От ТОМАС АХЧИЯН
Човек рано или късно връща лентата обратно, за да се върне към определени спомени или просто за да си припомни дадена ситуация и последвалите емоции. Именно емоциите ни карат да поглеждаме назад, въпреки силния ни устрем да вървим само напред, притиснати от забързаното ни ежедневие. При филмите е същото . Когато имаме моменти на блажена почивка взимаме купените дискове и си припомняме любим филм. Именно това целят и създателите на „Търсенето на Немо”, който отново се завърта по екраните, но този път с добавено измерение.
Едва ли има човек, който не знае историята за малката рибка клоун Немо, която има недоразвита перка и неговия консервативен баща, прекаляващ с грижите за сина си. След като по случайност Немо е хванат, баща му тръгва да го търси и спаси. С помощта на други морски създания и весел пеликан, неговата мисия се оказва успешна, а самия той разбира, че синът му вече не е толкова малък, колкото си мисли.
Филмът сам по себе си бе абсолютен хит и неговата боксофис история го е доказала. Друг критерии за успеха на филма и многото позитивни коментари е фактът, че милиони деца по света имат всякакви сувенири с Немо или други герои от филма, които продължават да се произвеждат и до този момент. Или иначе казано машината за пари е създадена и работи безотказно. Тук идва и грешния ход на създателите на филма, които решават да добавят и трето измерение към него. Филмът вече е преизпълнил своя потенциал. Минал е един път през кината, след което през редицата платени канали за филми, както и през всевъзможни телевизии. Дори и да харесвате филма, след като го гледате пет или шест пъти той емоционално отстъпва и вече не е това, което е представлявал преди време. Немо е герой, който всекидневно може да бъде видян някъде, а самият филм е насочен към детската аудитория и не грабва родителите до такава степен като други анимационни филми.
Самото трето измерение е наистина на много добро ниво. Подводния свят на рибите разкрива своето великолепие. Феерия от цветове и форми, които се преливат прекрасно без да създават усещането за кич. Подводния свят е изключително реалистичен с добавеното 3D. Всичко се откроява и на моменти третото измерение е на много по-добро ниво от това, на много игрални филми, които са конвертирани в този формат. Разбира се от очилата идва един от проблемите на всички триизмерни филми, а именно по-тъмните им цветове. Този проблем не подминава и „Търсенето на Немо”. Ако свалите очилата по време на филма ще забележите осезаема разлика между цвета на образа с и без очила. Плановете в картината са развити много добре и усещането за дълбочина е много добро. Може би единствения проблем е с яркостта. Няма нещо, което би подразнило зрителя. Разбира се в най-лошия случай може да Ви доведе до главоболие след филма, но при всеки това е индивидуално.
За всеки е ясно, че филма се пуска на 3D за да събере още пари. Няма сантиментални или някакви други причини. Въпросът е обаче дали да предпочетете да гледате филм, който е излъчван до изтъркване по всякакъв вид платформи. Наистина добавеното измерение е оригинално и филма има много повече чар с него, но проблема е че историята е гледана вече много пъти…
