От всички изкуства киното е най-пъстроцветно. Никое друго изкуство не взаимодейства с другите така както киното. Литература, архитектура, изобразително изкуство, музика, фотография. Без тях киното не може.
Особено близко е сношението с литературата. Досегът на киното с нея съществува е стар колкото самото кино. Оттогава започва и тяхната „вражда” и тяхното взаимодействие. Но какво ги свързва? Имат ли те аналогични изразни средства помежду си? Един роман е съставен от думи, изречения, параграфи, глави. А един филм от кадри, сцени и епизоди. Взаимодействието им е двупосочно – книги се пишат, за да бъдат адаптирани, филми се снимат, за да може след това от тях да се напише чудесен роман.
Българският писател Николай Хайтов казва, че докато човек чете неминуемо развива своето въображение и своите способност, а докато гледа филм може единствено да люпи семки и да гълта кренвирши. Донякъде е прав, но само ако се отнася за филми от типа на „Трансформърс” и „Бързи и яростни”. Режисьори като Микеланджело Антониони и Андрей Тарковски също могат да „развият” способностите на зрителите. Всеки един кадър от техните филми съдържа толкова много метафори и скрити значения, каквито едва ли можем да намерим в някой булеварден роман. Следователно филмът е визуална грамотност за зрителя. Мисълта ми е че и двете изкуства, киното и литературата, са колкото и еднакви в някаква степен, толкова и различни. Докато чете книга читателят създава в главата си филм, а докато гледа филм зрителят създава роман.
Ами екранизациите? Хора, които не са чели дадено художествено произведение чрез филма ще имат възможността да видят авторовото послание. Това обаче става при случаи със строги правила. Защото има филми, които следват едно към едно литературния първоизточник („Отнесени от вихъра”), има филми, които използват само мотиви от него („Апокалипсис сега”), има филми, които открадва само сюжетна линия от романа („Иконостасът” по Димитър Талев). Филмът се гледа в точна пригодено за него място – киносалон, т.е. един филм се гледа в присъствието на други, които могат да ни повлияят за възприемането на филма, докато литературното произведение е лично изживяване-всеки възприема по свой собствен начин дадено литературно произведение. Филмовите жанрове са почти толкова многобройни, колкото и литературните, а може би е най-добре да се каже, че на почти всеки литературен жанр съответства някакъв киножанр.
А какво може да се каже за сценарият? Според мен това е просто един клон на литературата, който обаче има ограничен живот. След като даден сценарий бива превърнат във филм отива в кофата за боклук. Докато едно литературно произведение може да живее вечно. При написването на даден сценарий се създава интересна симбиоза между използването на литературен и кинематографичен език. Както казва Жан-Клод Кариер добър сценарий е този, от който се ражда добър филм. Когато съществува филмът, сценарият вече го няма. Той, без съмнение, е онова, което в един завършен филм най-малко се вижда.
Киното е тук, за да ни покаже онова, което не бихме видели без него. Литературата е тук, за да ни разкрие онова, което не бихме си представили бе нея. И в двете изкуства разказват истории; и двете изкуства имат творци, които ако спрат да говорят, няма да бъде ясно какво ще стане с духовния свят на човека и света около него.
