her_ver2Премиера в България: 07.02.2014г.
Световна премиера: 20.11.2013г.
Жанр: Драма, Комедия, Романтичен, Фантастика
Продължителност: 126 минути
Формат: 2D
Сценарист: Спайк Джоунс
Режисьор: Спайк Джоунс
В ролите: Хоакин Финикс, Ейми Адамс, Руни Мара, Скарлет Йохансон, Оливия Уайлд, Порша Дублидай, Крис Прат, Катрин Бочър, Кели Сара
Разпространител: Александра филмс / Warner Bros. Pictures

Лос Анджелис в близкото бъдеще. Тиодор е объркан, сантиментален човек, който пише трогателни и интимни писма от името на други хора. След края на дълга емоционална връзка, той си купува съвременна нова операционна система, рекламирана като интуитивен и уникален субект. „Саманта“ разполага с ведър женски глас и се оказва изненадващо проницателна, чувствителна и забавна. И докато нейните потребности и желания растат, заедно с неговите, приятелството между двамата се задълбочава и постепенно се превръща в дълбока привързаност и взаимна любов. „ТЯ“ е оригинална любовна история, представена през нестандартния поглед на номинирания за Оскар® режисьор Спайк Джоунз, който изследва променящата се природа и неизменните рисковете на интимността в съвременния свят.

[tabs title=““ active=0 event=“click“]

[tab title=“Трейлъри“] [/tab][tab title=“Галерия“]

[/tab]

[tab title=“Новини“]
Новини за филма тук[/tab]
[tab title=“Още за филма“]ЗА ФИЛМА

ТИОДОР:
Излизам с едно момиче. Толкова е хубаво

да бъдеш с някой, който се впечатлява
от заобикалящия го свят. Бях забравил това чувство.

Сценаристът и режисьор Спайк Джоунз внася своя особен стил и необикновен поглед към тази модерна история за човешките отношения и природата на любовта.

„Един от най-предизвикателните аспекти на една връзка е да бъдеш наистина честен и интимен с човека, когото обичаш и да позволиш и той да бъде такъв, – казва Джоунз. – Ние се променяме и растем през цялото време, така че въпросът е как да позволиш на човека до себе си свободата да бъде това, което е всеки момент, всеки ден, година след година? В какво се превръща и можеш ли все още да го обичаш?“

И освен това, може ли той все още да те обича?

Това са някои от въпросите и идеите, които възникват, когато Тиодор носи вкъщи модерна, гласово контролирана, компютърна операционна система, която отговаря на името Саманта.

„Този продукт е рекламиран като интуитивна система, която изслушва, разбира и те опознава“. – казва Джоунс .

Усъвършенстваният изкуствен интелект Саманта е сърдечна и съпричастна. Тя скоро разкрива своя собствени черти, нестандартно чувство за хумор и умение да достигна до същността на нещата, както и все по-богата емоционална палитра. От началото на съществуването си тя бързо прогресира и изгражда връзката им „от асистент към близък приятел и довереник към нещо много, много повече“, казва Джоунз.

„ТЯ“ е първият игрален пълнометражен филм, на който Спайк Джоунз е самостоятелен сценарист.

Не е изненадващ фактът, че той избира да проучи човешката природа на любовта чрез връзката между мъж и безплътно съзнание като операционна система (OS). Неговото творчество винаги е било синоним на новаторски дух, от революционните му дни като режисьор на музикални видеоклипове и документални филми до такива творчески триумфи като „Да бъдеш Джон Малкович“, „Адаптация „ и „Където бродят дивите неща“.

Хоакин Финикс, който е в ролята на Тиодор, намира историята за „удивителна.“  Той е ангажиран към проекта в момент, когато снима „Учителят“, за който получи номинация Оскар®. „Всеки път, когато имахме възможност говорихме със Спайк за сценария и за героите, и беше страхотно да гледам как всичко се развива.“

„Доверявам се на инстинктите му. Ако той има някакво колебание спрямо нещо, знам, че там има нужда от по-задълбочен поглед, – казва Джоунс, който се обръща към актьора едва седмица след като е завършил сценария. – Още през първите пет минути от разговора ми с него си помислих, „Аз обичам този човек. Това е човекът, който искам да изиграе моя герой.“ Хоакин внесе толкова много душа и искреност в персонажа си. Макар че Тиодор е доста тъжен, у него има капацитет за радост и игривост и това е един сладък контраст, който Хоакин внася с изпълнението си  – и много повече.“

Създадена, за да се учи и развива сама, Саманта е възхитена от всяко ново нещо и винаги иска повече. В същото време, тя започва да изважда на показ най-доброто от Тиодор. „Въпреки, че има достъп до цялата информация на света, тя генерира всяка мисъл и реакция в момента, – казва Скарлет Йохансон, който е в ролята на Саманта. – Тя няма предварително определени възгледи. Така че зад цялата й дълбочина се крие невинност и прямота.“

Докато самосъзнанието на Саманта расте, това се случва и с Тиодор. Той я води на екскурзия до града, в планината, на плажа, и през модела на рутинното си ежедневие вижда тези познати места от нейната гледна точка както никога не ги е виждал преди. Той започва да гледа на себе си по различен начин, нещо, което режисьорът цитира като отличителен белег на всяка начеваща романтична връзка: „Ние показваме един на друг различни гледни точки към света, това е влюбването. Да си влюбен е да си с някой, чиято гледна точка те вълнува и вдъхновява и предизвиква, дава нов поглед върху себе си, по нов начин“, – казва той.

Сложният, но изключително близък до зрителя филм „ТЯ“ се движи от драматични и изпълнени с мъка моменти през ескалираща романтика и сцени на размисъл към естествената шеговита хармония между двамата главни герои.

Финикс и Йохансон, заедно с Джоунз, се изправят пред предизвикателството да наситят образа на Саманта, която никога не се появява на екрана, с чувствата и присъствието, което тя заслужава. „Съществуват толкова много аспекти на Саманта, – отбелязва Джоунс. – Тя трябва да бъде наивна, но остроумна, интелигентна и спокойна, а също секси и интригуваща. Трябва достоверно се развива като емоционално същество, и всичко трябва да дойде чрез гласа на Скарлет.“

Йохансон си спомня: „Това е процес, наситен с много флуиди. Понякога Хоакин и аз записвахме заедно. Понякога работех само със Спайк, но винаги имаше известна спонтанност в разкриване нюансите на героинята ми и връзката й с Тиодор.“

„Всички от продукцията бяха ангажирани да направим филма близък и достоверен, – добавя Финикс, който отбелязва, че дори и атмосферата по време на снимките е спомагала за фокусиране на актьорите. – Нищо не беше типично в този филм, от сценария до работата ми със Скарлет и усещанията на снимачната площадка. Всичко това направи участието ми едно невероятно преживяване.“

Идеята за „ТЯ“ узрява в главата на Джоунз в продължение на години. „Първоначалната искра, – припомня си той, – беше една статия, която прочетох в нета преди около десетина години за обмен на съобщения с изкуствен интелект. Свързах се с такава операционна система и казах: „Здравей“, а тя ми отвърна „Здравей“. „Как си?“ – „Добре. А ти как си?“ Поседях още малко и у мен се надигна чувството „Уау , аз говоря за това нещо и то ме слуша“. След това илюзията бързо се разтвори и осъзнах, че това е като папагал, който само повтаря заученото. Тази система не беше интелигентна, беше просто един умна програма. Но първоначалното ми впечатление ме развълнува. В крайна сметка ми хрумна идеята за един човек, който има връзка с дадена операционна систма, която е с напълно оформено съзнание, и това се превръща в любовна история.“

Веднъж написана, неговата творба бързо поема по свой ​​собствен път. Освен сценарист и режисьор, Джоунс е и продуцент на филма, заедно с дългогодишния партньор Винсент Ландай и номинирания за Оскар® продуцент Меган Елисън. Джоунз казва: „Меган е много впечатляваща. Тя има ясно мнение и категоричен вкус и прави нещата много специални.“

По същия начин Елисън заявява: „Работата със Спайк е ценен опит и феноменално преживяване. Той е изключително щедър и емпатичен творец, чийто принос към културата е толкова обширен, разнообразен и брилянтен. Способността му да бъде шеговит, емоционално и интелектуално, е залегнала дълбоко в работата му и същността му като човек – това никога няма да престане да ме учудва.“

Работата по „ТЯ“ събира заедно различни бивши сътрудници на Джоунз, включително художника K.K. Барет, монтажиста Ерик Цумбрунен и дизайнера на костюми Кейси Сторм. Това е и първият път, когато режисьорът работи с оператора Хойте Ван Хойтема, за когото споделя: „Това, което особено ми хареса у него е емоционалният му подход. Исках в този филм да се усещат  интимност, романтика и осезателност, и той наистина внесе характерна изисканост и поетична чувствителност.“

„Съществуват много идеи за технологията и света, в който живеем; за изолацията, която се създава, както и за връзките и начина, по който се променя обществото, – казва Джоунс. – Но докато пишех тази история винаги се стремях да оставя тези теми като фон на отношенията между Тиодор и Саманта. Всяка сцена е базирана върху тяхната реалност като двойка. Исках да гледат на историята като на отношенията между двама души и чрез тях да се направи история, която да разгледа любовта и взаимоотношенията комплексно и от всевъзможни ъгли.“

„Исках да докосна нуждите и страховете, оценките и очакванията, които внасяме в една връзка; нещата, които не искаме да признаем или нещата, които се преструваме, че ние не са ни нужни, но ни трябват така или иначе; начините, по които се свързваме един с друг, или се опитваме и не се получава. – продължава той. – Ние искаме да ни опознаят, но в същото време се страхуваме да се разкрием.“

„Саманта бе създадена, за да се развива, – казва той. – И след като тя тръгва напред, както всеки от нас, тя няма ограничение до къде може да стигне и каква ще стане. Ако се влюбиш в някого, правиш го на свой риск.“

АКТЬОРИ И ГЕРОИ

ТИОДОР:
Има нещо, което те кара да се чувстваш толкова добре,
когато споделяш живота си с някого.
САМАНТА:
Как споделяш живота си с някого?

Предизвикателство е да представиш една любовна история, в която зрителите могат да видят само един от двамата участници. „Имаше само един начин идеята да проработи и той беше изцяло зависим от Хоакин и Скарлет. Техните изпълнения правят връзката и любовта между Тиодор и Саманта нещо, което публика наистина може да почувства“, – казва Джоунс.

„Когато камерата е спряла на лицето на Хоакин, докато той изслушва Саманта и в изражението му  виждам любовта му към нея – това беше един от най-интересните аспекти на филма, – продължава режисьорът. – Той не само показва как се чувства героят му, но помага и тя да се въплъти чрез неговата реакция към нея.“

„Ние никога не третирахме отношенията на героя ми по друг начин, освен като истинска връзка“, – добавя Финикс .

Също от толкова жизненоважно значение е начинът, по който Йохансон изразява нарастващото самосъзнание на Саманта единствено чрез гласова характеристика. Тя започва да израства, обхващайки все по-богат диапазон на емоции: радост, надежда, състрадание, доверие, ревност, съмнение, неудовлетвореност, страх.

Йохансон усеща „неизмерно чувство за свобода от задачата да създаде една личност без граници или очаквания за физическо присъствие. Толкова е освобождаващо.“

Успоредно с романтичната връзка със Саманта, филмът разглежда и последиците от брака на Тиодор и успешната лекар-невролог Катрин (Руни Мара). „Спайк първоначално си помисли, че може да съм твърде млада, за да изиграя Катрин, но аз наистина исках да участвам, – спомня си Мара. – Това е толкова силна история, която повдига много интересни въпроси. Не само за взаимоотношенията между хората, но и за това кои сме ние и как да си въздействаме един на друг. Идеята много ми допадна и наистина исках да бъда част от нея.“

Все още преследван от мисли за съпругата си, Тиодор се опитва да се примири с това, което се е случило и защо се е случило.

„Има ретроспекции към някои от най-важните моменти между Катрин и Тиодор, така че зрителят да усети и тяхната история като двойка и как с времето нещата са се променили.“ – казва Мара.

В същото време друга жена в живота на Тиодор е най-добрата му приятелка Ейми (Ейми Адамс), която също трябва да се изправи пред края на собствения си брак, но при по-различни обстоятелствата. „Героинята ми е достигнала до онази точка в развитието на брака си, когато се опитва да се вмести в нечий чужд шаблон и да не бъде себе си, което й причинява много стрес, – обяснява Адамс. – Мисля, че когато постъпваш това, осакатяваш растежа си – емоционално и интелектуално. Едно от нещата, което свързва Ейми с Тиодор е, че те и двамата се опитват да оправят нещо, което не работи.“

„Чудесно е да изследвам истинското приятелство между мъж и жена като тяхното, без никакви намеци, – казва актрисата. – Ейми иска да избута напред Тиодор от мястото, в което е заседнал, но в същото време тя го прави много нежно, защото оценява неговата уязвимост.“

„Спайк се интересува от хората, от женската гледна точка и от тяхната емоционалност – това са героините като Ейми, и Катрин, и Саманта, – добавя Адамс. – Той отдава много време и енергия, за да ни помогне  да разберем тези хора и връзките им с Тиодор. Вярвам, че всеки зрител ще види нещо от себе си в тях и в техните отношения.“

Към актьорският състав се присъединява и Оливия Уайлд в забележителната ярка сцена на многообещаваща среща с непозната. На пръв поглед срещата безупречна: героинята е красива, умна, съвършена, но от вътре в нея историята е различна. „Тя има всичко и все пак е увредена, – казва Уайлд. – Страхът е нейната движеща сила – страхът от биологичния й часовник, страхът от собствените й неуспехи и от липсата на крайна посока. Тя също като Тиодор е отчаяна и има подобна празнота, която не знае как да запълни. С толкова много товар, тя е интересен контраст на Саманта, който не е обременена от нищо.“

Уайлд нарочно не се среща с Финикс преди да заснемат сцената. „Спайк искаше да сме разделени до този момент, за да се запази нервността на срещата с непозната. Чувствах се развълнувана сякаш ще скачам в басейн, което всъщност е забавно изживяване за един актьор“, – казва тя.

Към поддържащия актьорски състав се присъединяват Крис Прат като добродушния колега в офиса на Тиодор – Пол, който кани Тиодор и Саманта да излязат заедно с четиримата с неговата реална приятелката на двойна среща; и Мат Летчър като не допускащия възражения съпруг на Ейми – Чарлз.

ПРЕСЪЗДАВАНЕ НА МЕЧТАНИЯ ЛОС АНДЖЕЛИС

ТИОДОР:

Хей, искаш ли да отидем на
неделно приключение?

Действието се развива в елегантно пресъздадения в оптимистична насока Лос Анджелис – достатъчно познат, за да се чувства реално, но и достатъчно различен, за да изглежда леко недостижим.

Джоунз казва: „Във филма никъде не е точно определено кога се развива действието. Още в началото решихме, че не се интересуваме да предсказваме и да показваме нашата представа за това как би изглеждало бъдещето. За нас бе важно да създадем едно бъдеще, което да бъде на място конкретно за тази история.“

Това, което той си представя е „един вид утопична среда, където времето е хубаво, храната е страхотна, всичко е красиво, удобно и изградено от качествени материали, тъканите са меки и плътни, и това е просто едно приятно място за живеене. Технология е станала по-усъвършенствана и ни предлага повече услуги, които да направят живота ни по-лесен и по-добър.“

„Стори ми се интересно една чиста и цветна обстановка да бъде място за усамотение и раздяла. – добавя той. – Така пресъздадохме мястото, където откриваме Тиодор в самото начало.“

Продуцентът Винсънт Ландай започва по-отрано подготовката за продукцията. „Докато Спайк довършваше сценария, имахме екип от изследователи от цял ​​свят, които да комбинират визуални решения на съвременната архитектура, – казва той. – По времето, когато той приключи с проекта, бяхме съставила стотици изображения по него, които Спайк да прегледа с К.К. Барет – нашия художник на продукция. Това им даде здрава основа, върху която да стъпят, за да определят своята визия за бъдещето.“

Барет се заема да сътвори настроението и изгледа на филма, като нанася леки корекции към това, което той нарича „бъдеще на една ръка разстояние, а не някакво далечно време, когато публиката ще се чуди на всички промени. Това често се постига само с няколко нестаднартни хрумвания и промени, които да хвърлят различна светлина върху обществото. И понеже сме в Лос Анджелис че си помислих: „Махнете колите. Какво би било, ако няма трафик? Какво ще стане, ако има метро до плажа? Влизаш на станция Холивуд и излизаш на пясъка. А през уикенда си направи пътуване до затрупана със сняг хижа с високоскоростен влак-стрела?“

ЕлЕй без автомобили? Изисква се голяма доза творческа невъздържаност, за да си представиш града в друг етап на развитие. Но създателите на филма откриват в един сравнително нов квартал Пудонг, близо до Шанхай, където издигнати на естакади пътеки задържат погледа на пешеходсците над далечното бучене на невиждани превозни средства .

„Голяма част от Пудонг е построена през последните 12 години, – казва Джоунс, който е разгледал и други възможни места (включително Дубай, Хонг Конг, Пекин и градове в Германия и Сингапур), преди да намери това, което търси. – Там има небостъргачи, улиците са прави и широки, сградите са перпендикулярни и всичко е чисто ново. Беше вълшебно съчетание на елементи от най-новото строителство. А във филма в ЕлЕй всичко ново.“

Смесването на градски пейзажи от Китай и от Южна Калифорния изисква определена доза дигитална артистичност. Въпреки това Джоунс заявява: „Във филма няма много визуални ефекти. Добавихме сгради и преместихме хоризонта по-надалеч, има и една холограмна видеоигра, която Тиодор играе в хола си. Като цяло с това се изчерпват ефектите, просто защото това не е филм, който изисква компютърна анимация, въпреки че действието се развива  бъдещето.“

По същия начин създателите на филма търсят да заснемат реални места, доколкото е възможно. Ландей казва: „За нас бе приоритетно да създадем среда, в която актьорите да могат да виреят, а това включва както атмосферата на снимачната площадка, така и самите декори. Един истински апартамент или офис помага сцената да бъде по-близка до реалността и се доближава много повече до естетиката на Спайк в сравнение със снимачно студио с зелен екран.

За да се възползваме пълноценно от това, търсехме интериори, които разполагат с много естествена светлина. Това пък от своя страна бе голямо предизвикателство за екипа, защото трябяаше да съобразим снимките със светлата част от денонощието, и за К.К., който трябваше да трансформира тези съществуващите пространства и сгради за целите на филма.“

Жителите на Лос Анджелис ще забележат много достоверни забележителности и отправни точки във филма, сред които Санта Моника Пиър, където Тиодор и Саманта се забавляват посред нощ и стилния Пасифик Дизайн Център, който служи за входа към жилището на Тиодор.

Навсякъде изкуството, комфортът и удобството изобилстват. Парковете върху покривите на високите сгради канят хората да се насладят на гледката. В съответствие с цялостния тон на филма, Барет заявява, че дори рекламата е ненатрапчива: „Тя се е променила към предимно големи изображения на бавни обороти с миниатюрни надписи или графики, така че зрителя да се потопи в мистерията на изображението, а не да бъде обстрелван с агресивни кампании.“

На персонално ниво Барет обзавежда офиса и дома на Тиодор в лек и ефективен стил, с прости, умело изработени елементи, особено що се отнася до устройствата, които използва, за да общува със Саманта. „Харесва ми начинът, по който са проектирани писалките и табакерите от 40-те години, допадат ми малките кожени тефтерчета и усещането да държиш запалка Zippo в ръката си. Това са все неща, които са архаични от гледна точка на употреба, но вечни като дизайн. Така че взехме детайлите на тези красиви предмети и да ги приложихме към нещо, което се използва непрекъснато: мобилния телефон. Дори и в проектирането на последните технологии аз не се интересувах от новите материали, и дори поставих мониторите в рамки, сякаш са снимки или произведение на изкуството. Тези устройства са предназначени за човешки контакт и трябваше да бъдат с проста визия, така че гласът да е това, което задържа вниманието.“

И накрая добавя: „Аз винаги имам една-единствена дума, с която обобщавам визията на всеки филм. Този път тя е „червено“. Определено използвахме много червено наоколо.“

Червенията цвят наистина отеква през подбраните костюми на дизайнера Кейси Сторм. „Почувствахме, че този цвят има много бъдеще и прегърнахме идеята да наситим филма с него.“ – казва той.

Подобно на Барет, и дизайнерът на костюмите Сторм търси проста схема, която да представи бъдещето, без да е прекалено футуристично. Познавайки цикличния характер на модата, той решава, да се обърне назад към развитието модата през последните сто години: „Включихме елементи от различни десетилетия и стилове и го комбинирахме заедно, за да създадем нещо ново.“

Обличането на мъжете в панталони с висока талия е съзнателно намигане към еволюцията на дамска мода на последните сто години и екипът го прилагане към мъжките дрехи. „Гледайки към 20-те, 30-те и 40-те години осъзнах как женската мода често преминава към по-висока талия. Оттам ми допадна идеята за комбинираме висока талия с тесни заострени обувки. – продължава Сторм. – Опитахме този ансамбъл върху Спайк и той изглеждаше добре. После облякохме и Хоакин и видяхме, че сме на прав път и идеята работи.“

Сторм избра естествен, удобен стил на обличане за Тиодор в ограничена цветова палитра: „Той не би искал дрехи, които да го открояват. Плюс това е човек на навика, така че носи едни и същи кройки, материи и цветове. Хоакин участва в избора на дрехи за героя си от самото начало и неговото сътрудничество бе много ценно. Имаше моменти, когато предлагаше риза или панталон, за които аз дори не се бях замислил.“

МУЗИКАТА

САМАНТА:

Вчера чух много приятна песен.
Мога ли да ти я изпея?

Музика към филма е дело на отличената с награда Grammy група Arcade Fire и техния сътрудник Оуен Палет.

„Arcade Fire започнаха да пишат музиката, още докато снимахме и понякога пусках музиката по време на снимките, – казва Джоунс. – Изпращах им фотоси и кадри, а те ни изпратиха невероятна купчина материал в партиди, може би 50 парчета, които ние да прецедим и после да обработим парчетата, които са ни необходими. Така че ДНК-то на музиката, на изгледа и на усещането на филма са органично свързани. Музиката е наистина красива и се отнася  специално за историята.“

По същия начин нежната и изпълнена с копнеж песен „The Moon Song“ е вдъхновена и написана за филма от певицата и текстописка Карън О, с която Джоунз често работи, включително по „Където бродят дивите неща“. Изпълнена във филма от Хоакин Финикс и Скарлет Йохансон, тя служи като импровизиран дует между Тиодор и Саманта по време на екскурзията им в планината.

[/tab]
[tab title=“Рецензии“]
Скоро[/tab][/tabs]