От 02.06.2023г. в кино салоните в цялата страна тръгна „Торбалан“ , базиран на краткия разказ, на Стивън Кинг.
Филмът бе плануван за телевизионна премиера на HULU. След изключително силните реакции по време на тест прожекциите, продуцентите решават- това ТРЯБВА да тръгне по кината. Така и става.
Двете ключови роли, на двете сестри, са поверени и на може би най-известните лица в целия актьорски ансамбъл. Софи Тачър е в ролята на Сади. Актрисата играе ролята на младата Натали в култовия „Yellowjackets“ на Showtime. Вивиън Лира играе ролята на малката Сойър. Тя се превърна в невръстната Принцеса Лея в сериала „Оби-Уан Кеноби“.
В Торбалан 16-годишната Сейди и по-малката ѝ сестра Сойър са разтърсени от трагичната смърт на майка им, но не получават голяма подкрепа и разбиране от техния баща Уил Харпър – психотерапевт, който не се справя много успешно с преодоляването на собствената си болка. Когато отчаян пациент се оказва на прага на тяхната къща в търсене на помощ, той довежда в дома им ужасяващо същество с ненаситен глад, което няма да се спре пред нищо, за да погълне децата.
Историята звучи доста тривиално и реално е такава. Но изпълнението си заслужава гледането. Категорично. Психологичното начало напомня силно на психолога Брус Уилис от „Шесто чувство“, който тук всъщност е бащата на двете момичета, страдащи от травма. Спокойствието и подхода към пациентите му е идентичен. И появата на „проблемния“ пациент напомня силно на усещането от „Шесто чувство“ и неговото начало. 
„Торбалан“ си играе много с най-първичните, човешки страхове. С онова, от което се е страхувал всеки от нас, като дете. А и не само. Мрачния гардероб и отворената му врата. Чудовището под леглото, поради което ни е страх да си пуснем краката на пода. Тъмното изобщо. Колко страх има в тъмното! Колко плашещ и притеснителен е мракът! Най-страшното нещо за човешкото съзнание е онова, което не може да види, но усеща…
„Торбалан“ е филм на ужасите, с деца. Всички вцепеняващи моменти са предизвикани от деца и тийнейджъри и ужасът връхлита тях. При възрастните… по-скоро не е така.
Малката Сойър създава едни от най-запомнящите се сцени. Миговете в които е сама, в стаята си, с луната, са безспорно най-запомнящите се страхотии от целия филм. Ужасът от килера, нещото, което се шмугва под леглото и всички сцени с участие на луната ще накарат гърба ви да настръхне. Без изключение. Може би чисто детската и беззащитност и безпомощност допълнително натягат ужаса в моментите на шепот, глас и особено в сцената, когато сестра и сяда върху леглото, а тя се е покрила с одеялото и луната е до нея. ГРРРРРРРРРРРРР!
Сейди успява да бъде абсолютен антипод на коравата и безкомпромисна Натали от „Yellowjackets“. Тук тя е многопластова. Успява създава усещането за едновременно корава и непоколебима, но и нежна, ранима и чувствителна героиня. В разговорите с баща и и особено в срещите със съучениците и, Сейди е всичко онова, което момиче на нейната възраст се очаква да бъде. Когато трябва да защити сестра си, да се справи с Торбалан или дори страхът от него, Сейди вади второто си лице и впечатлява. Много.
Психологическия елемент, които в третото действие на филма преминава в свръхестествен, е разгърнат изключително деликатно. Тайните и неочаквания обрат с една „оцеляла“ героиня, ще ви потопи още по-дълбоко в митологията на това сбъркано градче и неговите обитатели.
„Торбалан“ е прекрасно попълнение в жанра на хоръра и усещането за Стивън Кинг тегне навсякъде. От тягостната обстановка и мрак, до дълбоко психологическите моменти , в които възрастните взимат участие. Филмът не пропуска да даде и необходимата доза кръв и реален ужас. Срещите със „съществото“ и последствията от действията му са показани без заобикалки и всички малки парченца от пъзела, който ще доведе до неговото унищожение (може би?!), се подхвърлят в хода на случващото се. 
„Торбалан“ е филм, който заслужава вниманието на зрителя и особено на феновете на първосигналния ужас- примесен със звукови ефекти и неочаквани писъци. Заглавието ще изненада и с история, дълбочина, прекрасни герои и две изключителни, много млади актриси.
Задължителен!