„Убийство на края на света“ е от онези сериали, които на пръв поглед трудно ще привлекат публика към себе си. Може и да е носителка на Златен Глобус за ролята си в „Короната“, но Ема Корин не е магнит за зрители. Клайв Оуен e носител на БАФТА, Златен Глобус и какво ли още не, но отдавна не е имал филм, който да трябва да изнесе на плещите си. Харис Дикинсън е достатъчно млад и харизматичен и вече закова роли в „Където пеят раците“, „The King’s Man“ и предстоящия хит „The Iron Claw“, но все още е далеч от това, да се превърне в разпознаваемо и търсено лице. Въпреки това, трейлърът успява да провокира. Премиерния епизод, успява да те погълне.

Много бързо ще ви полазят тръпките на „10 малки негърчета“ или както е модерното заглавие „Накрая не остана никой“ на Агата Кристи. Група хора се събират на отдалечено място, по необичайни обстоятелства. Започват да измират един по един. Има разследване. Има и разкритие на убиеца. И до тук свършват приликите. Мястото не е острова от романа на Кристи, а е най-отдалеченото кътче на Исландия. Причината е ексцентричен милиардер (Клайв Оуен), неговата и тази на съпругата му, покана за ритрийт на неслучайни хора. Имението от романа на Кристи, тук е заменено с високо технологичен хотел, чиито домакин е изкуствен интелект, който отговаря само пред героя на Оуен. Всеки един от гостите е голям в някаква област. Героинята на Ема Корин е хакерка, бунтарка и остър ум. И когато първото убийство се случва и спиралата от лудост и мистерия започват да се заплитат, поредицата грабва вниманието и поема съзнанието на зрителя в посока на голямото отгатване.

Епизодите вървят бързо, стегнато и всеки от тях дава парченце за откриване на истината. И докато при романа на Кристи нямаме абсолютно нищо и се съмняваме във всички, тук не е така. Съмненията в милиардера и съпругата му тегнат още от първия епизод и в различна степен донатежават във случващото се след това. До самият финал, до голямото разкритие има достатъчно неща и странности, за които да се хванеш, че да имаш своя заподозрян. Въпреки всичко, през целия сериал са посявани семенцата за изсветляването на този убиец и тази истина. Просто в обремененото съзнание на гледащи и четящи хора съществува схващането, че тези истории се правят по калъп. Че убиецът е един от тях и че трябва да търсим убиец и мотив. Може би за това „Bodies Bodies Bodies“ с Мария Бакалова се получи. Филм за сериен убиец, в който всъщност нямаше такъв. Не , че случаят с „Убийство на края на света“ не е такъв, но неговият финал е сходно интелигентен и премерен.

Профилите на отделните герои, профилите на героинята на Корин, героят на Дикинсън са изключително детайлно изследвани. В спомени, в екранно време, в действия и противодействия. И докато тя действа, като съвременният Еркюл Поаро, той е обектът на чувствата и обектът на разследването и. Той е романтичната страна на нещата. Обикновено в тези филми драмата идва от загубата на жена, от нежната част и прочие, но „Убийство на края на света“ успява да обърне стереотипите дори в тази посока до степен, че гледайки героинята на Ема Корин да се сещам за Лисбет Саландър на Руни Мара от „Мъжете, които мразеха жените“ на Дейвид Финчър.

„Убийство на края на света“ успява да смеси в себе си Агата Кристи и Стиг Ларшон, Лисбет Саландър и удоволствието от това, че дори в този пренаситен свят на филми и истории, винаги може да се намери достатъчно интелигентен сценарист, който да създаде такава, която да успее да те изненада и впечатли. Сериалът е достъпен за потребителите на Hulu. Той е само един сезон от 7 епизода.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 3 = 2