Силата му е в пъти над очакваното. Туй като са замесени, Ед и Лорейнтрябва да направят и невъзможното, както за да опазят семейство Парън, така и своето собствено. Още ли не вярвате? Проклятието, което тегне над старата къща, носи само и единствено смърт. Отгърнете на следващата страница, за да прочетете края на историята. Аз не смея!
Режисьорът на „Убийствен пъзел” се завръща, за да продължи своята игра със смъртта. Започнала преди години, тя придобива друга форма и още по-мащабни размери. Джеймс Уан се захваща с история по действителни събития и борави с имената на реални личности. Достоверният архивен материал не оставя и капка съмнение у зрителя. Само страх. И отново страх. 
Сценаристи на ужасяващата продукция са Чад Хейс и Кери Хейс, познати от работата си по „Черна жътва”. Филмовият екип се допълва и от способни актьори. В ролята на демонолозите влизат Патрик Уилсън и Вера Фармига. Стабилна игра, която ще остави доволен всеки зрител. На челна позиция застават също Рон Ливингстън и Лили Тейлър.
Не за първи път ще избързам и ще дам оценка на филма. „ЗАКЛИНАНИЕТО” достига до резултат 10/10 . Сигурен съм, че ще има редица възражения. Разбира се, аз ще се обоснова, за да защитя позицията си. Не е късно да промените мнението си и да преразгледате случая „Уан”. Откъде да започна? Може би от следното – хиляди са продукциите с етикет „филм на ужасите”. Да, продават се успешно в тази лъскава опаковка, но съдържанието, изписано върху нея, не отговаря на действителността. Тийнейджъри на разходка в гората, изоставена болница, хвърчащи брадви изпълват съвременните хоръри. Предполагам, че ви побиват тръпки. А ако си представите, че видяното на екрана е част от страха на хора от близкото минало?
Безспорен факт, поне според мен, е, че продукциите, направени под аранжировката на действителни събития, са по-въздействащи, впечатляващи и ужасяващи. Истината сваля клоунската си маска и я заменя със сатанинска. Истината е страх. Истината е по-брутална от измислицата. В това се опитва да ни убеди и Джеймс Уан, потапяйки се в опасните води на паранормалните явления. Как? С бликаща кръв? Отрязани глави? Разполовени тела? Влачещи се органи? Съвсем не! Достатъчни са тишината, тъмнината, усещането, че не си сам, знанието, че чувствата не те лъжат и пред теб е истината – сурова, грозна, смъртоносна и непочтена. Всичко това е достъпно за зрителите на „ЗАКЛИНАНИЕТО”. Нито повече, нито по-малко. Продукцията съдържа до един елементите, които са нужни за подобен жанр. Симпатиите ми са спечелени, доброто мнение – също. След сто минути ускорен пулс, осъзнах, че няма по-оригинална рецепта за истински филм на ужасите от тази на Уан. „ЗАКЛИНАНИЕТО” провокира редица въпроси и изпробва без позволение издръжливостта на вашата психика. Смеете ли да отречете съществуването на зли сили? А страхът ви? Представете си, че ви се наложи да повярвате. Какъв е планът? Ужасът сковава тялото ви и достига до мозъка, подхвърляйки му малък бял плик. Отнема ви няколко секунди, за да го отворите с мислите си. Там пише с грозни и кървави букви: ИСТИНА. Вече сте убедени, че нещо идва за вас. Само не казвайте, че не съм ви предупредил!
Предишна рецензия:
„ДВА ПАТЛАКА” – „ода” за пазителите на реда
Очаквайте:
