„Пасажерът“ е поредното огромно разочарование за 2026г. Към средата на годината от всички ходения до кино салона, точно две са се оказали успешни. Първия път бе „Мумията“ и втория път бе „Дяволът носи Прада 2„. Всички останали филми са били от посредствен до катастрофален.

„Пасажерът“ даде един феноменален трейлър. Видеото, пресъздаващо в голяма степен откриващата сцена на филма, въплъщаваше в себе си… най-доброто от него. Усещането за „Знам, какво направи миналото лято“, „Писък“ , „Градски легенди“… всички онези култови хоръри, изследващи сетивата на зрителя. Мракът, разделянето на героите, шумът, онова, което не виждаш, онова, което ще изскочи, звуковите ефекти и тоталния ужас сред параноя, страх и бързане. Някъде там се появи и един елемент на нещо, което преди много години бях преживял в реалния живот.

На един лагер, като дете, с леля ми и компания си разказвахме страшни истории, край лагерния огън. Там някъде тя сподели една история, как са шофирали по пътя посред нощ и са видели странен човек в златист гащеризон на средата на нищото, в страни от пътя. Доста по-напред почти в родния ми град, без да ги задминава кола и без да са се отклонявали, са минали покрай АБСОЛЮТНО СЪЩИЯ МЪЖ в златист гащеризон. Вече преживял (чул) това, като малък и виждащ сега сцената претоварена на екран в „Пасажерът“… косата ми настръхна.

След тази изумителна, откриваща сцена, която за съжаление бяхме видели в трейлъра, „Пасажерът“ се превръща (за всеобща изненада) в … „Земя на номади„. Главните ни герои, са млади, красиви влюбени и мечтаещи да бъдат свободни. Точно, както героинята на Франсис Макдормънд в онзи филм, така и нашите хлапета тук искат свободата, искат света за себе си, искат възможността да спят, където пожелаят. Да хапват, каквото им хрумне, да се събудят на брега на морето или пред езерото в планината. Защо не на епична поляна? Нашите герои ни припомнят много простичка истина, която превръща „Пасажерът“ в нещо красиво. Какво му трябва на един човек, за да бъде щастлив? Друг човек и НИЩО друго. Когато се обърнеш в караваната и видиш другия сгушен ей там… някак пространството се изпълва. Когато мернеш онзи поглед или те посрещне усмивката му. Когато те погали ръката му и гласът му докосне твоето ухо. Когато устните му, целунат твоите а ръката ти се стрелне по врата му. Любовта на нашите герои ни припомня силата на това, да бъдем заедно. Да искаме едно и също, да гледаме в една посока, да харесваме зеленото, да дишаме с пълни гърди, да обичаме водата и да се радваме на слънчевите лъчи.

Когато стигаме до събора с караваните усещането за „Земя на номади“ ни залива с пълна сила и се връщаме към света на онези хора, живеещи на колела. Истинските неща, огъня, човешката компания, разговорите очи в очи, песните, танците, хващането за ръце… неща, които съвременния човек почти не изпитва вече. „Пасажерът“ по някакъв невъобразим начин успява да ги потопи в своята история и да ги превърне в още по-прекрасни.

Когато тази част от филма свършва и е време да се върнем към ужаса, навлизайки във финалната третина, филмът катастрофира с бясна скорост. Неговата абсолютна клишираност и появата на злодея, който е copy/paste на Никълъс Кейдж от „Longlegs“ вадят случващото се от релси и то никога повече не се връща в правилната посока. Страшните моменти са страшни, но безумния злодей и разгръщащата се тайна около него с всеки изминал момент затъпяват все повече и убиват доброто усещане от случилото се в историята до тогава.

Във финалната сцена историята така е изтрещяла, мястото на което се намираме е толкова глупаво и сцените са толкова, толкова дъвкани, предъвквани и изтървани, че дори не смятам за необходимо да ги коментирам. Джейкъб Скипио („Непобедимите 4“, последните 2 филма за „Лоши момчета“) прави прекрасна роля и е очарователен, като влюбения младок. Лу Ллобел е чаровна, пленителна и плаха, но същевременно с това решителна и искрена. И двамата актьори се справят по най-добрия възможен начин с ролите, които са им възложени.

„Пасажерът“ е едно прекрасно намерение с един покъртително глупав финал. Похабения потенциал личи на всяка крачка и когато всичко свърши и излезеш от кино салона, ще се чудиш защо всъщност са провалили прекрасния филм по този абсурден начин.