Все по-рядко намирам причина да се разходя до кино салона. Когато успея да намеря стимул (трейлърът на „Мумията“ бе такъв! ) в последно време се разочаровам. Понякога МНОГО, друг път по-малко и все по-рядко излизам доволен. „Мумията“ бе един от онези наистина редки случаи.

Ще започна от там. „Мумията“ впечатлява още на ниво трейлър. Видеото и е толкова правилно таргетирано и дърпа едни конкретни струни у зрителя, че ако харесваш това, просто да ти допадне и да искаш да видиш този филм. Просто, ясно и конкретно. Това, което не става ясно от трейлъра и маркетинговата му кампания е…

Филмът е толкова, силен, толкова агресивен, толкова брутален и толкова отвратителен, че в много, много сцени се замислих дали „Убийствен пъзел“ е успявал да ме отврати до такава степен с онова, което причинява на телата на своите жертви? В не малко от случаите отговорът беше- НЕ!

„Мумията“ ще изненада със своята локация. Тя не става ясна от трейлъра. Но точно както онзи „Мумията“ от началото на новото хилядолетие с Брендън Фрейзър и Рейчъл Уайз изследваше най-екзотичните, египетски локации, така и тук… сме просто в Кайро. Цивилизацията и усещането за „онази част от света“ е на всяка крачка. Архитектурата, тесните и мръсни улички, хората, езикът, пясъкът… всичко е налично и усещането за Египет дебне на всяка крачка.

Мистерията около изчезването на момиченцето е много, много добре засукана и достатъчно мотивирана на ниво начало на филма. Любопитството в посока това, какво се е случило и защо, не престава да човърка зрителското съзнание.

Джак Рейнър („Периферни тела“, „Трансформърс: Ера на изтребление“) е перфектен в ролята на бащата Чарли. Харизмата и силата на младия мъж привличат още на ниво трейлър, а в самия филм са дори още по-силни. Неговото очарователно присъствие и любов към съпругата, към децата, към изчезналата/завърнала се Кейти, са наистина вдъхновяващи.

Лаия Коста в ролята на майката е достатъчно грозна, безлична и дразнеща в посока на това, да се чудиш как мъж, като нейния съпруг, би и обърнал внимание.

Малката Натали Грейс в ролята на Кейти е изумителна. Как това дете е преживяло целият този грим и е оцеляло сред ужаса, в чиито център е самото то, е много трудно да си представим. Тя е малка, отблъскваща, зловеща и наистина впечатляваща.

„Мумията“ залага много на звукови ефекти, бързи шмугвания, внезапни появявания и движения тип „Мама“ 2013г. (за онези, които го помнят), които да дадат онзи класически, внезапен ужас, който да изкара ъкъла на зрителя. И всички те сработват, без изключение. Не тежат, не напрягат повече или по-малко от нужното. Точно на място са.

Грим ефектите и тоталния body horror, добре познат от „Субстанцията“ с Деми Мур и други подобни, е развихрен с абсолютен мащаб тук. Ще обърна внимание само на една сцена. Една единствена, която превръща най-елементарно рязане на нокти на краката в едно от най-напрягащите и притеснителни неща, които човек може да си представи. Колко страшно, отвратително, гнусно и отблъскващо може да бъде това мама с нокторезачка да ти резне нокътя на палеца? Ами до толкова, че да ти падне палеца и кожата на половината крак заедно с него…. УЖАС!!!!

Към своя финал „Мумията“ тотално изтрещява и качва нивото в посока отвратилище, кръв, черва, безизходица и много, много ужас. В хода на разплитане на мистерията зад случилото се на Кейти, тя развихря своите сили и възможности, достигайки до брутална свръхестественост, които поставят в опасност живота на всички около нея.

Сблъсъкът с най-близките и е ужасяващ и мигът, в който започва да превръща някои от тях в…. *****…. вече зрителят започва да си мисли, колко по-откачена може да стане тази история? Само ще добавя една баба на една маса, която заголва бедър и пита зет си дали иска да я вкуси!

Когато всичко отива по дяволите и се отправяме към финалните кадри, „Мумията“ дава заявка за абсолютен fan service, подготвяйки ни за завършващ кадър, който да утоли и най-минималната жажда за развръзка в една определена посока. И дава на своите зрители точно това. Най-добрия възможен финал за най- голяма възможна удовлетвореност.

Филмът е образец за това, че не трябва да изневеряваш на заявката си. Ако викнеш зрителя в салона за да гледа отвратилища, ужас, да се страхува, да е напрегнат и да подскача- добре е да му дадеш това. А не, като М.Найт. Шаямалан да го викнеш за чудовищата от „Селото“, за да му кажеш, че чудовища няма. Напротив!

„Мумията“ удовлетворява всички апетити, вади максимума от себе си, тръгва си с много събрани ъкъли, които зрителите скоро няма да могат да си върнат и с едни истински, пълни, фенски сърца.

Това е най-честният и успешен филм, който е дебютирал по родните кина през 2026г. и ако си фен на „Убийствен пъзел“ и неговите производни- то „Мумията е точно за теб.

Вече в кината в цялата страна от Александра Филмс.