Премиера в България: 05.06.2015г.
Световна премиера: 05.06.2015г.
Жанр: Комедия, Екшън
Продължителност: 120 минути
Формат: 2D/Dolby Atmos
Сценарист: Пол Фейг
Режисьор: Пол Фейг
В ролите: Роуз Бърн, Мелиса Маккарти, Джейсън Стейтъм, Морена Бакарин, Джъд Лоу, Алисън Джани, Боби Канавал, Къртис Джаксън – 50 Cent, Миранда Харт, Джесика Чафин
Разпространител: Александра филмс / Twentieth Century Fox
Сюзън Купър (Мелиса Маккарти) е скромен, прикован към бюрото си служител на ЦРУ, която работи като безименен анализатор на най-опасните мисии на агенцията. Но когато партньорът й (Джъд Лоу) изчезва безследно и друг топ шпионин (Джейсън Стейтъм) е компрометиран, тя се явява като доброволец за агент под прикритие, който да проникне в обкръжението на смъртоносен търговец на оръжие и така да предотврати световна катастрофа.
[tabs title=““ active=0 event=“click“]
[tab title=“Трейлъри“]
[/tab]
[tab title=“Галерия“]
[/tab]
[tab title=“Новини“]Новини за филма тук[/tab]
[tab title=“Още за филма“]
Звездата на филма Мелиса Маккарти за трети път работи съвместно със сценариста и режисьора Пол Фейг, след абсолютните им класики Шаферки и Нежна полиция, като този път изпълненото с екшън и тяхната запазена марка комедия действие на филма се развива в прекрасните европейски столици Рим, Париж и Будапеща.
Фейг споделя: „Аз съм голям фен на шпионските филми и исках да направя екшън комедия в този жанр, чието действие се развива из целия свят. Комедията е заложена в героите. Това не е пародия или сатира. Опасностите и екшъна са истински. Ние искахме да е шпионски филм, но да е толкова смешен, колкото бихме могли да го направим.“
„Също така исках да създам достоверна история, в която всички да се чудят: „Ако аз бях вербуван за шпионин и изпратен на мисия, как бих реагирал? Мелиса е перфектна за ролята, защото е изключително талантлива и може да изиграе „нормален човек“ като предизвика дълбоко чувство на съпричастност и подкрепа у зрителя.“
Отбелязвайки, че той и Маккарти споделят едно и също чувство за хумор и желание да открият сърцето на история, която не само да разсмива, Фейг казва, че те са много по-добри като екип, отколкото по отделно.
С това изказване е съгласен и продуцентът Джено Топинг: „Пол и Мелиса се доверяват изключително много един на друг, така че тя не се страхува да рискува. Тя може да разбие завладее сърцето на зрителите и да ги накара да искат да триумфира над онези, които са се отнасяли грубо или несправедливо към нея.“
Маккарти отдава тайната на успеха си на факта, че „Пол е голям, той прави страхотни филми и аз съм се залепила за него като гербова марка.“
Прилепвайки се към първата си шпионска мисия, героинята на Маккарти -Сюзън Купър, първо трябва да пусне несигурността и съмнението в себе си, да събере кураж да напусне мястото си зад бюрото си в Ленгли (щаба на ЦРУ), за да се изправи срещу европейските престъпници.
Маккарти твърди: „Сюзан винаги е притежавала нужните способности, и е чудесно технически и тактически обучена, но й липсва увереност. Сега нейният полеви опит и лоялност към героя на Джуд – Брадли Файн, започват да разкриват пълния й потенциал. Тя открива таланти, които не подозира, че има.“
Пол Фейг отбелязва: „Прочетох, че жените са по-добри шпиони, отколкото мъжете, защото те са като цяло повече ги бива в разчитането на езика на тялото, умеят да печелят доверие и да използват интуицията си. Това е Сюзън Купър. Тя не разчита на мускули – тя трябва да оправя нещата в крачка. Харесва ми да работя със силни жени, и бе заинтригуван от идеята за създаване на женско трио от протагонист, помощник и противник.“
При разработването на визията на филма, Фейг заедно с оператора Робърт Йоман и художника Джеферсън Сейдж, се вдъхновяват от филмите за Джеймс Бонд. Те решават да правят комедия във визуалния стил на тези култови филми, със зашеметяващи кадри, прекрасни декори и реалистични екшън сцени.
Йоман казва: „Обикновено в комедиите осветлението е ярко и равномерно, но Пол искаше да сцените да са по-мрачни, с повече контраст, за да подчертае някои от опасностите и рисковете в сенчестия свят на шпионажа.“
ШПИОНИ е заснет предимно в Будапеща, Унгария, която трябва да „изиграе ролята“ на Рим и на Париж. Ярката и разнообразна архитектура на града дава възможност на Сейдж да използва интересни забележителности и уникални характеристики на кварталите, за да отличи трите столици. Буда, която е разположена на западния бряг на река Дунав, е хълмиста, с виещи се калдъръмени улици, които доста ефективно те подмамват, че си в Рим. В същото време богатата растителност и естествени дървета напомнят на Париж, който създателите на филма искат да има по-лека и широка гама.
Но най-вълнуващото предизвикателство за Сейдж е да остави самия град да изиграе себе си.
„Будапеща мами обикновено че е друго място, но когато Пол проучи града, той толкова бе впечатлен, че промени голямата част от историята, за да се развива действието тук. Също както в крачка реши да остави Бостън да бъде герой в Нежна полиция вместо Ню Йорк. Будапеща притежава величие и изключителна комбинация от архитектурни стилове, както и източноевропейска екзотика, които придават прекрасна мистика към историята.“
ЗА ИСТОРИЯТА И ГЕРОИТЕ
„Моят образ под прикритие е безработна телефонистка? И не мога да си намеря работа дори и в тази област?“
– Сюзън Купър
Нищо чудно, че на Сюзън Купър й липсва увереност. Тя е отгледана от майка, която й е втълпила твърдото убеждение „Не, не можеш.“ Всички надежди, че новата работа в ЦРУ ще подкрепят самочувствието й и нейния социален живот, до този момент се разпаднат като тортите за рождените дни, които тя прави за колегите.
Надарена с необикновена памет, Купър се труди в мрачния офис в мазето и служи за очите и ушите (докато копнее за сърцето му) на супер агента Брадли Файн – очарователно, но погълнато от себе си конте, което успява да приключи мисии без да разроши дори един косъм от косата си.
Джъд Лоу казва: „Що се отнася до Файн, той и Сюзън са перфектния отбор, невъзмутим, самоуверен, върха на ЦРУ. Той гледа на връзката им като чисто платонично увлечение. Тя вероятно тълкува погрешно някои флиртове и може би се надява да се бъдат нещо повече. Той не си представя, че Сюзън има реално желание да напусне мазето, но до голяма степен му се иска да си остане там, защото без нея е загубен.“
Маккарти е съгласен: „Файн е малко манипулативен, но по разбираем начин. Ако сте на мисия, искате възможно най-добрият партньор да е с вас.“
Колкото и да въздиша Сюзан по Файн, нарцистичният агент вижда единствено собственото си отражение в огледалото. Или групички красавици, които се изправят на пътя му с очарователна комбинация от опасност и блясък.
Маккарти казва: „Обожавам начина, по който Джуд изиграва Файн като чаровен простак.“
„Джуд е лъскав, елегантен, с блеснал поглед, изглежда сякаш е роден да носи смокинг“. – добавя продуцентът Джено Топинг.
Лоу признава, че рядко се е забавлявал повече със свой персонаж, и изтъква, че за Файн е важно да „получи максимална оценка и да очарова всички при най-високите и опасни залози от шпионски занаят. Това е един от онези екранни герои, с които много момчета се идентифицират – астронавти, войници, шпиони.“ „С Пол обсъждахме образа на Файн и бяхме съсредоточени върху идеята, че не искаме той да бъде гаден. Той изпитва истинска привързаност към Сюзън, редом с личния интерес да поддържа екипа заедно. Постигането на този баланс беше важно.“
Но опитът на Брадли да върви по „тънката линия“ със Сюзан не е одобряван от нейната най-добра й приятелка и колежка Нанси (Миранда Харт). Тя се отнася много покровителствено към нея и го обвинява за потискането на кариерата й, и най-вече за това, че си играе с чувствата й.
„Нанси също като Сюзън работи на бюро, – казва Харт. – Тя е одърпана, шантава, страхотна в работата си, но социалният й живот е пълна скръб. И двете са като риба на сухо, и то в един и същ празен аквариум. Може би точно това ги сближава толкова. „
Фейг създава образа на на Нанси специално за Харт, на която се възхищава от години. „Направих опити да я привлека към други свои проекти, но досега пътищата не ни се пресичаха. Сега се радвам че успях и се чувствам изключително удовлетворен от съвместната ни работа.“
Топинг отбелязва, че Фейг се радва да работи с неконвенционални жени и Харт е именно такава – върлина с ръст 185 см и комична походка.
Когато става ясно, че Сюзън ще се включи в мисията си, Нанси е изпратена от шефа си, Илейн Крокър (Алисън Джени), за да разберете как се справя дебютантката. Тя скоро открива, че най-добрата й приятелка е стигнала твърде далеч.
„Като „играч, който е придържа към реда и правилата“, Нанси е едновременно възмутена и възхитена от противопоставянето на Сюзън на директивите на Илейн само да „наблюдава и докладва“. – обяснява Харт. – Нанси е ужасена от случващото се и в стремежа си да оправи нещата, създава пълна бъркотия, което е повод за много комични елементи и сцени във филма.“
Забавният тандем на Сюзън и Нанси в стил Лорел и Харди, не е оценен подобаващо от обекта на на тяхното подслушване: снобската международната интригантка Райна Боянов.
Красивата и облагодетелствана от съдбата Райна има толкова голямо его, че са му зачислили собствен пощенски код. Богатата възпитаничка на Оксфорд и дъщеря на наскоро починалия търговец на оръжие, получава доста необичайно наследство: малко тактическа ядрено оръжие, достатъчно, да унищожи не чак държава, а само град. Нека не преувеличаваме.
Райна носи крещящи тоалети за грандиозните приеми в най-добрите хотели. Вечно отегчена и безразлична, тя няма чувство за хумор за сметка на брутално откровения си изказ. Роуз Бърн казва, че за нейната героиня общественото положение е всичко.
„Аз харесах нейната царственост, или по-скоро поведението й на член на западнала династия. Тя се държи тузарски и говори така, сякаш е от друга епоха, в стремежа си да компенсира недостатъчно благородните си корени.“
Въпреки студенината си, Райна изпитва малко симпатия и любопитство към Сюзън, която й напомня на „тъжен български клоун.“
За Бърн, с която заедно са участвали в Шаферки, Маккарти казва: „Аз бих работила с Роуз още 300 милиона пъти. Тя винаги успява да играе безупречно героини, които не са симпатични, което не е никак лесно. Зрителят не може да види усилията, които са положени зад изпълнението си.“
Райна Боянов се противопоставя на друг силен престъпник, егоцентрика Серджио Де Лука (Боби Канавале), с когото са съперници по отношение на външния вид и стремежа за социален статус. Той е нает за посредник, който да разтовари бомбата и се опитва да сключи сделка с руския олигарх Дудаев (Ричард Брейк) – тайнствена фигура, която се появява чак на финала на филма.
Боби Канавале, който получи висока оценка за изпълненията си в Син жасмин и HBO сериала Престъпна империя, казва че до известна степен е копирал стила на Де Лука от режисьора Фейг, който е известен с безукорния си гардероб и усет за мода.
„Пол е единственият човек, който познавам да носи бастун, така че взех от него този елемент назаем, – шегува са Канавале. – Исках да обрисувам Де Лука като денди, с много грим и финтифлюшки. Той се обгражда със здрави момчета, за да прикрие собствените си слабости и несигурност. И когато най-накрая трябва да свърши своята част от мръсната работа, завесата се вдигна и се разкрива като доста комична фигура.“
И тогава се появява Рик Форд…
Кой се мисли за най-добрият от всички. Срещу всеки. Срещи всички наведнъж.
Наполовина Рамбо, наполовина инспектор Клузо, агент Рик Форд олицетворява напълно епитетите смел, безстрашен и невежа. Увереността на Форд е на светлинни години от неговата компетентност.
Джейсън Стейтъм описва ролята като „съвсем различно от всичко, което съм правил досега, и изключително забавно. Форд е много краен, и комично несъзнаващ собствената си несръчност.“
Райна и Де Лука знаят самоличността на Форд, но упоритият агент въпреки това е разярен, че Илейн изпраща Сюзан вместо него. Форд напуска ЦРУ в знак на протест и изчезва, твърдо решен да наблюдава мисията по свой начин.
Пол Фейг, който е работил като каскадьор, е фен на филмите на Стейтъм, и също като образа на Нанси за Миранда Харт, създава Форд специално за актьора. Мелиса Маккарти казва: „Рик Форд на Джейсън ще ви остави без дъх. Той си пада малко социопат, но Джейсън го играе с такава увереност. Той не допускайте дори за миг героят му да се превърне в пародия, и това е което го прави безбожно смешен.“
След като Нанси и Форд се намесват в мисията на Сюзан, се появява и друг натрапник – Алдо (Питър Серафинович), приказливият и невъздържан шофьор на Сюзън. Поразен от пръв поглед, единственото на което Алдо е способен е да изрази желанието си към Сюзън и да се държи като развратник.
По време на мисията си, Сюзън Купър трябва да разчита единствено на бързия си ум, тренировките, инстинктите си и някои от най-триумфалните перуки, които можем да си представим. „Сюзън трябва да се преструва, че знае какво прави, преди да осъзнае, че не знае какво прави“, казва Фейг.
Към актьорския екип на филма се присъединяват няколко изпълнители, които са се превърнали в част от редовния кастинг на Фейг, включително Джейми Денбо, Джесика Чафин и Кейти Диполд.
ЗА ПРОДУКЦИЯТА
По време на първия снимачен ден Джъд Лоу се бори за за живота си на 25 м под земята. Актьорите и екипа са се събрали в лабиринт от варовикови пещери, под пивоварна в Буда, Унгария. Героят на Джуд, Брадли Файн, се опитва да се изплъзне от преследването на въоръжените си противници, осланяйки се единствено на гласа на Сюзън Купър в слушалката му. Файн носи специални контактни лещи, които действат като камера, изпращат на визуални образи обратно към Купър. Операторът Робърт Йоман използва малки камери GoPro да симулира образа, който доставя камерата на контактна леща, и публиката да може да види точно това, което Сюзън гледа на монитора си.
Лоу казва: „Когато Файн е на фронтовата линия, Купър му казва къде да отиде, кой го преследва, къде са най-близките аварийните изходи. Животът му е в нейните ръце.“
Ролята му е трудна от физически гледна точка и изисква упражнения за издръжливост, и тренировки за ръкопашен бой. Координаторът на каскадите Джей Джей Пери е удивен: „Джуд има репутация на добър каскадьор, но той е повече от това. Той е истински звяр, който не се спира пред нищо, докато не направи всяко движение и сцена по най-добрия възможен начин.“
„Току-що ми сритаха задника.“
Доста по-необичайно стълкновение протича по-късно през седмицата в кухнята на ресторант в Будапеща, където Сюзън и наемен убиец (Наргис Факхри) започват борба на живот и смърт с плодове, зеленчуци, пуешки бутчета и прибори за готвене. Пери и каскадьорският екип прекарват седмици в изглаждането на хореографията и репетират „предварителната визия“ на борбата пред компютъра. Храни, тенджери и тигани хвърчат, а броят на синините по телата и на Маккарти, и на Факхри нарастват.
„Кой е предполагал, че салатата може да бъде оръжие? – смее се Факхри, дъщеря на чехкиня и пакистанец. – Мелиса ме уцели с картоф, но аз й върнах жеста с няколко хлебчета. Трудно е да се направи такава сцена, но когато става дума за филм на Пол Фейг – няма съмнение, че нещата ще се получат.“
Борбата е едновременно комична и опасна, особено накрая, когато се стига до класическата реплика: Не си мисли, че не мога да те убия с този морков.
Пери казва: „Сцената на борбата в кухнята ни отне две дни, за да я заснемем и Пол да се развихри в екшъна. Той е любител на филмите на Джеки Чан от 1980та, аз също, така че имах ясна идея какво иска. „
Следващата седмица продукцията се премества на половин час път извън Будапеща до сградата на електроцентрала от 1930г, която има контролна зала, оприличена от художника на продукцията Джеферсън Сейдж като „фантастичен космически кораб на Флаш Гордън.“ Със своя елипсовиден стъклопис на тавана и редици панели, мястото е едновременно съвременно и футуристично.
В една мрачна, малка стая, Сюзън и Алдо са държани в плен и вързани с въжета, от които трябва да се измъкнат по някакъв начин. Това е първият снимачен ден на Серафинович, и ето го там, легнал до Маккарти, сцена след сцена. „На практика интимните ми части бяха пред лицето й, – споделя той. – „Здравей, приятно да се запознаем.“ беше много подходяща реплика за стопяване на ледовете.“
На следващия ден са снимките на луксозния търговски булевард в Будапеща, където Сюзън си купува скъпа рокля, която да носи на снобски прием в казиното в Рим и да шпионира Де Лука. Ослепителната черна рокля е драматична промяна за героинята в сравнение със старомодните дрехи и перука, която носи дотогава. Тя изоставя прикритието си като Каръл Дженкинс, самотна майка и привърженичка на раздърпани пуловери и я заменя с Амбър Валентайн – цапната в устата бойна дама.
„Една от големите атракции за мен в този филм бе да сменям перуки и костюми, – казва Маккарти. – Обичам да се преобразявам в различни герои. Прекарвах минимум по два часа всяка сутрин в гримьорната, за да се превъплътя в образа си за този ден.“
Мелиса Маккарти заключава: „Това е визията на Пол, екшън комедия начало до край. Никак не е лесно да се постигне, но той има талант и уменията да го направи невероятно добре.“
***
В основата си ШПИОНИ е историята на една жена, която винаги е била подценявана от хората около нея, и е свикнала сама да се подценява. Става въпрос за онези тихи, незабелязани хора, които се сливат с обстановката и са в състояние да ни изненадат, щом получат шанс да блеснат. Или, ако използваме думите на Рик Форд, това е филм за тези хора, които ни карат да се възкликнем: „Как, по дяволите, успяват да живеят толкова дълго?“
[/tab]
[tab title=“Рецензии“]
Скоро [/tab][/tabs]
