Издателство Изток-Запад представя „Фотографите и градът“ от Георги Генчев 

За книгата

Тази книга е археологически опит за реконструкция на социалното битие на фотографията. Тя е не просто локална история на фотографията или история в снимки на Варна от края на XIX в. насетне. Като всяка археология тя разчита късчета от миналото, съхранено в прастари снимки, разплита всеки от материалните им слоеве, за да подреди пъзела на появата, развитието и разцвета на един художествен занаят, отначало в празничния, но постепенно във всекидневния живот на един град. Днес, когато телефоните ни са заредени с нескончаеми муниции да се щракаме дигитално, аналоговото ни минало се отдалечава все повече и с ускорение от нас. Книгата на Георги Генчев го възпира да не се разпилее безвъзвратно или да потъне под забравата на архивния прах. Като реконструкция книгата си поставя и преследва амбициозната цел да удържи във фокус панорамната многоизмерност и функционална поливалентност на фотографията като медия, не само като изкуство или като техника, като сбор от жанрове и средство за наслада или като инструмент за репрезентация и комуникация. Георги Генчев е бил толкова често зад кадър, но малцина като него са се питали така настойчиво как е възможно и какво се случва преди, при и след кадрирането. А реконструкцията на фотографията като медия отваря и подстъпи към социалното и битие. Книгата на Георги Генчев е пътеводител в пространствата на един град, съхранени от фотографията, в които нейният живот е част от живота на града. Тя върти калейдоскопа от образи, за да излязат наяве социални връзки и структури, които са фиксирани върху снимките, но са и техните поръчители и консуматори. Един забележителен опит да проясним режими на времето, паметта и историята, в чието управление фотографията участва дейно и самата е управлявана от тях. 

Откъс

ОБРАЗЪТ КАТО РЕЛИКВА

СНИМКАТА КАТО МЕДИЯ 

Давам си сметка, че идеята да разкажа за варненските фотографи зрее от години в мен, провокирана от много, понякога дразнещи, факти. Единият е, че имената на редица значими професионалисти, работили в града, днес тънат в забрава. Поради това и след като събрах и подредих техните работи и дела, съставих сборник от миниатюри на и за тях – фотографите, благодарение на които днес имаме образен спомен за града ни, превърнал се в реликва.

Именно събирачеството и проучването подсказа оформянето на три периода. Първият, обременен от оскъдността на сведенията, описва основателите на фотографията в града ни. Вторият разказва за насилственото преобразуване на собствеността от частна в държавна. Последният обяснимо ни връща в настоящето. Така неизбежно се случи съставянето на три книги, а снимките и образите в тях ползвам като визуално свидетелство на времето, през което фотографите са работили.

Проучването на професионалната фотография в града има цел да разкаже как е била практикувана, как са изглеждали фото­работилниците, преди да станат ателиета. А също и как новата изобразителност превръща фотографите във властелини на времето и спомените. И ако дотогава общуването доминиращо ползва писмеността[*] като система, с откриването на фотографията животът на хората намира нов хоризонт за изява и идеи.

Днес светът ни е преобладаващо образен, технологиите промениха начина на получаване на изображенията. Свидетели сме на нещо ново и интелигентно, външно приличащо на фотографията. Именно цифровизацията направи илюстрацията по-бърза и икономически изгодна. Възползвайки се от това, човеците днес масово произвеждат спомени, препълвайки пространството с образи.

Георги Генчев 

[*] Simone, Natale. Photography and Communication Media in the Nineteenth Century. // History of Photography, 2012, Vol. 36, 4, Online ISSN 2150–7295, p. 4

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 4 = 3