„ЧУЖДЕНЕЦЪТ” – смешен или трагичен е сблъсъкът между чуждо и родно?

От ТОНИ МИХАЙЛОВ

Българинът е човек, отстояващ своите интереси и стремящ се да запази патриархално-семейната цялост. Той живее в собствен, ограничен свят и е готов да спори до смърт, ако му кажеш, че някъде другаде има по-хубава действителност от тази, която с мъки и пот е съградил. Този българин е свикнал всекидневно да работи и да преживява от този труд. Къщата, животните и нивата са трите неща, съставящи монотонното му битие. Звучи доста старомодно, нали? Прави сте, но е факт, че и в момента има такива хора – те не знаят що е градско, модерно, какво е да си купиш мляко от магазина. Сякаш са откъснати от останалата част на Земята и живеят по начин, непознат на съвременния човек. Този, да го наречем традиционен, българин е готов със зъби и нокти да защити родното – за него то е лично, майчино, неповторимо. Затворен в това ограничено пространство, той остава неспособен да се справи извън него. Но какво се случва когато някой дръзне да разруши тази българска цялост? А ако този някой е чужденец и поиска ръката на дъщеря ти? Представете си изумеността на българина, неговата реакция и комичните ситуации, породени от нея. Оформя се неизбежен сблъсък между чуждо и родно, чиито резултат е пресъздаден в новата българска комедия „Чужденецът”.

Филмът започва доста непретенциозно, но в последствие ти дава ясни аргументи защо е трябвало да го гледаш. Главните герои Калин (Ники Илиев) и неговият приятел французин Жерар (Любомир Ковачев) се срещат, след като дълго време не са се виждали. Всичко върви гладко, докато не се включва Магдалена (Саня Борисова). Сблъсквайки се с нея, Жерар остава поразен от очите и. Воден от сърцето си, той решава, че на всяка цена трябва да я открие и да признае чувствата си. От тук започват и редящите се една след друга комични и абсурдни ситуации. Жерар се втурва към село Лещник, където попада на Магдалена, но не тази, която търси. Припознат като бъдещ зет от баща и, французина бяга. По този начин нанася тежка обида на семейството и то е решено да го върне на всяка цена. Бащата на излъганото момиче заминава за Франция, за да търси „лъжливия зет”. Оформят се две интересни линии – българин, неспособен да се справи в чужбина и чужденец, който няма сили да пребори българското. Тези две неща изграждат основата на филма. Получава се интересна симбиоза между смешно и трагично – типично селския бит се изправя лице в лице с коренно промененото съвремие. Французинът Жерар прави грешка след грешка поради сляпата си любов към Магдалена. Докъде може да стигне човек, за да осъществи любовните си трепети и да се избави от душевни терзания? Комичното във филмът „Чужденецът” се проявява от трагичното безсилие на човека, изправен пред нова и чужда среда. Ефектът се подсилва и от селския натурален език на Магдалена, изречен на фона на френски признания в пламенна любов.

Филмът напипва болното място на българина и то по начин, който ще се хареса на всеки един зрител. Смехът до сълзи е осъществен и благодарение на плеядата звезди, участващи в тази разтоварваща комедия. Сред тях най-ярко се откроява Ники Илиев, който прави зашеметяващ режисьорски дебют и запомняща се актьорска игра. Саня Борисова по великолепен начин изиграва поверената и роля. Изключително красива и талантлива, тя успява да изпъкне и да те очарова до неузнаваемост. Любомир Ковачев прави най-доброто си изпълнение в киното досега. Е, как мислите? Може ли селянинът и чужденецът да се разбират нормално и да бъдат свързани по някакъв начин? Отговорът е ясно изразен във финала на филма и тези от вас, които решат да се потопят в селския бит с лек привкус на непосилна модерност, ще го видят и оценят по достойнство. Освен неудържим смях „Чужденецът” буди и доста размисли около въпроса такива ли сме наистина. По неоспорим начин се показва, че няма значение кой си и откъде си, защото любовта не пита, а връхлита безпощадно и опияняващо. За да станете част от тази лека и прекрасна история не ви трябва нищо друго, освен добро настроение, съчетано с малко свободно време. Ще останете поразени от едновременно болезнената, позната действителност и начина, по който тя бива трансформирана в приятен, единствен по рода си, запомнящ се момент. Възползвайте се от него и се отпуснете в ръцете на абсурда. Смехът ще поеме по-нататък.