„Цахес” – големият балон е спукан

От ТОМАС АХЧИЯН

На екран излиза нов български филм. Пак започват всички проблеми, които вървят ръка за ръка с премиерата на всеки роден филм. Отново „За” или „Против”.Като цяло винаги съм настроен позитивно към всеки български проект. Трябва да се дава шанс и не трябва да ги сравняваме с американските или които и да е било други филми, независимо от жанра. Преди да започна искам да уточня, че мнението ми е лично и не ангажирам никого с него (поради факта, че много хора ще ме упрекнат за това, което ще напиша).

За да бъде всичко напълно ясно нека разкажа какво трябва да очаквате – модерен град, малка антикварна книжарница в която се намират неколцина приятели, които приличат много на герои на Хофман. Трябва да знаете и че действието се пренася постоянно от наше време в миналото и обратно. Розабел, фея която съжалява малко и грозно детенце на име Цахес го дарява със способността всички да го харесват(да присвоява чуждите заслуги), независимо, че в него няма нищо добро. Студентът Балтазар и чаровната и изключително красива Кандида, чиято любов се обърква благодарение на Цахес, както и редица други събития.Общо взето става пълен хаос. Тук идва и Алпинус, велик маг, който помага всичко да дойде на своето място, защото все пак животът трябва да бъде такъв, какъвто си е.

Български филм, който да онагледява приказка. Интересна идея и смело решение, поздравления за този факт. Актьорският състав е наистина впечатляващ за нашето родно кино. Смислен филм, пълен с идеи – и тук даваме отметка. Положителните черти на филма обаче свършват до тук.

Първият и основен проблем на филмът е изключителното неангажиращото действие. Началото изобщо не е грабващо, а дори скучно. През целият филм дори за миг не тръпнах в очакване на това, какво ще се случи. Благодарение на изключително бавното действие, двата часа прекарани в салона ми се сториха като 14. На моменти действието не само е предвидимо и бавно, но ми се искаше да имам дистанционно в ръцете си и да превъртя една-две минутки.

Вторият основен проблем на филмът са изключителното много гафове, които въпреки монтажа са на лице. Не съм гледал филм с толкова забележими гафове. За плод на седмото изкувтсво, който парадира и описва себе си с високопарни думи не е допустимо в сцена, когато главните герои във филма пият от чаши на една от тях да се вижда оранжево етикетче, което слагат на стоките в хранителните магазини. Не е нормално феята Розабел да носи руса перука, но когато погледнем вратът й да виждаме косми, които са с естественият цвят на косата й. В друг кадър миглата и да е сложена накриво (в следващата сцена за щастие това е поправено). Малкият злосторник Цахес въпреки дарените от феята три червени косъма, има черна коса с кестеняви кичури пред челото? В друга сцена когато виждаме любовна игра между герои от филма, прикрепените екстеншъни на мъжа започват да падат. Няма да продължавам, просто не мисля, че всичко споменато е нормално да се допуска във филм, който се смята за „нещо” в родното кино.

Актьорската игра спасява филма донякъде. Изключително въплъщаване в ролята прави Мая Новоселска. Тя е моят фаворит във филма. Ако мога да класирам играта на останалите, второто място се заема от Цахес. Описан като изключително грозен, нисък и дразнещ той успява да защити описанието си. Повечето от Вас ще го намразят до степен да искат да се махне от екрана възможно по-бързо. Бронзът в моята мини класация получава Захари Бахаров. Любимката ми от „Столичани в повече” Виолета Марковска за съжаление през повечето време гледа с празен поглед, а думите които изрича на глас звучат сякаш рецитира стихотворение. Тук отново имаме проблем, който много хора намират, но повечето актьори отричат, а именно- преиграване. През повечето време тя прави точно това- преиграва!

Всяка приказка се нуждае от ефекти и реквизит. Относно реквизита – всичко е блестящо и на изключително ниво. Прекрасни костюми, потапящи точно в тази атмосфера, която носи филмът. От към страна ефекти – има добри, но повечето не са на нивото, което трябва да бъдат. Не знам каква е точно причината за този факт, но наистина някои от тях не седят на място. Може би най-фрапиращ е момента, когато Балтазар стои сам в гората и около него минават пеперуди. До него стоят сърничка и катерица.Изключителен контраст между естественото (Балтазар) и добавените животни. Ако използвам метафора, сякаш са лепени с тиксо към екрана.Ако оставим това на една страна, то най-малкото по размерът на катерицата сами ще се досетите, че тя е неестествена. Не сравнявам филмът с американските и знам, че нивото на техните ефекти скоро няма да можем да стигнем, но смятам, че е по-добре да имаме два сполучливи, от колкото два или три добри и седем-осем, които стоят неестествено и дори смешно.

Хубаво е когато в даден филм има наслоени многопластови образи и сюжета е завъртян, а в действието е заплетен интелектуален момент и анализ. Когато обаче се прекали със залагането на „уловки” за мозъка, самият филм става тежък. В крайна сметка всеки филм се прави за да „избие“ своето финансиране и за да радва масите. Няма създател на филм, който да отдели много време и да каже, че неговият филм ще се гледа от хиляда души примерно. Всеки иска неговият филм да бъде гледаем и споменаван.

Все пак ако искате да подкрепите българското кино, спокойно можете да посетите „Цахес”, но се отнесете към него неангажиращо и заложете на описаната към синопсиса на филма – „комедия”.

ВСИЧКО ЗА ФИЛМА ТУК