„Майната й на полицията!” – каза човекът. „Майната им на хората!” – каза продажния полицай. Какво разбирателство само, нали? Това е краят на историята. Ето как започна тя. „Тръгвам!” – отсече капитан Стантън. Силвия, неговата съпруга, знаеше, че нещо не е наред. Кучият студ навън сякаш бе в тон с чувствата, които изпитваше. Откакто Стантън се издигна в службата, тя не можеше да го познае. Вече и не искаше. Стантън вървеше по замръзналия сняг, сгушен в дебелата си униформа. Още няколко преки го деляха от луксозния хотел. Междувременно, Джон Ларсън, преподавател по древна история в единствения университет наблизо, и семейството му пътуваха по магистралата към дълго бленуваната зимна почивка. „Намали! Пътят е засипан със сняг!” – каза разтревожено Деби, най-прелестната жена в целия свят, ако питате Джон. „Спокойно, скъпа!” – опита се да я успокои той и погледна към задната седалка. Малката им дъщеричка Виктория спеше непробудно. Изведнъж колата стана почти неуправляема. Деби изпищя. Превозното средство се въртеше по средата на магистралата, докато, най-накрая, не спря на метри от пропастта. „Добре ли сте?” – побърза да се увери Джон. Слава богу, никой не бе пострадал. „Спукана гума! – ядосано констатира Ларсън – По дяволите!”. Мислите му бяха заети с редица въпроси. В мигащия надпис на хотел, Джон откри поне един от отговорите. Отново заваля сняг. Стантън запали цигара и застана пред вратите на луксозния хотел. След около пет минути към него се приближи едър, направо безформен, мъж в униформа. „Кажи ми, че имаш добри новини, Гуидо!” – каза Стантън със светещи очи. Дебелакът отговори с дрезгавия си глас, който би подплашил и мечка – „Копелето е тук с жената и детето си. Ето ключа! 112! Запомни го. Къде са ми парите?”. 
Стантън извади пачка долари, увити в хартия и му ги подаде. Гуидо си тръгна доволен. „112…112…112!” – повтаряше си наум капитанът. Джон Ларсън и семейството му пристигнаха в хотела. „Имате ли свободни стаи?” – попита разтревоженият баща и съпруг. „Да, господине!” – отговори любезно рецепционистът. След като плати, Джон се успокои. Стискаше ключ с номер 121 в ръката си. Стаята бе широка и удобна. Малката Виктория заспа. Джон и Деби останаха насаме. Стантън се луташе из дългите коридори на хотела. Най-накрая стигна. На вратата беше закована табелка с номер. „121! Тази е!” – каза уверено Стантън и постави заглушителя на оръжието си. Разби вратата и след секунда пръсна мозъка на Виктория. Джон побърза да излезе от банята. Стантън го простреля и в двата крака. Ларсън се превиваше от болка. Капитанът нахлу в банята и изпразни пълнителя в тялото на Деби. Кръвта й бе навсякъде. „Къде е стоката ми, копеле? Имаш минута да помислиш!” – каза Стантън. „Не знам за какво говориш!” – отговори Ларсън. „Грешен отговор, нещастник!”. Следващият пълнител разнесе мозъка му из цялата стая. Стантън свали ръкавиците и подхвърли пистолета до трупа на бащата. „Горе се вдига много шум! Ще се избият! Съобщете в полицията!” – заповяда капитанът на рецепцията, криейки самоличността си. „Майната й на полицията!” – каза човекът. Стантън се разгневи и разби главата му в стената. Кръвта беше по ръцете му. „Майната им на хората!” – каза продажния полицай. В стая 112 се извършваше сделка с дрога за милиони.
Закон? Ред? Справедливост? Вие на кой свят живеете? Този въпрос ще ви бъде зададен и от новия филм на Балтазар Кормакур „ДВА ПАТЛАКА”. Историята ни прави част от живота на две, противоположни по характер, личности – Боби Тренч (Дензъл Уошингтън) и Майкъл Стигман (Марк Уолбърг). Те работят заедно, ядат понички заедно, печелят дрога и мръсни пари отново заедно. Отношенията им са добри, освен ако не спорят за храна или норми на поведение. Нека ви ги представя поотделно. Боби е шегаджия, но когато стане напечено е напълно сериозен и държи на думата си. Обича своите два предни златни зъба и стария си патлак. Не му допада работата с партньор, но е лишен от правото да избира. Тялото му се тресе от удоволствие при шума на много пари. И да, би ви гръмнал, за да се измъкне чист. Ами Стиг? Нервен новак, който е против насилието над животни. Трябва да призная, добър е с оръжието в ръката си. Сигурен съм, че ще уцели петел между очите от разстояние петдесет метра. А ако го прецакаш, ще те погне. Обожава понички от закусвалнята срещу банката. Честта и приятелството са главните букви в личната му философия за живота. Не ви ли намигне, когато ви види (това се отнася за жени, разбира се), значи не сте достатъчно красива за него. А той има вкус. Сега партньорите са на път за Мексико. Предстои сделка с известният наркобарон Папи Греко (Едуард Джеймс Олмос) – фалшиви паспорти за дрога. Още пари? Стигман предлага на Боби Тренч да оберат банка „Трес Крузес”, сякаш не е чувал за правилото.
Какво правило, Боби? Никога не обирай банка, която се намира срещу закусвалнята, предлагаща най-вкусните понички в града. Може би е време да издам една малка тайна. Робърт „Боби” Тренч е агент от наркоотдела. Вече няколко години пълзи из мексиканските канали, за да пипне Греко веднъж завинаги. Наркобаронът внася пари в избраната от Стигман банка всяка седмица. Това е и причината Тренч да се съгласи – единственият му шанс да проследи парите е обира на „Трес Крузес”. А после? Стигман отива в затвора. Добър план, агент Тренч! Денят настъпи. Часът е 15:00. Боби и Стиг нахлуват в малката банка. Предполагаемите няколко милиона се оказват повече от четиридесет и три. Как е възможно? Планът е успешно осъществен, парите са налице. Изненадите не спират да валят. Стиг стреля по Боби и се измъква с парите. Защо? Какво се случи с честта и достойнството? Е, няма да повярвате! Стигман е офицер от военноморското разузнаване и работи под прикритие, мислейки, че Боби е човек извън закона. Водещият секретната операция Куинс (Джеймс Марсдън) е издал заповед, която нервакът изпълнява. Идентична е и ситуацията с агент Робърт Тренч. Главнокомандващият Джесъп (Робърт Джон Бърк) иска Папи да е в затвора. Боби бе толкова близо преди всичко да отиде по дяволите. Друг план? Партньорите по неволя трябва да загърбят съществуващите противоречия. Това става препоръчително, когато в играта се намесват корумпирано ченге от ЦРУ (в ролята Бил Пакстън), бивша половинка на Тренч (в ролята Паула Патън) и глутницата от разярени бикове на Папи Греко.
Нещо не е наред! Всички издирват Стиг и Боби, мечтаейки да ги елиминират максимално бързо. Нито законът, нито справедливостта работят в тяхна полза. А дали съществуват? Няма време за отговор. Под дъжд от куршуми, Тренч и Стигман ще се опитат да извоюват оневиняването си, да намерят истинските престъпници и да се погрижат да си получат заслуженото. Два патлака, два противоречиви характера, безброй вонящи трупове. Още ли вярвате в силата на закона? А в клетвата, положена от пазителите на реда? Помислете отново! Режисьорът на филма от 2012-та година „Контрабанда” Балтазар Кормакур е отново тук с още по-мащабен и впечатляващ проект, наречен „ДВА ПАТЛАКА”. Не е тайна, че за режисьорското място са спрягани Антоан Фукуа, Пиер Морел и Мартин Кембъл. Но Кормакур надминава очакванията и като професионалист стреля точно в десятката. За успеха на продукцията, вдъхновена от графичния роман “Boom!”, заслуга има и актьорският състав. Режисьорът разчита отново на Уолбърг и това няма причина да ни изненадва. Плодотворни и симпатични взаимоотношения, които дават блестящ резултат. Насочвам възхищението си към Дензъл Уошингтън. Ставали ли сте свидетели на по-добро присъствие на екрана? Безпроблемно сливане с образа на агент Боби Тренч. Поредният отличен удар за актьора. В интерес на истината, гледайки всичките му филми, не съм открил такъв, който да не харесвам. Интерпретирайте това както намерите за правилно. Безспорен талант? Преувеличение от моя страна? Просто облечете „голите” ми думи, присъствайки на прожекция. Радвам се, че изборът на подходящи актьори не е бил категоричен, посочвайки двойката от „Стажанти” Оуен Уилсън и Винс Вон.
Тогава мисията щеше да е невъзможна, атмосферата различна, а финалните надписи – мечта, поне според мен. Докато екипът Уолбърг-Уошингтън доставя максимално удоволствие, демонстрира опит и стилен хумор. Оригинален сюжет, изпипани персонажи, въздействащи моменти, качествен саундтрак, професионална актьорска игра и запомнящи се екшън-сцени, макар и малко на брой. Нека не пропускаме и разпознаваемия майсторски почерк на Балтазар Кормакур. Проблематизирайки силата на закона и липсата на справедливост, продукцията „ДВА ПАТЛАКА” се превръща в една своебразна „ода” за пазителите на реда. Некачествена дрога, мръсни пари, красиви жени, скъпи коли, продажни ченгета, невинна кръв. Звучи като текст на поп-фолк песен, нали? Добре дошли на планетата Земя! Режисьорът показва по блестящ начин как пясъчната буря не позволява на бродниците да съзрат оазиса в далечината. Какво имам предвид с този суров метафоричен изказ? Милионите корумпирани служители на реда по света засенчват постиженията на останалите, на онези, които си вършат съвестно работата и не са се клели напразно пред националното си знаме. Оформя се негативен образ на институциите, пазещи реда, неизкореним стереотип, влачещ след себе си и малкото, което е останало от разпадащите се лица на честта, справедливостта и закона. Чрез персонажите Стиг и Боби, Кормакур подчертава контраста „преди и сега”, „ти и аз”. Резултат – сам срещу корупцията. Нищо ново! Продукцията подиграва и възхвалява едновременно пазителите на реда, отчитайки наличието на два полюса. Въпрос на избор, въпрос на чест. „ДВА ПАТЛАКА” получава оценка 8,8/10. Някой против? Първи път? Втори път? Резултатът е вписан в официалния протокол.
Предишна рецензия:
„РИДИК” – когато няма какво да губиш, битката е наполовина спечелена
Очаквайте:
