Книгата „Хората на Путин“ от британската журналистка и бивша кореспондентка в Москва Катрин Белтън оглави класациите в книжарниците и след  три успешни премиери в София, Пловдив и Русе книгата ще има официално представяне и във Варна.

Приносното изследване, което документира смайващото заграбване на властта и превземането на правосъдната система от страна на Владимир Путин и неговите колеги и приближени, ще бъде представено на 1 декември 2022 г. от 18:00 ч. в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ , а в разговора отново ще участват проф. Тодор Тагарев, доц. Георги Лозанов, Свилен Спасов и писателят Захари Карабашлиев – създателят на поредицата „Власт и отговорност“, част от която е и книгата на Катрин Белтън. Модератор на разговора ще бъде журналистът Асен Григоров.

Входът е свободен, а повече информация може да намерите във Фейсбук събитието:

https://www.facebook.com/events/5576171832473201

Катрин Белтън е носителка на знаковата награда за защита на човешките права на името на руския адвокат Сергей Магнитски през 2021 г. В мащабния си труд „Хората на Путин“ тя представя факти, философия, идеология, стратегии, детайлно описани престъ­пни действия и схеми – информация, събрана от хиляди разговори със стотици хора в продължение на седем години.

Белтън години наред е имала вътрешен достъп до ключови фигури в периода на установяване на Путиновата власт и описва с детайли как новата генерация лоялни олигарси заменя действащите с размах предприемачи от Елциновата ера. Точно тези олигарси след това проникват в САЩ и Европа като проводници на кремълското влияние.

След публикуването на книгата през 2020 г. милиардерите Роман Абрамович, Пьотр Авен, Михаил Фридман, Игор Сечин атаку­ваха в съда издателството и авторката на книгата, но като следствие книгата не бе толкова променена, колкото допълнена с няколко паса­жа за тяхната гледна точка, която се свежда до отричане.

Изданието е посветено на реванша на КГБ за загубата на Студената война, който кулминира във войната в Украйна.

Из „Хората на Путин“ от Катрин Белтън

Глава 10:

ЧЕРНА КАСА

Докато вниманието на цяла Москва бе отвлечено от атаката сре­щу Юкос през лятото на 2004 г., серия от транзакции на фондовата борса в града остана незабелязана. Акции в Согаз, малко известна зас-трахователна компания, принадлежаща на Газпром, бяха продадени на три транша – първо 49,9 процента, после още 26 процента, а накрая – 12. (1) Отначало това остана незабелязано. Акциите, както се оказа, са били придобити на занижени цени от три безизвестни компании, свързани с Банка Россия, финансова институция от Санкт Петербург, която навремето служеше за прехвърляне на средства на комунисти­ческата партия, а след това на съюзниците на Путин, свързани с КГБ.

Транзакциите бяха извършени тихомълком, без обсъждания в правителството и без укази, които обикновено съпътстват такива про­дажби на държавни активи. От години правителството води дебати какво да прави със Согаз и другите финансови активи, които Газпром бе натрупал. Но вместо търг, напомпване и зареждане на активи от западни инвестиционни банки, за което Касянов и други в правител­ството му говореха, продажбата бе извършена на фондовата борса, без да се дават известия за това.

„Фактът, че Согаз бе продаден толкова бързо и на толкова нис-ки цени, бе нещо ново – каза Владимир Милов, бивш заместник-ми­нистър на енергетиката в кабинета на Касянов. – Никога не сме го обсъждали. Уволнението на Касянов отвори възможност за такъв тип сделка… Никога не е ставало дума да бъде продадена компанията на съюзници. Бе толкова неочаквано. Но тогава не разбрах, че продаж­бата на Согаз е начало на масов нов процес. Това бе просто застрахо­вателна компания, нищо повече – добави той.“ (2)

Продажбата на Согаз, както се оказа, даде началото на серия от транзакции, останали също така незабелязани. С тях бяха източени десетки милиарди долари финансови, индустриални и медийни активи, притежавани някога от Газпром и Банка Россия, бастиона на Юрий Ковалчук, съюзника на Путин от времето му в Санкт Петербург. Това бе началото на формирането на голям обшчак за стратегическите и лични нужди на Путин. То бе и предвестник на възхода на нова кас- та от олигарси, всички от които бяха свързани с КГБ сътрудници на Путин от Санкт Петербург. В случая с основните акционери от Банка Россия – повечето от тях бяха членове на вилния комплекс на Путин „Озеро“.

Докато Путин отнемаше независимостта на олигарсите от ерата на Елцин, вкарвайки в затвора Ходорковски и заплашвайки да заличи другите като класа, Ковалчук бе в центъра на група лоялни съюзници от КГБ, която се издигаше бързо, за да заеме мястото им през втория мандат на Путин като президент. Първо без много вдигане на шум, а след това по-видимо те започнаха да се облагодетелстват от сделки с участието на вътрешни хора. Преводите от Газпром например превъ­рнаха Банка Россия от регионално джудже, за което малцина в Мо­сква някога са чували, в нов мощен финансов център с пипала в цяла Русия. Нейните активи набъбнаха четиридесеткратно след 2004 г. и достигнаха 8,9 милиарда долара в рамките на осем години. (3) Транс­ферите също така доведоха до предаването на контрола на третата по големина банка в страната, Газпромбанк, финансовото крило на Газпром, разполагащо с десетки милиарди долари активи, на Банка Россия.

Никой от трансферите не би се реализирал, ако хората на Путин не бяха превзели Газпром още в началото на неговото президентство. Откакто Путин направи свой приоритет замяната на ръководството на компанията със своите съюзници от Санкт Петербург, нейните огромни количества кеш и финансови активи започнаха да предоста­вят възможности за вътрешния му кръг. Продажбите на активи никога нямаше да се случат, ако по-либералните държавници от ерата на Ел­цин като Касянов и Волошин бяха останали в правителството. „Преди бе необходимо съгласието на всички – казва Владимир Милов. – Но през втория мандат на Путин в един момент стана ясно, че групата от Санкт Петербург взе това, което групата от Москва не искаше да даде.“ Един по един хора на Путин бяха овластени с цели сектори в икономиката, докато силовиците превземаха съдебната система, фе­дералната данъчна служба и други клонове на властта, до които преди това нямаха достъп.

Това бе част от процес, станал известен като „Кремъл ООД“, където Путин през втория си мандат назначи ключови лоялисти на­чело на стратегически сектори на икономиката. Процесът стана най-видим, когато той постави най-близките си съюзници от КГБ не само начело на контролираните от държавата енергийни гиганти Газпром и Роснефт, но и на редица държавни компании. (4) Първо бе авио-компанията Аерофлот – някогашно владение на фамилията Елцин. Виктор Иванов, съратникът от КГБ на Путин от Санкт Петербург, който служеше като заместник-ръководител на администрацията, бе назначен за неин председател в края на 2004 г. Следва Руски желез­ници, огромна империя от 1,3 милиона служители и приходи, достига­щи общо близо два процента от руския БВП. Там Владимир Якунин, безцеремонен бивш старши офицер от КГБ, водещ акционер в Банка Россия и член на кооператива „Озеро“, бе назначен за директор през юни 2005 г.

Андрей Акимов, бившият съветски държавен банкер с връзки с чуждестранни разузнавателни служби, бе върнат от Виена и назна­чен за председател на управителния съвет на Газпромбанк. Андрей Костин, бивш съветски дипломат в посолството в Лондон, пое корми­лото на Внешторгбанк (ВТБ), пряк приемник на съветската банка за външна търговия. Путин назначи през 2004 г. най-близкия си колега от годините в Дрезден, Сергей Чемезов, за началник на агенцията за оръжеен износ Рособоронекспорт. „Хората от КГБ и финансистите от КГБ сега командват парада – казва победоносно водещ участник в този процес. – Най-сетне те по­емат контрола над първия пласт капитализъм.“ (5) „Олигарсите от 90- те спряха да бъдат олигарси и просто станаха пак бизнесмени. Сега имаме чекистка олигархия“, каза язвително водещият опозиционен политик Борис Немцов. (6)

Най-тихо и най-бързо трупаха богатство акционерите на Банка Россия. В техните редици за известно време бе Генадий Тимченко. За него се твърди, че е бил нископоставен агент на КГБ, който после станал търговец на нефт и работил в тясно сътрудничество с Путин в Санкт Петербург. След като Ходорковски бе вкаран в затвора и Рос­нефт на Сечин започна да превзема Юкос, Тимченко се фокусира повече върху операциите с търговия на нефт. Най-новото му предпри­ятие, Gunvor, пусна дълбоко корени в Швейцария. Тихомълком, почти незабележимо отначало, то започна да се сдобива с барелите петрол, търгувани някога от компанията на Ходорковски.

Акционерите на Банка Россия бяха елитът на вътрешния кръг на Путин. Тя се разрасна през втория президентски мандат на Пу­тин наред с резиденциите на акционерите. Те масово се преместиха да живеят на остров в делтата на река Нева в Санкт Петербург, който някога е бил дом на съветниците на царете. (7) Затвореният комплекс от приличащи на дворци имоти на Каменния остров имаше ограда с орнаменти, широки каменни мостове и засилена охрана. Новите жи­тели на реновирания комплекс, финансовите придворни зад режима на Путин, приеха ролята на съвременни благородници. Обличаха фрако­ве за тайни партита в именията, на които съпругите и приятелките им ходеха с бални рокли от епохата на Екатерина Велика. На звездите, наемани да им изнасят спектакли, не се казваше пред каква публика ще излязат и им се плащаше в пръстени с диаманти, часовници и ико­ни – всичко ценно, стига да не оставя никаква следа. (8)

Историята за бързото разрастване на Банка Россия през втория мандат на Путин хвърля светлина върху формирането на кремълския общ фонд, който можеше да бъде използван както за личните нужди на Путин, така и за укрепване на властта на неговия кагебейски клан. Подобно на черните каси, създадени в Лихтенщайн, и други данъчни убежища за Путин и неговите петербургски съюзници в началото на 90-те, линиите между използването на пари за стратегически и за лич­ни нужди винаги бяха неясни. Трансферите на акциите на Согаз нап-ример бяха началото на процес, чрез който голяма национална ме­дийна империя бе прехвърлена в преданите ръце на Ковалчук, което помогна да се циментира стратегическият медиен монопол на Кремъл. Те също така направиха възможно построяването на достоен за цар дворец за Путин на Черно море. Някои от стотиците милиони долари, укрити в мрежата от компании зад Банка Россия, изглежда, водят ди­ректно към Путин. Те са част от личното му богатство по думите на финансист, работил по схемите. (9)

Мъжът, разкрил как системата работи, е Сергей Колесников, член на тесния кръг финансисти, участващи пряко в операциите на Банка Россия. С времето той е станал все по-загрижен заради това, че стремглавият растеж на банката е симптом за все по-голямата лип­са на противотежест на режима на Путин. „Когато Путин за пръв път дойде на власт, бях много доволен – каза той. – Ние всички го свързвахме с внасяне на ред в страната. През първите три години го подкрепях и виждах как всичко, което прави, е добро. Дори когато хвърли Ходорковски в затвора, реших, че е за добро. Но после, след вторите избори през 2004 г., започна да се появява едно усещане, че той може да управлява завинаги… Те установиха контрол над меди­ите и после над бизнеса чрез делото срещу Ходорковски. А след това разчистиха и политическото поле. Отмениха изборите за губернатори и за кметове в големите градове. Това бе основната задача. Нямаше шанс независими хора да се появят и да получат развитие – добави Колесников.“ (10)