Страната на любовта, модата и виното. Страната на художниците и писателите; на непреходната красота и насладата от бавния живот – това е мистичната и вдъхновяващата Франция, която запленява милиони туристи всяка година със своята кухня, мода, архитектура и култура.
Коя обаче е тайната на френския начин на живот, която го прави толкова неподражаем и обаятелен? И можем ли да я приложим и в собственото си ежедневие?
В магията на „Френското изкуство да живееш добре“ ни потапя родената в Америка преподавателка по френска ренесансова литература и култура Кейти Яндел, която събира цялата си любов, възхита и впечатления от Франция и се заема с нелеката задача да запечата в думи онова, което французите наричат la joie de vivre – радостта от живота.
Както датчаните си имат хюга, а италианците – своята dolce far niente, така и французите откриват онзи еликсир на радостта в la joie de vivre. Впускайки се в детайлен разказ за литературата и културата, историята, хумора, архитектурата и порядките на французите, Кейти Яндел отвежда читателите на обширно, забавно и информативно пътешествие из истинската Франция – в търсене на щастието като фундаментално френско понятие.
Как изкуството се просмуква и във всекидневието на французите? Защо кухнята е толкова важен елемент от живота им? Защо празненствата и храната са неразделна част от френската култура? Защо физическата близост е толкова ключова при общуването във Франция? И до каква степен един чужденец може да усвои „Френското изкуство да живееш добре“?
Като се опира на годините, които прекарва във Франция – първо като студентка, а после като майка и преподавателка – Кейти Яндел изплита изпъстрен с много анекдоти и чувство за хумор разказ, който рисува честен и задълбочен портрет на френската душевност.
От него ще научите в коя част на Франция с колко целувки по бузите се поздравяват хората (и от коя буза да започнете първо, за да избегнете неловките ситуации). Ще разберете какво представлява една истинска френска сватба. Ще се озовете в многобройни смешни ситуации, сякаш излезли от сериала „Емили в Париж“. Но и ще откриете най-голямото предимство на la joie de vivre – тържеството на духа, свободата да мислиш, да изказваш мнение, да търсиш и да се радваш, да се смееш и да намираш радост във всеки миг.
Във „Френското изкуство да живееш добре“ Кейти Яндел издава достатъчно, за да помогне на всеки читател да се докосне поне до частичка от онази наглед естествена лекота на съществуването, която французите толкова грациозно носят в себе си. И ни показва как да я пренесем в своя собствен живот, в мечтите и във въображението си.
Из „Френското изкуство да живееш добре“ от Кейти Яндел
Радостта от готвенето
Да ядеш френска храна и да я готвиш, са две различни неща, разбира се, и моят първи официален опит в готвенето бе пълен провал. Когато се завърнах във Франция, вече като студентка, за пръв път живеех сама в апартамент в голям град. Трябваше ми нещо съвсем малко, място, където да се свия, докато правех едногодишно проучване в Националната библиотека и приключвах дисертацията си. На улица Комартен, която навремето беше в истински квартал на червените фенери, намерих миниатюрно студио с тънка преграда, предназначена да раздели спалня и кухня. Импровизираната кухня се състоеше от печка, малък хладилник, стара маса и два метални стола. В спалнята имаше две единични легла, прилепени до срещуположните стени, а помежду им можеше да мине само съвсем слаб човек. Стаята бе тъмна, само с един, стигащ до кръста прозорец. Но аз бях сама, в Париж!
Едно от първите ми излизания бе до някакъв открит пазар, за да взема продукти за първото истинско френско ястие, което щях да сготвя. Знаех да правя tostadas compuestas и зелено чили с люти чушки от родното ми Ню Мексико, но сега щях да бъда истински френски шеф! Дошла от пустинята, най-много ми се искаше да сготвя риба, което беше скромен, но все пак френски избор.
Рибите на пазара бяха изложени цели върху купчини лед. Избрах блестяща сива платика, която продавачът грижливо уви в бяла амбалажна хартия. След това пъхнах пакета в новата си платнена раница, промъкнах се обратно покрай приветливите секс труженички, които бяха започнали да ме разпознават като съседка, и се изкачих по тясното, вито стълбище до бърлогата ми на третия етаж. Когато развих рибата и видях очите ѝ, вперени в мен, ми се стори, че тя ме пита защо съм отнела живота ѝ. Избухнах в плач.
Така започна първият ми опит да приготвя автентично френско ястие. Много години по-късно и след поредица готварски курсове, любимото ми ястие, което приготвям, е френската класика saumon à l’oseille (сьомга със сос от киселец), в което няма никакви очи. Въпреки това обаче онази случка ме накара да осъзная връзката между човека и рибата и ме тласна към вегетарианството.
За много французи да бъдеш вегетарианец, просто означава, че не ядеш говеждо. Объркването вероятно произхожда от думата viande, която означава месо, но често пъти се използва за говеждо както във viande hachée – говежда кайма. Неколцина от моите американски студенти бяха попаднали в приемни семейства, които бяха им казали нещо от сорта – О, не ядете месо? Няма проблем – ще приготвим пилешко!. Въпреки че в последно време намирането на приемни семейства за вегетарианци много се улесни, когато се сблъска с веган, французинът домакин обикновено изпада в недоумение – Ама какво, дори и яйца и сирене ли? – основни елементи във френската кухня. Тогава какво изобщо ядете?
Макар вегетарианските и веганските ресторанти да се множат из цяла Франция, все пак съществува известна съпротива към тази тенденция. В отговор на кампанията отпреди няколко години Спаси планетата – храни се като веган, се появи контралозунг: Спаси фермера – изяж вегана. Обаче веган кулинарите във Франция отново станаха модни с гурме предложения. Ресторантът Potager de Charlotte (Зеленчуковата градина на Шарлот) в Париж предлага ризото с аспержи и кедрови ядки, кестеново соево кисело мляко със захаросани орехи и крем от кашу с годжи бери. И такава храна може да се намери не само в Париж, Лион или Марсилия, но също и в помалките градове като Арас (в Mezzaluna, който специализира в екологични средиземноморски ястия). В Сент Етиен ресторант Les Petites Grains предлага торта от леща с мус от американски орех и накиснати в розмарин смокини и портокали за десерт. В Нормандия Le Resto du Village се гордее със своя стек от гъби и кестени върху канапе от чесън и спанак и със своите карамелизирани ябълки с калвадос с бадемов крем за десерт. Дори заклетите месоядци трудно устояват на тази новаторска и превъзходна кухня.
Любовта към храната се просмуква в почти всеки аспект на френската култура, включително и в езика – понякога с опасни последици. Президентът Еманюел Макрон, уверен в способността си да говори свободно английски, се обърна към тогавашния премиер на Австралия Малкълм Търнбул в началото на официалната си реч в Сидни със следните думи: Благодаря на вас и на вашата апетитна жена за топлото посрещане и прекрасната организация на това пътуване. Няма нужда да казваме, че този изящен гаф се появи на първа страница на всички вестници в англоезичния свят. Ах, тези французи…! Но за французите délicieux е дума за всякакви неща, означаваща чудесно, страхотно, готино и невероятно, но намекваща за чувствеността, свързана с насладата от чудните деликатеси. Неотдавна случайно дочух двама французи на средна възраст да обсъждат външния си вид и единият от тях гордо заяви: Аз съм апетитно винтидж. Някак си не можех да си представя някой американец да произнесе такова изречение, но ме заинтригува представянето на напредналата възраст като привлекателно състояние.
Редица френски идиоматични словосъчетания се основават върху храната:
Avoir la pêche (имам праскова) означава изпълнен съм с енергия;
Occupe-toi de tes oignons (буквално, грижи се за луковиците си) означава гледай си работата
Raconter des salads (буквално – говоря салати) се превежда като каканижа.
Mеttre de l’eau dans son vin (да разреждаш виното с вода) означава да посмаля или да направя компромис;
En faire tout un fromage/plat (да правя цяло сирене/ястие от това) – правя голям въпрос от нещо дребно.
Mettre du beurre dans les épinards (да сложа масло на спанака) означава да спечеля допълнителни пари.
C’est la fin des haricots (това е последното бобено зърно) означава точка, край!.
Думата savoureux (вкусен, пикантен) се използва почти по същия начин както delicieux (апетитен). Табела на витрината на някаква книжарница пожелаваше на всички нас de savoureuses lectures (пикантни четива) за лятото. В рецензия за книга неотдавна прочетох за roman delectable (възхитителен роман) – толкова вкусен, че да го изядеш. В същия този дух alléchant (възбуждащ, съблазнителен), често пъти използвано за книги, театрални постановки и телевизионни сериали, произхожда от глагола lécher (ближа), подсказващ, че много усещания могат да бъдат по-пълноценно тълкувани посредством вкусовите рецептори. От тези изрази става очевидно, че изрично или не толкова, много рядко готвенето или храната отсъстват от съзнанието на говорещия французин.
