Sofia Pride Film Fest е събитие, което отваря много врати. Тази година то отбелязва своя 15-ти юбилей. Но някак усещането е все още там. Да отидеш на прожекция от такъв фестивал е все още своеобразен, личен риск. Ще се покажа! Ще ме видят! Ще разберат какъв съм! Ще ме гледат с други очи! Ще ме преценяват! Искам да отида, искам да бъда част от тези хора, които са същите, като мен, но ме е страх!
Реалността обаче е много различна! По време на тежи прожекции, обстановката е изключително гостоприемна, изключително лична и някак леко непохватна. Точно това, придава изключителен чар на случващото се, сякаш си дошъл на гости на домакините и ще пиете чай! Хората са внимателни, деликатни, възпитани и са там просто за да си преживеят случващото се и да се почувстват сред свои. Не да съдят. Не да преценяват. Не да обвиняват. Просто, за да са сред свои.
Въпреки очакването ми за почти празна зала, прожекцията на „Ще намерим щастието“ на 09.06.2026г. в Дом на киното, бе повече от задоволително пълна! Мъже, жени, млади, стари, двойки, сами, тройки, осморки, всякакви. Прекрасни. Там бе и посланик на Люксембург за България, който заедно с адвокат Деница Любенова поговориха за емигрантите, за отношението към тях и самия филм.
„Ще намерим щастието“ бе такава изненада, на каквато ужасно отдавна не бях попадал. Отидох на прожекцията, виждайки един постер, на който двама мъже се целуват (виж по-долу). И това беше. Без трейлър, без синопсис, без нагласи, без очаквания. За пореден път киното ми подсказва, че най- „успешните“ филми са онези, на чиято прожекция влизаме неподготвени. „Ще намерим щастието“ ме развълнува фундаментално.
Млад мъж бяга от Иран, за да се срещне с любовта на живота си, който от своя страна бяга от Мароко. И двамата попадат в Канада, където ще търсят убежище от режимите, в които са живели.
За да почувстваш „Ще намерим щастието“ трябва да си обичал. Да си бил влюбен. Силно, дълбоко и някак… необратимо! Разбирането и докосването на този филм се крие в личните усещания на зрителя. Ако дълбоката, обсебваща любов все още не те е покосила е много възможно „Ще намерим щастието“ да не остави толкова силен отпечатък върху теб. Един истински влюбен мъж, може да припознае себе си в тревогите, трепетите, любовта и страстта, които се сипят от екрана.
Всички смятаме, че познаваме проблематиката на мигрантите. Виждали сме бягства, гледали сме по новините прекрачване на граници. Показвали са ни бежански лагери и мизерията, в която живеят. Всъщност, не знаем нищо. Дори не сме одраскали повърхността на съдбите, на животите на тези хора, които са бегълци от собствената си страна. А сега си представи, че утре в България настава тоталитаризъм и ти се налага да бягаш и търсиш убежище. Къде отиваш? Кой те приютява? Кое е вкъщи? Къде са мама, татко, приятелите, любовта? Още в началните сцени „Ще намерим щастието“ дава първи сигнали за привличане между двама мъже в свят, в който това се наказва със смърт. В Иран, мъжете не се обичат. Това там е престъпление! ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Е ДА ОБИЧАШ НЯКОГО И ЩЕ ТЕ НАКАЖАТ СЪС СМЪРТ, ЗАЩОТО СИ ОБИЧАЛ! Как звучи, а? Когато обаче полицията дойде на вратата и свари теб и любимия ти по бели гащи, а белезниците щракват…светът рухва, инстинктът за оцеляване се задейства и влюбения мъж се превръща в бежанец!
Не мога да си представя, какъв би бил живота в държава, която преследва ЛГБТИ хората. Не, че тук в България, много сме си подредили усещанията и разбирането към общността, но поне няма преследване, разстрели и публичен линч на нехетеросексуалните. Когато видиш два трупа, увиснали на въжето на един кран, усмивката ти ще замръзне. И съзнанието ти ще запрепуска в посока безумието на света, в който всъщност живеем.
Един бежанец, един емигрант е нежелан никъде. Той е чужд в целия свят. Домът ни, родината ни, мястото, където сме се появили на този свят, е най-силната ни карта. Можем да го сменим по собствено желание, но ако ни се наложи да го сменим под натиск, нещата са непоправими.
Реза е млад мъж в Иран, който търси начин да се спаси от обществен линч женейки се за прекрасно момиче. Дълбоко зад това стои неговата същност и привличането му към мъж. Още в нощта на сватбата той отива да даде на душата и тялото си онова, от което имат нужда. И светът му се преобръща с главата надолу. Завинаги.
Преходът с бягството на Реза през брилянтен монтаж ни дава неусетно кадър, в който той вече е в Канада. Но продължава да бяга. Все още е преследван. Как, от кого, защо, ние не знаем, но ще разберем на един доста по-късен етап, когато времевите пластове на „Ще намерим щастието“ се напастнат и тази сцена придобие смисъл в общата картина от събития. Някъде по пътя Реза се е срещнал със Саад и между тях се е разразила онази всепоглъщаща, нежна и необяснима любов, която може да съществува само между двама мъже. Онази любов, която кара силните, да се обичат и същевременно с това да си позволяват да бъдат слаби, да бъдат прегръщани, да бъдат докосвани, да бъдат нежни, да бъдат развълнувани и да бъдат раними. Онази любов, която прави мъжът повече от мъж. Онази любов, която превръща мъжа в ЧОВЕК и това, което обществото диктува за него и животът му, спират да имат значение.
В хода на историята ние ще се връщаме в миналото и ще видим с очите си бруталните моменти от живота на двамата мъже и бягството им към Канада. Паралелно с това ще видим и моменти на нежност, моменти на искрена любов и отдаденост, който Мехди Мескар (Саад) и Арън Арчър (Реза) превръщат в истинска наслада за зрителя. Химията между младите актьори е изумителна и те дават на своите герои многопластовост, каквато неподготвеното, зрителско око не би очаквало от тях.
„Ще намерим щастието“ се потапя в много теми. Ако в преследване на лична цел, избухнат нови чувства, избухнат нови емоции и страст, какво се случва с целта ни? И може би именно изследването на тази „сбърканост“ от чувства и емоции в Саад е най-любопитния момент в целия филм. Той е отдал живота и любовта си на Реза. Бори се с всичко, с което разполага, за да му осигури убежище, живот и възможност да бъдат легално заедно. Но някак срещата му с Лорент се превръща в нещо не по-малко дълбоко. Моментите на интимност, тези погледи, този пламък в дълбочината на очите, усмивките, докосванията и меките разговори за НЕЩА превръщат отношенията между двамата в нещо толкова красиво. Някъде дълбоко в съзнанието на зрителя не спира да пулсира усещането, че проблемът ще избухне. Истинската цел Саад да е там и да е точно с Лорент ще бъде изречена на глас и тогава, нещата ще се потопят.
Какво мисли един мъж, когато в стремежа си да спаси любимия е в обятията на друг? А какво мисли, докато го целува? Какво мисли, докато го гали и чува най-милите думи на света за себе си? Какво изпитва, когато срещу му се излива искрена любов, пламък и усещане за нещо сериозно?
„Ще намерим щастието“ води своя зрител през водовъртеж от емоции, размисли и изключително силни преживявания, които той да пречупи през собствената си призма, търсейки личната истина и усещане за пълнота. През героите, техните съдби, драми и любов, ние поглеждаме дълбоко в себе си неволно започваме да търсим собствените ни граници на разбирания, приемственост и любов. И когато този финал идва, някак вече нищо няма значение.
Може би именно финалът на „Ще намерим щастието“ е най-слабата брънка в цялата тази изключителна история. Този напълно очакван и възможен финал, носи усещането за кино грешка. Естествения ход на събитията не свършва там. С риск да издам ключов момент от сюжета на филма за онези, които не са го гледали… ЩЕ ГО НАПРАВЯ. Когато си спечелил жителство за любимия си, но си загубил възможността ти самия да си с него… нима всичко свършва там? След като тази толкова силна любов е била двупосочна, нима Реза, който вече е с право на пребиваване в Канада, няма да получи статут и възможност да сключи брак в държава, която от 2005г. е легализирала еднополовите бракове? Нима той няма да прибере Саад обратно при себе си за да имаме онзи щастлив край, който всички любовни истории заслужават?
„Ще намерим щастието“ е изключително изследване на любовта между двама мъже. Нейната сила и възможности. Да преодолее границите на държави, континенти, хора и забрани. Да търси, да намира, да укрепва и да изпълва. Да осмисля, да окриля и някак… да е част от живота. Защото в живота на един гей мъж няма по-висша цел от тази, да се потопи в прегръдките на друг, любим гей мъж. Тогава, това усещане за различност и самота изчезва.
Реза и Саад са нашите герои в „Ще намерим щастието“. Но те спокойно можеха да бъдат Гошо и Пешо, Джон и Майкъл, Хосе и Педро, Морис и Жан. Любовта между двама мъже няма граници, няма произход, няма държава, няма език, няма име. Любовта между двама мъже е точно толкова силна и всепоглъщаща, както тази между мъж и жена или между две жени. И тук тя е спусъкът за проблематиката. А в края на филма, тя е и решението.
Любовта е всичко, което ни свързва. Любовта е смисълът, желанието. Любовта е целта. Любовта е живота. Любовта!
