OT ТОМАС АХЧИЯН
Всеки ден е интересен и ежедневието, за което всички казват че е скучно и еднообразно, може да бъде много интересно. Въпрос на избор за това как ще си го направи всеки от нас. Дори отиването до спирката за да хванем автобуса може да ни обогати с нещо ново и да бъде различно изживяване. Понякога обаче в стремежа си за разнообразие губим здравия разум и правим глупости. Именно това се случва с героите от филма „Чернобилски дневници”.
И така в този филм ще можете да видите разгърната история за група младежи, които решават да се разнообразят и да отидат на обиколка в Чернобил. Това изоставено и подтискащо място се оказва изключително интересно за нашите шест главни герои, които съвсем скоро разбират, че дори и наетият от тях гид не може да ги спаси от тайните, които се крият в това място. Всъщност действието се развива в град Припят. Всъщност това е типичен сюжет за филм на ужасите, въпреки, че се води оригинална история.
Всъщност оригиналното в историята според мен е само в мястото, където се развива основната част от действието. Всичко друго е пълно клише още от първият момент до малко преди финала, който има известна доза оригиналност. Филмът не е мъчително дълъг, но в рамките на тези минути ще можете да видите всички клишето, които са характерни за ужасните филми, както ги наричам. Казвам това, защото по принцип не обичам да ги гледам, но въпреки сравнително скромният ми опит с тях, всеки преповтаря едно и също. Единственото нещо, което се променя са лицата, които се проявяват, като главни роли. Ако съм актьор, вероятността да се съглася да участвам в такъв тип филм би била много малка.
Единственото нещо, което е на високо ниво във филма е атмосферата, която наистина е пресъздадена много умело. От момента, в който главните герои влизат в Припят до този, в който те напускат града или биват убити ( ще трябва да изгледате филма за да разберете ), атмосферата е пресъздадена прекрасно. Визуално филмът също е на добро ниво с изключение на (СПОЙЛЕР) компютърната мечка (КРАЙ НА СПОЙЛЕРА), която се появява за кратко във филма (съжалявам за спойлера, но все пак не казвам кога ще се появи ). Главните актьори, които не са особено известни според мен ще останат такива, защото не изиграват ролите на живота си. Най – естествени са в моментите, в които крещят и викат, но всъщност всеки би бил истински именно в тях.
Музикалните „ефекти“ и музиката като цяло, е типичната за този жанр. Такъв род „подготви звуци“ сме слушали много и вече не представляват особен фактор в такъв род филми, дори ги развалят. Преди всеки момент, в който ще видим нещо „ужасно” и в който трябва да изпитаме страх, музиката спира и на всеки му става ясно какво следва. Това до известна степен разваля момента на страх, защото очакването се пресича като прясно мляко.
След всичко казано- този филм не изисква дълбоки размишления, защото просто той не предлага нищо интересно от каквато и да било гледна точка. Приемете съветът ми- времето на вън вече е хубаво и природата Ви очаква 😉
