По-рано днес се проведе медийната прожекция на филма за България, организирана от разпространителите от Форум Филм.

Когато видиш цифрата 10 в заглавието на филм… нещата някак не звучат сериозно вече. Така бе и с „Бързи и яростни“, така е и с „Убийствен пъзел“. Въпреки, че тук нещата никога не са звучали съвсем сериозно, все пак това е поредицата, която е… това, което е.

„Убийствен пъзел Х“ е такова изключение от правилото, такова изключение от цялата поредица до момента, че всичко, което ще прочетете за него, преди да влезете в кино салона и да го изгледате, няма да ви подготви за онова, което предстои.

Това е най-добрият филм от цялата поредица. И да, той е по-добър от оригиналния „Убийствен пъзел“. И той е по-добър в пъти. Няма нито един филм от всички до момента, който да може да се похвали с толкова дълбока, лична и трогателна история. Няма филм от поредицата, който да успял да накара зрителя да се вълнува повече, отколкото този. Цялата първа част, преди да започнат игрите, е истински успех на сценаристите. Такъв, какъвто никога до сега не са успявали да създадат. Трогателен, личен, емоционален и изключително мотивиращ за всичко, което ще последва от големия обрат насетне…

В първата част на филма има надежда. Много надежда. Джон сякаш успява да повярва, че ще се спаси. Успява да повярва, че е възможно да пребори коварната болест и животът му да продължи. Тук Тобин Бел пресъздава един герой, чиято болест е напреднала и го е изтощила. Актьорът е na 81г. и ролята му приляга до болка. Той е точно толкова побелял, точно толкова стар и точно толкова грохнал и изнемощял, какъвто трябва да е Пъзела в този етап от живота си. Сценаристите успяват да го превърнат в герой, на който да симпатизираш.

  • А какво предстои след това?- пита Креймър
  • След това предстои целия ти живот!- отговаря докторката

Колко много надежда стои зад този въпрос на Джон. Колко безсилен е човек борещ тази болест и как е готов да се закачи и а сламка при дори минимална надежда за успех. Това е единственото, което остава на болния от рак. Надеждата. И когато тя е напразна… друго няма. На болния не му остава нищо освен да чака. И паралелно с това не му остава и нищо за губене….  Играта със светлината, Джон на фона на изгряващото слънце и символа на новия ден. Още един подарен ден от оставащото му малко време в този живот. Зрителя някак иска Креймър да се спаси, иска да преодолее рака и иска този старец да се порадва на още дни въпреки, че сме наясно с неговото минало и неговото бъдеще. Пъзела тук е убиец, който зрителят ще иска да спаси.

Ние никога не сме виждали Джон и Аманда да работят заедно. Има спомени в старите филми, но това са отделни кадри, отделни сцени и никога цялата картинка. Тук двамата герои работят рамо до рамо от момента, в който играта влиза в ход, до финала на филма. И екипът им е истинска наслада за очите и осмисля много от „Убийствен пъзел 2“ и случващото се нататък в поредицата.

С пристигането си в Клиниката, някак надеждата обсебва филма. Въпреки че още от трейлъра знаем за фалшивостта на всичко случило се, някак да видим надеждата и да почувстваме това, което може би Джон чувства, е наистина болезнено. Никой не заслужава това. Особено човек, в такова състояние. Особено терминално болен от тази коварна болест, която трови човечеството по целия свят и прекършва съдби.

Лекотата и нежността, с която всички герои се обръщат към Джон, сигурността, която му гарантират и надеждата, която успяват да посеят, са връхната точка на първата част на „Убийствен пъзел Х“. И може би за това толкова силно боли, когато всичко това рухва и истината излиза наяве.

Изключително деликатно и разумно е направен прехода към осъзнаване на случващото му се. И разбира се- изключително хитър е подхода на Креймър в последствие, когато започва да лови онези, които са излъгали надеждите му.

И да играта започва. И капаните са такива, каквито и в най смелите ви очаквания не сте виждали. Нека направим класация. Започваме от най-слабия за да достигнем до най-зловещия.

7) Капанът с газ

6) Капанът с тръби за очи.

5) Капанът с чупенето на крак и ръка

4) Капанът за двама с платформата

3) Капанът с ръцете с тиксо

2) Капанът с мозъчната операция

1) Капанът с рязането на крак

Ако в цялата история на „Убийствен пъзел“ има БРУТАЛНИ капани, този в който жената трябва да вземе едно простичко въже и да търка крака си, докато той падне…. е абсолютно най-жестокото нещо, което някога съм гледал. Успях ли да извърне очи от екрана- НЕ! Това е „Убийствен пъзел“ по дяволите и за това съм дошъл.

Някак капаните тук бяха прости. И в това беше очарованието им. Изискваха елементарни неща. В крайна сметка Джон е механик. Техник. От това разбира. И тук е в стихията си.

Имаше момент, в който ми се стори, че едно действие на Аманда, ще е причината той да я захвърли сред останалите в „Убийствен пъзел 2“. Което щеше да оправдае АБСОЛЮТНО появата и там и да даде нова светлина на събитията. Мотивировката и за това действие бе изключително обоснована и силна. Но то за съжаление така и не влезе в ход и може би бе пропуск на сценаристите да се възползват от нещо брилянтно, което сами са създали, но май не са проумели.

Финалния капан, в който залавят Джон и хлапето е нещо невиждано за „Убийствен пъзел“ до момента. В капана са добрите. Или доброто и злото. Но зрителя симпатизира и на двамата. Исках Джон да се спаси. Исках, хлапето да се спаси. И исках кучката да пукне. Начина, по който Джон беше готов да жертва себе си за да спаси малкия и веднага след това, хлапето себе си, за да спаси него, бе изключителен ход. Изключителен! В Креймър има добро. Неговия морален радар, колкото и да е извратен, всъщност е изключително коректен. Детето е чисто. То не заслужаваше НИЩО от това и нямаше нужда от урок. За това Джон бе готов да жертва себе си, за да спаси него.

Финалния обрат със затварянето на двамата в стаята с газа, бе добър. Достатъчно добър за да извади наяве истинската природа на „докторката“. За да покаже що за злодей всъщност е тя и колко далеч е готова да стигне. Той не може да се сравни с обратът на оригиналния филм или неговото продължение. Но това не го прави по-малко силен. Не смятам, че Джон Креймър се е изправял, срещу толкова голям злодей в живота си, колкото в този филм. Не смятам, че това бе последната им среща.

„Убийствен пъзел Х“ завършва със сцена след финалните надписи, която ни показа герой, чиято поява пулсираше в съзнанието ми от средата на филма. Детектив Хофман бе прокълнат да направи своето завръщане тук. Беше ли нужен? Не! Но бе абсолютния фен сървиз, на фона на тоталното УАУ, което целия филм даде на феновете.

„Убийствен пъзел Х“ е най-доброто, което поредицата някога е преживявала. Той ни дава повече Джон, повече Аманда и повече мотивировка и история от когато и да било. „Убийствен пъзел Х“ изпреварва по качества и оригиналния филм и неговото продължение, които винаги са били най-добрите в цялата поредица.

Филмът заслужава да бъде гледан на голям екран, за да си спомним защо някога се влюбихме в този герой и колко необикновен всъщност беше той. А ни очакват ОЩЕ срещи. В това можем да сме сигурни.