Ще започна от там. Обичам качествения хорър. Някъде в нискобюджетните хоръри, които изглеждат странно на пръв поглед, се раждат големите заглавия, които остават. „Пасажерът“ от преди седмица бе точно такъв. За съжаление той не оправда очакванията. Този уикенд бе премиерен за „Backrooms“, който е базиран на популярен, youtube сериал, за който дори не съм чувал. Добрата новина е… че „Backrooms“ е дори още по-слаб от „Пасажерът“. Много по-слаб. Дори жалък.
Много мразя, когато критика и „умни зрители“ се опитват да припишат качества на филм. Качества, които той НЯМА! Просто защото е амбициозен, защото е новаторски, защото закача може би неизследвани територии, той трябва да бъде нещо за необикновения зрител. Защото обикновения, няма да го разбере. А нима кино зрителя не е именно… обикновен?
„Backrooms“ има един изключително положителен аспект. Не мога да го отрека и не мога да не го спомена. Именно за това започвам с него. Неговата сценография е убийствена! Най-силното преимущество от малкото, които той има, е именно сценографията. Изключително СМЕЛИ решения, изключителен визуален стил и похвати за всяване на ужас, когато такъв на екрана няма. Ето това е вече нещо ново. Напрежението от нищото. Колко много е видял зрителя, колко много е преживял и на какви ли не щуротии не се е нагледал. Оказва се, че първичното усещане за страх идва от елементи, дълбоко залегнали в съзнанието и детството ни. Огромни, празни пространства. Натрапчиви, цветови решения. Тишина. Дълбочина на кадъра и търсене на детайл в него. Мрак. Движение. Шум.
Преди почти 30г. „Проклятието Блеър“ направи нещо, което киното не успя да повтори никога след това. Създаде жанрът „found footage“ и успя да изкара ъкъла на целия свят, през ръчна камера, нискокачествено видео, треперене на оператора и усещане за документалност.“Backrooms“ успява да вземе дори този елемент и да го използва по най-добрия начин. Техническите решения на филма тук са зашеметяващи. Колко плашеща може да бъде една огромна, празна стая? Тя може да бъде дори още по-страшна, ако е в жълто. Ако вратата в дъното , към следващата стая, показва мракът отвъд, напрежението се покачва. Ако нещо мръдне там, нещата излизат извън рамки.
Употребата на всякакви безумия, които могат да впечатлят и напрегнат зрителя, има през няколко минути. Купища страшни, непотребни мебели. Брутален преход към следваща стая, която се стеснява и оставя усещането за оптическа илюзия. А не е!!! И миниатюрната врата, през която едва да се промушиш в края. Клаустрофобията в „Backrooms“ е широко застъпена и промъкването през процепи и миниатюрни или криви врати, са наистина задушаващи.
Филмът използва най-общоприетото усещане, че няма по-страшно нещо от онова, което не виждаме. Шум, движение в края, нещо идва, константен звук внезапно спира, предмет хвръква… Малки, естествени неща, които след осмисляне означават само едно: ТАМ ИМА НЕЩО!! ИЛИ НЯКОЙ!!!
Във финалната си част, когато историята превключва на висока скорост и имаме възможност да преминем за нула време през наистина МНОГО от тези стаи и помещения, въображението на сценографа се развинтва до неузнаваемост. Врати на тавана, прозорци на пода, стълби в пропастта, падащи панти и всичко, което въображението ви не може да побере.
В „Backrooms“ има смърт. Тя е малко, но е впечатляваща. И нейното случване се възползва от идеята за, колкото по-малко виждаш, толкова по-страшно ще бъде. Когато стане време да качим нивото и реалния ужас да получи лице, то определено се качва, заедно с напрежението. Тогава някъде, започва да прозира и простичката истина. Филмът няма история. Никаква….
„Backrooms“ е един огромен бъркоч от прекрасна сценография и движение на герои през места, така че да ви е страх. Във филма няма реална, смислена цел. Има движение от точка А до точка Б за да има страх и напрежение. Героите са абсолютно безкръвни. Двата главни персонажа НЕ МОГАТ да предизвикат симпатии и НЕ МОГАТ да ни накарат… да страдаме за тях, когато става време за това.
„Backrooms“ не дава отговори. Той поставя въпроси, върти и суче, дава наченки на нещо и свършва, преди сам да обясни себе си или видяното. Точно, както е модерно в последните години, интерпретацията на филма е оставена на зрителя. Какво и защо видяхме, какво означаваше това и защо беше онова е наше лично решение. Режисьорът няма да даде гледна точка, няма да даде отговор, няма да обясни нищо. Ще си постели за продължение и ще приключи безумния си филм.
„Backrooms“ е истинско разочарование с огромен потенциал. Малко повече работа върху сценария, мотивировката и ОТПЛАТАТА към зрителя, биха го превърнали в истинско бижу. Каквото за съжаление не гледаме.
