„Хапки щастие“ е нещо повече от книга с рецепти. В нея Славена Вътова споделя съвети за пълноценен живот, с които цели да мотивира читателите да се приближат към по-добрата версия на себе си.

Печени фалафели, мароканска леща, разядка с карфиол и чесън – това са само част от любимите рецепти на инфлуенсърката, които читателите ще открият в „Хапки щастие“. За всяка рецепта е посочено време за приготвяне и към нея са поместени пълноцветни снимки на необходимите продукти и готовото ястие. Към рецептите и тренировките читателите ще открият и QR-кодове, които водят към видеа с повече информация.

Съдържанието на книгата е разделено на 5 части – четирите елемента (въздух, огън, вода и земя) и петият, който читателят сам ще създаде. Според Славена едно от нещата, които ни правят най-щастливи, е чувството, че сме се погрижили за някого или нещо. В петия елемент срещаме осъзнаване, самооценка и любов. Опитът, който тя споделя, е резултат от различни изживявания, преодолени трудности и периоди в живота ѝ, които значително са я променили.

В началото на всяка глава Славена споделя ежедневни ритуали и съвети, с които да водим по-пълноценен начин на живот. Книгата започва с „Огън“ – началото, силата, енергията, утрото, мотивацията, или с други думи – изпитани трикове и рецепти, които ще направят началото на деня ни максимално ползотворно.

За Славена търсенето на начин да се чувства по-добре се превръща в страст към здравословната кухня и спорта. Тя вярва, че притежаваме силата да променим живота си. Да се научим да бъдем благодарни (чувството за благодарност е една от основните причини да сме щастливи), да знаем как да овладяваме и преодоляваме стресови ситуации, как да започнем деня с няколко основни стъпки, които ще ни заредят с енергия. Всичко това не отнема много време, а превръщането им в навик може да донесе само удовлетворение от постигнатото.

Стъпките и съветите, които Славена Вътова споделя в „Хапки щастие“, са само началото на пътешествието към нашата по-добра версия, а Славена се надява книгата ѝ да съпътства читателите в това приключение.

За автора:

Славена Вътова е модел, телевизионна водеща и носителка на титлата „Мис България“ за 2006 г. Тя е един от най-успешните модели на агенция Visages Model Group. През юли 2012 г. Славена печели световния конкурс за красота „Мис Туризъм Интерконтинентал“, който се провежда в Санто Доминго. Там е избрана за културен посланик и най-добър модел. Позната е на българската публика като част от журито на предаването „България търси талант“.

ОТКЪС

Здравей! Казвам се Славена и съм всичко това, което си и ти, което си бил или ще бъдеш. Щастлива, тъжна, мечтаеща, невиждаща изход, вдъхновена, разочарована, добра, лоша, справяща се, проваляща се. Всички преминаваме през едно и също и сме част от едно и също. Преодолявам какви ли не препятствия и изживявам купища щастливи моменти. Импулсивна съм, но се уча на търпение. Благодарение на съвкупност от емоции и действия разбирам малко по малко това, заради което (може би) държиш тази книга.

Ние сме първите отговорни за това, което ни се случва. Всичко се променя — не е вечно нито щастието, нито нещастието. Единствено от нас зависи да поискаме, да си представим, да направим първата крачка в конкретна посока. След това всичко започва да се случва в синхрон с нашите действия. Идват „случайностите“, които наричаме късмет, но самите ние предизвикваме; помощта, приятелите и моментите, заради които сме усмихнати, удовлетворени, силни и в хармония със себе си.

Щастието и така наречената зона на комфорт не са статично място. В етапите от живота се стремим към различни цели и това, което може да ни накара да се усмихнем и да изпитаме безусловна радост, приема различна форма. Спомнете си например какво ви е правило щастливи, когато сте били в гимназията — получена висока оценка или отговор на бележката или съобщението от човека, когото харесвате. Година по-късно едва ли случилото се е предизвикало същия трепет у вас. Не. Вече гоните, искате следващото.

Ще ви преразкажа малка част от филм, за който често се сещам, и благодарение на който се опитвам винаги да търся малкото, което да ме разсее и усмихне. В него главният герой е писател, преживял лична загуба, който се опитва да помогне на група хора да преодолеят трудна ситуация с изключително простичък, но и логичен метод. Изкарва всички на улицата в час пик, блокира движението и ги пита — какво чуват и какво виждат? Какви мислите, че бяха отговорите? „Клаксони, освирквания, задръстване.“ Веднага освободиха платното, влязоха в сградата и се качиха на покрива. Последва същият въпрос. Но отговорът бе тотално различен — „синьото небе, слънцето, красивата гледка“. Не бяха променили нищо съществено — същият град, същият периметър, същият натоварен ден, но… горе! Те не бягат от действителността в момента, те сменят ъгъла, за да променят нагласата.

Във всеки от нас има клаксони, задръствания и освирквания, но ако променим съвсем малко, ще видим и друга страна, която може би е по-хубава. Движете се към това, което искате.

В контекста на последните изречения трябва да сме убедени — тялото ни е единственият постоянен дом и никой друг не може да се грижи за него така, както ние. Да, често предпочитаме да не поемаме отговорност и да я прехвърляме на хора или обстоятелства. Когато обаче осъзнаем, че най-добрите за нас сме самите ние, че именно ние трябва да се грижим за себе си и да обичаме това, в което се превръщаме, ще видим и най-добрите резултати.