От ТОМАС АХЧИЯН
Във всяка приказка, която е умело разказана и пресъздадена има нещо магично. Вълшебство, което не може да се обясни. Дали сме на пет или петдесет и пет години винаги гледаме приказки независимо дали става въпрос за нещо ново или вече добре познато. Въпреки, че обичам онагледяването на класическите приказки, винаги ми е било интересно и да гледам нови версии на добре познатите приказки и истории.” Огледалце, огледалце” ползва изначалната идея и история на добре познатата ни „Снежанка”, но гради изцяло нова история.
Това, което ще можете да видите на екран в рамките на приблизително два часа общо взето изглежда по следният начин – имаме прекрасно кралство, в което всички пеят и танцуват. След раждането на Снежанка, майка й умира и кралят си взима нова жена. За съжаление обаче на всички тя е изключително зла. Кралството запада, а глад и мизерия обгръщат живота на всички жители. Снежанка пораства и ….
Филмът е балансиран от гледна точка на положителни и отрицателни страни. Сред отрицателните му черти попадат отегчителното действие, което завладява филма след двадесетата минута. Началото на „Огледалце, огледалце” е много приятно и анимацията, която изобразява историята е оригинална и впечатляваща. След максимум половин час действието започва да се влачи, става бавно и тегаво. Именно развитието на историята е големият минус на филма. Всичко друго би се пренебрегнало. Когато гледате филмът, вероятността да усети трепет или огромно очакване на това, какво ще се случи в следващите сцени е много малко вероятна. В по-голямата част от филмът просто ще си седите удобно на седалката и просто ще наблюдавате, кадрите и това, което се случва на екрана.
Най-голямата положителна черта на филма е неговата визия. Изключително красива, различна, цветна без да става кичозна. Именно визията спомага за магията на историята и нейната чаровност. Костюмите, замъкът, природните картини, гората, къщата на джуджетата са оригинални и наистина ще Ви впечатлят. Подобно на „Войната на боговете”, Тарсем Сингх остава своят отпечатък върху историята и я прави изключително впечатляваща от визуална гледна точка. Самата история е оригинална и има много странни хрумвания, които ще Ви накарат да останете в залата, въпреки огромният проблем с бавното действие. Другият голям плюс на филмът са актьорите. Джуджетата са изключително чаровни, както и прислужникът н кралицата. Въпреки, че Снежанка дразни със своето безизразно лице тя се държи сякаш през нея са минали стадо чифтокопитни. За радост на всички след средата на филма се осъзнава и играта, както и лицето й стават емоционални и стоят адекватно в историята. Принцът изигран от Арми Хамър е достоен и изключително подходящ– леко простоват, държащ на идеалите си и разбира се готов на всичко за да бъде със своята любима. Единственото нещо, което не мога да си обясня е как Джулия Робъртс се съгласява да участва в такъв тип филм. Злата кралицата изиграна от нея е достоверна и въпреки нейната лошота, няма да я намразите, което е изключителен плюс. Отдавна не бях гледал филм, който да не те кара да намразиш някой от героите в него. Наистина има вид и стои елегантно и много приятно във филма.
Не трябва да забравяме и че филмът е комедия. Тук идва и проблемът със забавните моменти. Много и наистина забавни, това мога да кажа за всички шеги и весели моменти. Когато казвам забавни нямам в предвид заливане от смях, а предизвикващи елегантна усмивка на лицето Ви. Всъщност за филмът може да се каже, че има стил въпреки своите недостатъци. Не е поредната холивудска простотия, която да ни зомбира. Не е култов и незабравим филм, който ще остане в съзнанието Ви в рамките на години. Ако пазите детското в себе си, то филмът ще Ви хареса. Ако сте почитател на екшъните и за Вас филм без сто трупа и десетки литри кръв не е филм, то съвсем спокойно можете да го пропуснете.
Ако сте решили да гледате филма, то изчакайте финалните надписи за да видите какво се случва с джуджетата, както и забавната песен, на която всички танцуват.
Не прилича на сайт, с претенции за сериозен, такава статия. Най-малкото е пълна с граматични грешки! На автора явно му харесва употребата на пълен член и не му е много ясно защо и кога се употребява. Стилът е меко казано странен. Чел съм и други рецензии от този автор. Мисля, че е време да започне да взема решение дали един филм е добър или не. Не може всяка негова статия да завършва с заключения от рода: „ако……. този филм ще ви хареса, ако …… то по-добре го пропуснете“.
И освен това не става ясно защо като автор един път е посочен Томас, втори път Димитър и статията излиза като произведение на Димитър.
В заключение – моля, щом имате претенции, защитете ги!
Относно граматичните грешки- винаги сме отворени към перфектни хора с идеални познания по граматика и правопис, които не пропускат грешка И МОГАТ да посочат такава. С радост ще те вземем при нас да редактираш ВСИЧКИ грешки на този и останалите ни автори! За странният стил- самият факт, че окачествява някой нечии стил, като странен е меко казано…. странен. Всеки стил е различен, уникален, неповторим, странен, индивидуален и личен! Този на Томас, не по-малко! Всяка негова статия може и завършва така, както той е сметнал за добре! Ние сме кино сайт и отразяваме ЛИЧНО мнение, нашата работа НЕ Е да отказваме хората да гледат даден филм а да изтъкваме качествата или минусите му и да оставяме хората САМИ да преценят дали да го гледат или не! Голяма част от Авторите на СИНЕБУМ не публикуват лично статиите си. Това го прави администраторът! Има ли грешки- той е виновен. Има ли пропуски- той е виновен, има ли неточности- той е виновен. За това и неговото име стои в графа „АВТОР“ горе в ляво на тази и много други публикации от раздел „Рецензии“ и „Авторски“! А такъв кинофен, като вас при условие, че предпочита да чете „СЕРИОЗНИ“ сайтове, без грешки и с конкретен стил на писане, защо изобщо си затормозява ежедневието да чете такива, които ИМАТ ПРЕТЕНЦИИ, но явно не са сериозни?
Тема за размисъл….
С най-добри пожелания, лично от Димитър Кръстев
Уважаеми г-н Кръстев,
Благодаря за уточненията.
Повече няма да чета сайт-а Ви. А Вие, вместо да нареждате, се вземете в ръце и поне оправете граматичните грешки. Ясно е, че Томас така пише и това няма да се промени.
С най-добри чувства!
Аз пък си мисля, че всеки филм е насочен към определена аудитория и никой не може да дава заключения от типа – да или не. Като изключим грешките, които признавам като факт, мисля, че този автор има хубави текстове, които много ми допадат, защото са много различни в сравнение с останалите рецензисти. Докато ги чета не ми става скучно, а напротив – забавно и приятно и всичко това е поднесено по интелектуален начин, който не обижда този, който чете текста.
След като са допуснати грешки някой трябва да ги редактира, простичко е.Когато човек има желание да популяризира това което е създал, в случая е Вашият сайт за кино, може би е редно вместо да отговаря с лозунги тип „Вижте другите какво правят“ това не звучи добре.Приемете критиките и по-скоро забележките и продължавайте напред.И без това в последните години по-голямата част от българите отвикна да чете и гледа само картинки.Затова не приемайте забележките на малко останалите четящи за обиди, глупаво е.След като сте сайт за кино Вашите автори, трябва да са на ясно, че да пишеш за кино изобщо не е лесно. Има достатъчно публикации на критици в чужди издания и ако ги прочетат това няма да им навреди.Колкото до този филм, аз като киноман Ви обръщам внимание, че предпремиерно филмът бе излъчен в България премиерата на филма в САЩ бе с по-късна дата.Това е предимство.Авторите Ви трябва да са наясно, че пишат за кино, а не за физическите данни на актьорите, това съм го срещал и в други Ваши публикации.