Поемете на пътешествие из необятните океански ширини с луксозното издание с твърди корици на този дневник-пътепис!
Казват, че „който е преминал море, в река няма да се удави.” А „„ФУРИЯ“ в Атлантическия океан. Дневник на две прекосявания на ветрила” разказва историята на две успешни плавания из Атлантическия океан, извършени от ветроходната яхта „Фурия” и нейния екипаж. Поводът е участието на яхтата в в Atlantic Rally for Cruisers (ARC) – ежегодното събитие по прекосяване на Атлантическия океан с ветроходни яхти със стартова точка Лас Палмас, Гран Канария и финиш Родни Бей на карибския остров Санта Лучия.
През 2015 година първото българско участие в ARC завършва с победа. Ветроходците Румен Котов, Диан Зайков и Михаил Копанов с бургаската яхта „Фурия“ финишират първи в своя клас – Cruising F и на 29-то място сред близо 200 участвали съдове.
Шпикерът Румен Котов пресъздава на достъпен език битката си с вълните, а спомените на екипажа от отплаването на „Фурия” от пристанище Созопол през краткия престой в Лас Палмас и Санта Лучия и някои от по-южните малки Антилски острови до Родни Бей ще ви оставят без дъх и ще ви потопят в тънкостите на мореплаването.
ARC е най-мащабното презокеанско ветроходно събитие в света, с първо издание през 1986 г., и събира повече от 200 ветроходни яхти от най-различен вид и размер. Разстоянието е около 2700 морски мили, които се прекосяват без прекъсване. Обратният преход е с около 600 морски мили по-дълго а и периодът за извършването му е доста по-кратък – от май до юни.
Да благодарим на Нептун и на „Фурия“!
Откъс от „Фурия” от Румен Котов
Ден 16 (5 юни) Спокойно плаване
През целия ден на 5 юни плавахме с „кълчещия сe Елвис“ – кралят на фордевинда, нашият симетричен спинакер. Авто¬пилотът се справяше добре за условията – вятър в долната граница на 5-та степен по Бофорт, постепенно отслабващ до 4-та. Разливащият се и никога неспазващ идеалната си цялостна полуелипсовидна форма спинакер сякаш разбра, че трябва сам да си оправя фасона според фиксирания компасен курс, поддържан от автопилота в приемлив диапазон. Диан обича да кара ръчно на спинакер. Аз не! Но явно ще трябва да се насилвам да го правя, за да му хвана цаката. Щом автопилотът, кой то не блести с интелект, го може, трябва и аз да мога да го work it out. Добрият рулеви е по-добър в управлението от автопилота, като пос ледният го бие само в състезанието по издръжливост, но не и по прецизно каране и по най-своевременна и адекватна реакция на променящата се обстановка.
Започнахме да си мислим и говорим вече за предстоящи планове и ангажименти на сушата, както и за бъдещи плавания на всеки един от нас двамата поотделно. За Диан ветроходното мореплаване се е превърнало в смисъл на живота му и начин да изкарва прехраната си. Закваската му на спортист добавя голяма доза на състезателност в мо¬реплаването, в смисъл, че по отношение на скоростта на движение на яхтата той е винаги максималист и перфекционист. Не е привърженик на епикурейския тип плаване. Пример: движим се в 4-та степен на пеперуда. „Фурия“ с равномерно странично клатене прави 6 възела скорост и изяжда на малки хапки оставащите мили, за мен това е достатъч но – Settle down, relax and enjoy. Диан обаче не е доволен. „Фурия“ трябва да гълта оставащите мили на големи залъци. Предпочита да вдигнем спинакера и край на неангажиращото плаване. Да оставим настрана разправията по стъкмяването и вдигането на спинакера с човек на носа и после свалянето и прибирането (пази боже да не закъснеем в решението за свалянето му, продиктувано почти винаги от усилването на вятъра). Ами цялото му тимарене, докато е горе…
Оказа се, че рекламираните от „България Еър“ директни полети от София до Лисабон и обратно са само веднъж седмично – в четвъртък. Ще трябва да се връщаме с Alitalia през Милано.
Малко преди залез слънце свалихме спинакера и тръгнахме пак на пеперудата – неуморимата и непретенциозна кобила на попътното плаване, която при достатъчен вятър винаги смогваше да падне с няколко градуса по-надолу от оня фукльо спинакера, но кой да й го признае.
През нощта вятърът отслабна и скоростта ни падна в диапазона 4,5–5.5 възела и Диан доста се притесни. Така си и легна притеснен, когато го смених от вахта в първия час на 6 юни. За разлика от мен. Кееeф! Ще си изкарам страхотна нощна вахта без вдигнат гюрук и с чуваща се добре, тихо пусната музика, наблюдаване на звездите, легнал по гръб на пейката в кокпита, и в писане на този пост. Бавното плаване и то си има своите плюсове. Реших да карам до светло. Диан хубаво да се наспи и като стане и закуси, ще му помогна да вдигнем спинакера, след кое то ще го оста¬вя да гони оптималната скорост и да наваксва изгубените мили по време на пеперудата.
Според мен съществуват две категории самотни мореплаватели (неудачен превод от английското singlehanded sailors). Едните са състезателните соло презокеански и околосветски ветроходци, участници във Vendee Globe, Transat Bakerly, Figaro, Mini Transat и разни други, напълно колонизирани от французите ветроходци. В тези състе-зания се кара на макс за победа. Докато трае плаването, този тип мореплавател е под постоянно напрежение, при изключителна мобилизация на всички сили, знания, умения и пристигаща информация. Там движението се определя от целта. Много е важно да се следят конкурентите, за да им завиждаш или злорадстваш на вятъра. Другият тип самотни мореплаватели са тези, които не гонят никаква цел, освен да плават сами в морето/океана, като заради това си измислят някакъв passage, обикновено различен от традиционните морски/океански маршрути. Дестинацията за тях не е от голямо значение, тя може да се промени по прищявка на мореплавателя и по време на плаването. За този мореплавател движението е всичко, целта е нищо. Той не желае да има други яхти и мореплаватели около него, с които да се състезава. Това е мореплавател темерут. Той с нетърпение и с голям кеф се чупира от обществото, където са неговата работа и благосъстояние, за да бъде сам сред най-самотната и нецивилизована природа – океана. Освен преоткриването на удоволствието да е сам, самотният мореплавател темерут има нужда да се впише активно в закономерния природен хаос, без да се превръща в негова жертва. И ако не е по силите му да го подреди и подчини, е достатъчно да бъде Човекът, кой то не се огъва и се справя с него, защото го разбира и не се страхува, защото е Човек, а не Тарзан сред тюлените.
Shine on You Crazy Diamond!
Навън се развиделява и след около час will come the Sun King. Пак започва нов ден в океана.
П.С. Благодаря на Нептун, че ми подари тази прекрасна дълга нощна вахта. Благодаря и на „Ролинг Стоунс“, кои то пак ми правиха компания в студения, лепкав, влажен и неуютен мрак.
Добро утро!
Румен От борда на „Фурия“ 6 юни, 05:45 часа UTC Координати: 37 гр. 05 мин. N 022 гр. 54 мин. W COG 87 SOG 5 DTW 643
