Едно от големите заглавия за Април 2026г. на Netflix е именно „Tharsh“. Акули на място, на което обичайно не се намират…

През далечната 1999г. киното ни даде най-силния филм в новата си история, който превърна акулите в първокласно зрелище. „Синята бездна“ ни запозна с доскоро просякът по улиците на Лос Анджелис- Томас Джейн и младият Самюел Джаксън, по начин, по който не ги видяхме никога след това. Но онези акули и онова плуване сред наводнената лаборатория създадоха сцени, ненадминати дори до днес.

„Tharsh“ от своя страна е опит на Netflix за връщане към онова безмозъчно забавление, което хората понякога обичат да преживяват. Сред буря и ураган и вълна…. крайбрежно градче е залято. В неговия център катастрофира тир с месо и карантии, които разбира се изливат във водата. Което разбира се примамва акулите да дойдат да търсят храна….

В една от ролите е номинираният за Оскар Джимон Хонсу („Кървав диамант“).

Филмът е абсолютно изпразнен от съдържание и създаден просто за чиста, празноглава и брутална наслада. Какво може да се случи, ако един град бъде наводнен и акулите дойдат? „Tharsh“ ще ни покаже няколко възможности. И всички те са добри за феновете на зрелища.

Моментът с идването на вълната и заливането на града е наистина впечатляващ. За пореден път Холивуд успешно припомня, че водата е стихия, на която никой и нищо не може да се опре. Нейната разрушителна сила е всевластна и тя носи със себе си всичко онова, което стои скрито под повърхността. Водата тук носи усещането за смърт. Някак напомня времената на „Титаник“ и как нейното прииждане бе необратимо тиктакане на часовника…за края на всичко. Усещането за наводняването на лабораторията от „Синята бездна“ също е тук. Знанието, че са нужни само секунди в „нейната прегръдка“ за да приключи един човешки живот, превръщат идването и в „настъпление на убиец“.

Сцената с бременната жена и мъжът в огромния тир е наистина добра. Разливането по улиците на малкото градче и прииждането на първата вълна са заснети зрелищно и впечатляващо. И за моя всеобща изненада… имаше причина, която да привлече акулите да дойдат. И тя е възможно най-естествената….

Смъртта на почти всички е зрелищна и прекрасна. В нея има известна доза реализъм и документализъм. Просто рибата се подава почти на повърхността и те лапва, въпреки че си толкова близо до някой, който оцелява и става свидетел на кончината ти.

Сцените с децата в къщата напомнят адски много на сцени от „Синята бездна“. Ходенето по повърхността на мебели, докато около тях е пълно с вода и плуващи акули е сякаш извадена от единия филм и сложена в другия. Но дори и тук… тези моменти носят своето очарование. Пресягането на момиченцето над вратата и опитът и да я затвори, докато акулата минава под „мостът“ от тялото и…. Уау!

Разбира се сцените на широко, на открито, са най-забавни и невъзможни. Спасявайки бременната жена в колата, нашата тъмнокожа героиня е с единия крак във водата, но акулите не идват, а просто кръжат наоколо. Когато и двете цопват във водата известно време акулите се лутат някъде около тях и вместо директно да завият по правата и да ги подгонят, се движат по „утъпкани пътеки във водата“. Когато раждането на бебето се случва по този невъобразим начин, акулите отново имат друга работа, преди да завият към нашата героиня и хлапето и да ги изядат. Най-безумната сцена е атаката на голямата акула към тъмнокожата ни героиня и как … минава между краката и….

Филмът изобилства от наистина прекрасни сцени. И именно минаването на акулата между краката на момичето е прекрасна и ефектна. Водата повдига леглото на раждащата жена почти до тавана и е готова да я затисне. усещането за свършващия въздух е наистина болезнено. Има сцена в която току-що родилата майка се изправя срещу бясно плуваща към нея акула и двете… се сблъскват… Има сцена в която преди да бъдат изядени майката и бебето се появява…. „Джурасик парк“… и спасява положението. За любителите на първосигналния, празноглав fun, „Tharsh“ е истинска находка, която ще разнообрази вечерта у дома на дивана.

Създаден е с такава идея.

Постига именно това.