Откакто светът съществува обединява в себе си безсмъртните противоположности добро и зло, любов и омраза, тъмнина и светлина, ден и нощ. Борейки се за надмощие, тези взаимноотричащи се сили изграждат основата на човешкото битие. Без тях щяхме да бъдем елементарни същества със смъртнопуста душа, лишени от емоционалност и така необходимите чувства, чрез които усещаме, че сме живи, дишащи и значими. Представете си какво място за съществуване щеше да бъде света тогава. Предполагам ужасно е една от думите, за които първо се сещате. Често човек не оценява по достойнство живота, който кара сърцето му да тупти с невероятен ритъм – отблъсква го, ненавижда го, иска да се отърве от сянката му, от коварните му и остри нокти. Може би причината се крие в това, че страда, изпитва непоносима болка, кърви. Но именно такава е съдбата на човешкото – то е огромна, безмерна бездна, погълнала в себе си всички стихии, противоречия и плашеща деструктивност. Не би познавал какво е любов, ако не отпие от сладко-горчивата й отрова, не би разбрал какво е добро, ако не бъде пресрещнат от злото. Тази обреченост прави от човека най-силното същество на планетата. Това, което подсигурява спокойствието му е вярата в милосърдието, божественото, недостижимото. А какво се случва, когато божествено и човешко стиснат ръце и започнат да действат като единен здрав механизъм? Получава се невероятна смес от страшна сила, чувственост, невъобразим гняв, борба за надмощие и, разбира се, неизбежна слабост. Интересен и учудващ е синхронът, в който работят и как те правят едновременно всемогъщ и безпомощен, хладнокръвен и състрадателен. Чудите се дали това наистина е възможно? Да, ако говорим за полубог, разкъсващата го двойнственост и старогръцка митология.
„Гневът на титаните” навлиза умело в тази материя и отново ни връща към героя Персей (Сам Уортингтън). Побеждавайки Кракен, той започва да води спокоен начин на живот, посветен на риболов и сина му. Неочаквано баща му Зевс (Лиъм Нийсън) го приканва да участва в задаващата се зловеща битка – човечеството е на път да бъде заличено от лицето на земята. Персей е поставен пред трудна дилема – божественото в него проговаря, подкрепено от чувството за дълг. Но човешкото също намира силни аргументи, доставящи му предимството да бъде до сина си Хелиос (Джон Бел). Ето, че болката и страданието не остават безгласни. Персей разбира, че няма как да остане безучастен. Това се подсилва от факта, че Зевс става жертва на заговор от собствения си син Арес (Едгар Рамирез) и брат си Хадес (Ралф Файнс). Разбрал, че всичко зависи от него, полубогът трябва да спаси човечеството от гнева на титаните. Използвайки умело божествените сили и порива на човешкото сърце, Персей се хвърля в огнения ад. Дали би успял да победи, разчитайки на човешката слабост?
Филмът „Гневът на титаните” се оказва доста мащабен проект, разчитащ на динамика, впечатляващи ефекти и очарователна история. Невероятният актьорски състав само дообогатява величествения образ, създаден от режисьора Джонатан Либсман. Вплитайки човешкото с божественото, филмът се доближава до съзнанието на зрителя, който симпатизира на героите и очаква все повече и повече. Мисля, че изискванията и претенциите на аудиторията са спазени. Уловена е тънката разлика в това да бъдеш Бог или да си Бог в очите на някого. А по въпроса за невероятното съжителство на божествено и човешко, чувствено и студенокръвно, би трябвало да се замислим. Не съществуват ли тези две, взаимнодопълващи се от една страна и взаимноотричащи се от друга, сили и в самите нас под някаква форма?
