Промяната. Именно това е нещото, което всеки от нас желае, но в същото време го е страх да осъществи. Винаги ми е било странно, защо хората постоянно говорят, че искат нещо ново, нещо което не са изпитвали до този момент. Трети искат животът им да потръгне изцяло в друга насока. Когато това е на крачка да се осъществи обаче, желанието се изпарява и замества от силна несигурност. Това сякаш се дължи на факта, че след като вече сме „утъпкали” нещо познато идва момента, в който се изправяме пред непознатото. Не виждаме какво се случва и изпитваме несигурност да излезем и поплуваме в непознати води.
В „Ловец на глави” основното действие се развива около една страна любов и малко пистолети. Нашето момиче във филма, а именно Катрил Хейгъл загубва работата си и няма никакви пари. Спешно и трябва нова такава и по случайност тя се оказва ловец на глави. Това не е работа за нея определено, но няма друг избор. Хейгъл или Стефани Плъм , както е името на героинята й си мисли, че ще хване доста бързо бившето си гадже Джо Морели и ще вземе гаранцията от 50 000 долара. В последствие разбира, че това няма да е никак лесно, а около неговият случай има интересна и опасна история.
Но историята няма да Ви впечатли с нещо уникално и невиждано до този момент. Според мен дори не изглежда привлекателно, а просто някак си пасва на цялото. Имам в предвид филма, рекламите, актьорите и всичко останало. Случващото се и начина по, който се случва е идеално за този филм. А самата развръзка във филма се разплита постепенно и не доскучава. По отношение на историята филма се намира в златната среда. Да не забравя, че музиката не ми направи особено впечатление, но началната мелодия или не песен е доста приятна и весела. Всичко, което се случва на екрана трябва да приемате като нещо нормално и неангажиращо. Ако се замислете този филм би завършил на десетата минута в реалният живот или в най-добрият случай на двадесетата с куршум в главата на Хейгъл. Трябва да приемете абсурдността на филма, която в никакъв случай не искам да кажа, че дразни или стои неадекватно, просто всеки който се замисли за момент ще разбере, че в действителният живот да видим такива ситуации е почти невъзможно.
От актьорската игра няма какво да очаквате. Типични комедийни роли на всички персонажи. Всъщност бих казал, че се справят отлично, защото за този тип филм няма какво друго да искате от тях. Винаги съм харесвал Катрин Хейгъл. И този път я харесах. Много приятна и лъчезарна. Все още не мога да проумея защо се снима само или почти в такъв тип филми. Във всички комедии в който участва е изключително убедителна. Тази нейна притесненост, срамежливост и от части неадекватност са изключително чаровни и още повече стоят много добре на големият екран. Джо Морели също е веселяк и някак си освободен. Мисля си, че всички които участват в такива филми именно поради факта, че се снимат във филми, които не парадират за „най-добър филм” и естествено няма и да станат по ред причини, се отпускат и играят доста освободено. Епизодична роля като проститутка на Шери Шепърд е изключително добра. Позната на всички от сериала „Колеги гадняри” е доста убедителна и определено разсмиваща.
Комедиите напоследък много отстъпиха като цяло и има отлив от зрители. Това се дължи на факта, че повечето от тях вече са изключително скучни, актьорите играят в тези филми само заради парите, без да вложат нещо повече от себе си, а всичко което се случва на големият екран е абсурдно и дори малоумно. В повечето случаи сякаш факта, че си дал парите за нещо уникално простовато (нека бъда по мек) имаш чувството, че създателите на филма се гаврят със зрителите. До голяма степен и самите комедии вече не са смешни. Шегите плоски и дори ако успеят да изтръгнат от нас и леко усмихване (не говоря за смях) филмът се смята за успешен.
„Ловец на глави” е приятен и отпускащ филм. Няма да Ви натовари, няма и да Ви доскучае. Ще изгледате филма и без да си погледнете часовника (класиката за това дали един филм е добър). Всъщност забравих да спомена, че към своят край или по– точно там където е кулминацията на всичко, което се случва, филмът става сериозен и бих го откроил като нещото, което му придава чар. Няма да се заливате от смях на случващото се, но определено ще се забавлявате от сърце.
