ОТ ТОМАС АХЧИЯН
Объркващо и дори на моменти леко стряскащо. Момента на изненадата идва. Не не е тук, сигурно ще е след малко, но ето го сега се появи. Тръпката и интригата в очакване на случващото се, но не това, което очакваме, а знаейки, че е нещо, което няма да е това, което очакваме. Всичко е объркано, но дали? В главата ми настъпва хаус. Хаус, който обичам, защото е интелектуално интригуващ, а не просто в следствие глуповати картини и действия. Нещо от този тип предлага и новото предложение, което се завърта в кината – „Транс”.
В лентата ще можете да станете свидетели на историята на млад търговец, който търгува с произведения на изкувството. Разбира се жаден за пари, който трябва да върне поради своите лоши навици, той се замесва с престъпна група с цел да бъде открадната картина за милиони. В последствие решава, че няма да им я даде и след спрекчване, той губи съзнанието си и забравя къде е сложена тази така ценна картина. Така той се озовава в кабинета на психотерапефт, който се опитва да му върне спомените. Разбира се тук идва и разковничето в историята и нещата се объркват с голяма степен.
Преди всичко трябва да споменем, че рекламната кампания на филма в България е изключително семпла и бих казал неивидима, което е голям минус за лентата, поради факта, че „Транс” е наистина добро предложение и двата часа в салона със сигурност не са изгубени. От друга страна, самият трейлър не показва силния потенциал на историята. След първото ми гледане на предварителната рекалама си мислех, че интересното във филма ще свърши в момента, в който картината е открадната и всичко до края на лентата ще бъде една дълга и скучна мъка, която ще се моля да свърши. Какво се оказа всъщност? Приблизителните сто и двадесет минути минават незабелязано, те просто се преживяват. Действието се развива доста динамично и финала на обира дава същинското начало на историята и нейната развръзка. Вместо това, което очаквах, получих точно обратното. Всъщност ако не сте гледали трейлъра на филма, по-добре не го правете ако искате да се насладите на филма без да сте обременени от предварителни очаквания. Ако искате меланхоличен филм, в който действието е почти спряло, няма да го получите.
Обирът – неговото планиране и осъществяване, приповдигат настроението във филма в комбинация с прекрасното музикално офромление, което е чудесен акомпанимент към случващото се на екрана. Следващата фаза на филма е началото и опознаването на хипнозата и съзнанието на главния герой. Третият е заплитането на историята и смесването на желанията, реалността и желанието за това, което трябва да се случи. Внушенията и желанията се преплитат, уеднаквяват и същевременно различават. Един наистина интересен момент. Тук се появява и една от най-интересните чесрти на лентата. Тя ще Ви напрегне, но не по добре познатят ни неприятен начин, а с лекото ще изкара приятен анализ, комбиниран с размисли за всичко, което виждаме на екрана. През главата Ви ще се превъртят няколко възможни варианта, които са следствие на всеки кадър. Отдавна трябваше да се появи един наистина интелигентен филм, който да не доскучава със символизмите, които подплатяват всяка сцена и кадър.
Дали всичко в реалността не е добре познато и вече видяно? Желанията, емоциите или здравия разум ни бутат да вървим напред? Възможно ли е да не различаваме действието от начина за неговото осъществяване? Спомените ни какво са всъщост – фантазия или реалност? Бленуваме ли благодарение на желанията си или някаква друга сила подсъсзнателно ни подтиква към тях? Всички тези въпроси са зададени в лентата и в същото време това, което се случва Ви оставя избор. Такъв, че да тълкувате по свой собствен начин нещата. Да бъдете себе си без да Ви се вкарва муха в главата. Без да Ви се натяква друго мнение. Чисто и просто в лентата играта се върти около символите на идеята, която се въплащава в тях. Всичко останало просто се случва.
Ако приемем, че пространстовото е социална мрежа, то със сигурност бих харесал и споделил филма „Транс”, защото е предложение, което представлява прекрасна комбинация от екшън и психологически филм, който е разреден със сложни отношения и разбира се поднесен с лекота. Ако решите да гледате хубав филм за който не искате да съжалявате, бих Ви препоръчал „Транс”.
