Често хората желаят да променят нещо в живота си. Някои се стремят да счупят оковите на еднообразието, да го заменят с екстремност, импулсивност и огромни дози адреналин, а защо не и с всичко това взето заедно. Други пък са достигнали прага на своята поносимост към изтощаващата динамичност, бягат от всеки звук, който би разместил нотите на красивата мелодия, наречена живот. Те биха разменили каквото и да било за минута спокойствие – безценен миг, в който се чувстват одухотворени, напълно способни и достатъчно трезво мислещи, за да останат в границите на нелицеприятната действителност. Става ясно, че колкото и различни да са посочените типове хора, те все пак имат допирна точка – стремежа към промяна на статуквото. Но докъде води тя? Човек би казал, че достигайки я, той напълно се променя, чувства се прероден, скъсал с миналото и напълно друг. Възможно ли е това? Мисля, че няма как да се преодолее границата или по-образно казано, да преплуваш морето и да излезеш сух. Търсената промяна би била чисто козметична, защото видоизменянето на формата не влияе върху съдържанието. В човекът остава нещо, което се затваря в защитната си обвивка, не допуска да бъде ръководено, не търпи отказ и неподчинение. Да, това е сърцето. То е диктаторът, който те лишава от всякакви права и те задушава с едноличната си власт. Оказва се, че промяната е една изкусителка, подмамваща със своя пъстър свят, разкрепостеност и безкрайност на благата. Колко още ще може да устои сърцето, обаче?
Този въпрос стои и пред героят Адмирал Генарал Аладин (Саша Барън Коен) от филма „Диктаторът”. Той е забавен, глуповат, изостанал, стремящ се към запазване на еднолична власт. Негов смъртен враг е единствено демокрацията. Ето така се управлява. Нека ви приветствам от името на Аладин – добре дошли в република Уадия, където не значите нищо. Не губете надежда – това никога няма да се промени и не подлежи на обсъждане. Такъв си е Аладин – жесток. Но вие ще му свикнете. Роден през 1982г. той много рано наследява властта от баща си. Години наред се стреми да води, поне според него, далновидна политика. Като всеки един политик, той изпълнява задълженията си – екзекутира хора, грижи се за направата на ракети, способни да затрият света, не обръща внимание на народа си. Но и тези добри дни имат край. Аладин е притиснат от ООН – те желаят да се спре производството на опасните оръжия и Уадия да бъде обсипана от освежаващия дъжд на демокрацията. Тук ООН сбърка, нали? Диктаторът се наема да покаже на властите с кого си имат работа и заминава за Америка – държава, която негрите направиха, а китайците поддържат, както би се изразил Аладин. Нашият герой за пръв път се сблъсква с различието, чува, че съществува странно изобретение, наречено „права на човека”. Твърде решен да продължи своята диктатура, Аладин не подозира, че властта му би била полезна на много хора, особено на приближените му. Той бива изигран и лишен от способността да се намесва в държавните дела на собствената си република. Останал сам и без подкрепа, той среща Зоуи (Ана Фарис). Намирайки в нея сродна душа, Аладин усеща полъха на нова, непозната за него сила – любовта. Единствено тя владее стихията на промяната, но ще успее ли да я приложи върху диктаторското сърце? Ще му помогне ли да намери правилния път към осъзнаването и демокрацията?
Филмът „Диктаторът” дава наистина невероятна гледна точка, касаеща бурния вятър на трансформацията. Перфектно изиграна роля от Саша Барън Коен. Името му се превърна в емблема за качествена комедия. И този път не прави изключение. Напипан е отлично пародийният привкус, който превръща и трагичното в ужасно смешно. Това търси зрителя в една комедия, нали? Ще го намери именно в „Диктаторът” и виждането на Аладин за света. Той отчаяно се нуждае от помощ. А и утре има избори в република Уадия. Не чакайте нито миг, а го подкрепете. Той рано или късно ще ви се отблагодари. Да живее демокрацията!
много добре написано 🙂