От ТОМАС АХЧИЯН

Темата за вампирите ми звучи изключително далечна от живота ни. По – далечна дори и от класическата фантастиката, която въпреки, че прилича на кутия пълна с въображение, в която потапяме главата си, по някакъв странен начин ни кара да се асоциираме с някого или „нещо”. Нека си призная- никога не съм харесвал вампирите и техните почти еднообразни житейски мъки, които ни заливат отвсякъде. Ако мога да определя по някакъв начин класическият живот на един вампир, то ще бъде с визуализирането на родните влакови композиции, а именно красива реклама, но отвътре нещата стоят по много различен начин.

В „Тъмни сенки” имаме история, която се върти около човека, който в последствие става вампир Барнабас Колинс. Неговото семейство създава голям бизнес от нулата. Градчето, в което се развива историята носи името на тази знатна за него фамилия. Семейството на Барнабас успява да сбъдне своята мечта, но както става в повечето случаи за всичко лошо е виновна жена. Лудо влюбената Анджелика е отхвърлена от младият Колинс. Тя не може да преживее тази загуба и именно тук започва всичко. Анджелика се оказва много по – различна от образа на обикновена секси мацка. Тя проклина Барнабас и успява да настрои хората срещу семейството му. Така нашият герой остава в закован в ковчег, но след два века успява да излезе и започва …

Подобаващо е да започна със самото начало, защото каквото и да се случва в които и да е било филм, то до голяма степен мнението ми за него се определя именно от него. В този случай дали за наша радост или не ще прецените Вие имаме разминаване. Стартът на филма е изключително бърз и приятен, а началната картина и образи моментално ще Ви потопят в мрачната му атмосфера. Историята, която се разказва в този „летящ старт” ни запознава с всичко необходимо за отрицателно време. След това обаче филмът започва да се влачи и действието претърпява бавен и постепенен спад. В средата на филма вече всичко просто се случва и лично аз не тръпнех в очакване на следващите кадри, а просто наблюдавах, все пак бях зрител (а именно такова усещане се създава). Може би за тягостното развитие на филма помага и изключително мрачната обстановка и атмосфера, които ще Ви облеят.

Като казах атмосфера ако използвам разговорният си речник ще кажа, че относно този аспект на филма и копче не може да се каже. Всичко е перфектно. Като започнем от гримовете, минем през декорите, облеклото, градчето и дори репликите на героите. Всичко работи е една единствена посока, а именно създаването на атмосферата, защото тя изгражда филмът, който и без това е изключително странен. Всички тези елементи слети заедно образуват нещо красиво и приятно. Единственото, което разваля цялото усещане е бавното действие, което вече споменах.

Друго голямо предимство на филмът е изключително тънкият черен хумор, който няма да Ви накара да се смеете през сълзи, но ще размести лицевите Ви мускули. Хуморът в „Тъмни сенки” бие почти всички комедии и ги задминава с много. Преди всичко интелигентен и колоритен, не натрапващ се и леко неангажиращ. За първи път от много време гледам филм, в който дори хуморът да допринасят не само за възприемането на образите, но и за тяхното обогатяване.

Саундтрака към филма е убийствен. Смятам, че колкото и да е скучна или наситена с напрежение сцена, музиката може да я разсече или да служи като неин гръбнак. Тук в „Тъмни сенки” музикалният съпровод на сцените е повече от блестящ.

Актьорите са подбрани изключително добре. Всеки от тях се справя прекрасно, освен може би Каролин (петнадесет годишна наследничка на семейство Колинс), която има мечтите и чупките на красива лека жена. Има прекрасно излъчване и желания за живот като на родна поп-фолк дива. Стойките, чупките и физиономиите, които прави на моменти са доста дразнещи и сякаш преиграва. Не може да не отбележим и Джони Деп, който влиза в ролята на главният герой. Барнабас Колинс се доближава много по откаченост и странност до любимият на всички Джак Спароу. Въпреки изключително разнообразите образи, в които се въплъщава всеки път, винаги има някаква прилика между тях. Забавен, духовит и изключително оригинален, Барнабас е вампир, който ще обикнете със сигурност. Филмите на Тим Бъртън винаги се отличават. Честно казано ако не бях гледал трейлърите и началните надписи нямаше да позная, че това е Джони Деп. Изключително странен, на моменти забавен, драматичен и пълен с дребни подробности, които изграждат „Тъмни сенки” като един от стойностните филми, които ще Ви забавляват без да Ви правят или изкарват малоумни или идиоти. Подсетен от факта, че вече се насочвам към краят, финалната битка е почти безинтересна и дори досадна. Въпреки това филмът има своите качества. Ако обичате да гледате филми, в които зрителят остава зрител, но въпреки това не е направен на маймуна или няма да му бъде лепнат етикет, то това е вашият филм. Накрая може да се вземете да заобичате вампирите.

 

2 коментари

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here