Нашият рецензент ТОНИ МИХАЙЛОВ от гр. Пловдив- безпощадно за премиерния за България тази седмица „Когато падне мрак 3D“ от продуцента ТИМУР БЕКМАМБАТОВ!
В днешното рисково общество и хаотичен, забързан живот, темата за края на света се пласира доста добре. Всекидневно сме заливани от различни гадания, филми, книги и т.н. относно този, бих го нарекъл, проблем. Всичко това става банално, изтъркано, безинтересно. Какво ще се случи с нашата планета? Ще оцелеем ли? Това никой не може да каже. Но филмът „Когато падне мрак” споделя своята гледна точка и тя е, че ако се бориш, ще оцелееш. Виждайки името на Тимур Бекмамбетов („Дневна стража”, „Нощна стража”, „Неуловим”) в графата продуцент аз си казах, че този филм ще е направен както трябва и ще си проличи майсторството на роденият в Казахстан талантлив режисьор. Но уви, не стана така. Правилото, колкото повече надежди таиш, толкова по-голямо е разочарованието ти, проработи с безпощадна сила. Режисьорът Крис Горак също не успява да се справи с нелеката си задача. Сюжетът е твърде плосък, еднолинеен, с много тънка и почти безлична емоционална натовареност. Действието се развива в няколко дни на територията на Русия. Това е единственото, което ми допадна – руската атмосфера. Тя придава някакъв особен чар на американското кино и се получава необикновено добър синхрон. Самите ефекти и идеята на филма натрапчиво напомнят за мащабния проект на Стивън Спилбърг „Война на световете”. Това също би допринесло за ниското оценяване на филма от зрителите. Ако сравняваме паралелно двата сюжета ще се откроят много тънки, почти неразличими разлики – идеята е идентична, но при Спилбърг тя е разгърната в необикновено големи мащаби чрез отлична режисура и запомняща се актьорска игра. В „Когато падне мрак” обаче, наблюдаваме актьори, правещи своите слаби роли – ако човек не знае кои са те, няма и да си направи труда да ги запомни.
Сред тях се откроява името на Емил Хърш („Съседка за секс”, „Спийд Рейсър”), известен повече в различна светлина. И дотук – актьорският състав се оказва безсилен в опита си да компенсира лошата режисура. Основният акцент на филма пада върху борбата с нашествениците, дошли да ни заличат от лицето на земята и да превземат планетата. Започва една безкрайна битка за надмощие и устрем към изучаването на противника, с цел откриване на слабите му страни. Единственото нещо, което спасява „Когато падне мрак”, е неговия 3D-формат – ефектите имат основна роля и предсказуемата цел да те впечатлят. Съгласен съм, при условие, че тези ефекти дообогатяват перфектна режисура и стабилна актьорска игра. Но тук уравнението не е спазено и режисьора не получава правилния отговор на своята задача.
Макар и изглеждащ добре, този филм не влага нищо особено, с което да те накара да посетиш киносалона. Но е идеален за хора с повечко свободно време и приятели, с които да сподели изживяването от 3D-ефекта. Несъмнено е препоръчителен за тези, които се чудят какво ще се случи, ако на планетата ни се появят нашественици и настъпи най-тъмния час.
ПРОФИЛ НА ФИЛМА ТУК Рецензията на Томас Ахчиян
