Премиера в България: 08.09.2017г.
Световна премиера: 08.09.2017г.
Жанр: Драма, Ужаси, Трилър
Продължителност: 135 минути
Формат: 2D/IMAX 2D/4DX/Luxe
Сценарист: Чейс Палмър, Гари Доберман, Стивън Кинг (роман)
Режисьор: Анди Мушети
В ролите: Бил Скарсгард, Хавиер Боте, Оуен Тийг, Джейдън Либерхър, Никълъс Хамилтън, София Лилис, Фин Улфхард, Мегън Карпентър, Джак Дейл Грейзър, Уайът Олеф, Чоузен Джейкъбс, Джереми Рей Тайлър
Разпространител: Александра филмс / New Line Cinema

В малко градче в щата Мейн, седем деца известни като „Клубът на загубеняците“ се изправят лице в лице с проблемите в живота, хулиганите и чудовище, което приема формата на клоун и се казва Пениуайз.

[tabs title=““ active=0 event=“click“]
[tab title=“Трейлъри“]

 


[/tab]
[tab title=“Галерия“]

[/tab]
[tab title=“Новини“] Новини за филма тук[/tab]
[tab title=“Още за филма“]

И ти ще се рееш!!

Трилърът на ужасите „То” на New Line Cinema, режисиран от Анди Мускети („Мама”), е екранизация на невероятно популярния едноименен роман на Стивън Кинг, ужасявал читателите в продължение на десетилетия.

Филмът разказва историята на седем невръстни приятели от градчето Дери, в американския щат Мейн, които се наричат Клуба на загубеняците. Всеки от тях е бил отлъчен от обществото по една или друга причина, всеки е набелязан от местните хулигани… и всеки е станал свидетел как вътрешните му страхове оживяват в лицето на древен, променящ формата си, хищник, който могат единствено да нарекат То.

От самото си създаване, градчето е ловно поле на съществото, което излиза от канализацията на всеки 27 години, за да се храни със страховете на набелязаната си плячка, а именно децата на Дери. Събирайки се по време на ужасяващо и изпълнено с вълнения лято, Загубеняците се сближават помежду си, за да превъзмогнат собствените си страхове и да спрат нов цикъл с убийства, започнал в един дъждовен ден с малко момченце, гонещо хартиената си лодка, носеща се към канализационната шахта и … право в ръцете на Пениуайз, клоунът.

В „То” участват Бил Скарсгард („Дивергенти 3: Предани”, сериала “Hemlock Grove”) като основния злодей в историята, Пениуайз. Ансамбълът от млади актьори във филма включва Джейдън Либрър (“Midnight Special”), Джеръми Рей Тейлър („Алвин и чипоносковците: Голямото чипоключение”), София Лилис (“37”), Фин Улфхард (сериала „Странни неща”), Уайът Олеф („Пазители на галактиката”), Чоузен Джейкъбс (предстоящия “Cops and Robbers”), Джак Дилън Грейзър (“Tales of Halloween”), Николас Хамилтън („Капитан Фантастик”) и Джаксън Робърт Скот, за когото това е дебют в киното.

            Мускети режисира „То” по сценарий на Чейс Палмър, Кари Фукунага и Гари Добърман, по мотиви от романа на Стивън Кинг. Рой Лий, Дан Лин, Сет Греъм-Смит, Дейвид Каценбърг и Барбара Мускети са продуценти на филма, а Дейв Нюстедър, Уолтър Хамада, Ричард Бренър, Тоби Емерих, Марти П. Юинг, Дъг Дейвисън, Джон Силк и Ния Кюкендал са изпълнителни продуценти.

            Творческият екип зад кадър включва оператора Чун-Кун Чун („Аз, Ърл и умиращото момиче”, „Старо момче”), художника Клод Паре („Възходът на планетата на маймуните”), монтажиста Джейсън Болънтайн („Лудия Макс: Пътят на яростта”) и художничката по костюмите Джени Бриант (сериала „Момчетата от Медисън авеню”). Музиката е композирана от Бенджамин Уолфиш („Анабел 2: Сътворение”).

            New Line Cinema представя продукция на Vertigo Entertainment/Lin Pictures/Katzsmith Production, „То”. Филмът е разпространяван от Warner Bros. Pictures, a Warner Bros. Entertainment Company.

www.Itthemovie.net

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

 

От какво се страхуваш?

 

Независимо дали става дума за чудовище под леглото ви, таящо се в мрака, или за създание, дебнещо в сенките, няма как да избягате от най-зловещите си страхове в хорър трилъра „То“. Пренасяйки на голям екран вдъхновяващия роман на Стивън Кинг, режисьорът Анди Мускети споделя: „Страхът е универсален, нещо към което всеки може да вземе отношение. И какво по-страшно от нещо, което не просто те напада, а те връхлита под формата на това, от което изпитваш най-голям ужас?“

Енигматично краткото заглавие се отнася към главния злодей в историята – древно, сменящо формата си същество, което се преобразява в най-дълбоките страхове на своите жертви и се пробужда на всеки 27 години, за да се храни с най-уязвимите жители на градчето Дери – децата. Този път обаче седем млади приятели, наричащи себе си Клубът на загубеняците ще се сдружат, за да се преборят с това мистериозно създание, към което те се обръщат с всеобхватното местоимение То. Но То всъщност се подвизава под друго име – име, което се е превърнало в икона в хрониките на хорър жанра, а именно Пениуайз, танцуващия клоун.

Публикувана за пръв път през 1986, „То“ се превръща в моментална класика и в най-продаваната книга за годината. Завладяващ читателите повече от три десетилетия, абсолютният бестселър продължава да бъде смятан за една от най-добрите и влиятелни творби на безспорния майстор на хорър литературата, вдъхновявайки безброй филми и телевизионни проекти през годините.

Това със сигурност може да бъде казано за човека, начело на филма. „Аз съм голям фен на Стивън Кинг, който ми беше любим автор докато пораствах, затова и „То“ е проект-мечта за мен“, разкрива Мускети. „Като някой, който обича да прави страшни филми, винаги съм бил очарован от страха и може би моментът, когато изпитваш най-голям ужас, е по време на детството, гледайки първия си хорър филм. Това е чувство, с което няма да се сблъскате през остатъка от живота си, затова и се превърна в нещо като нереално приключение за мен да се опитам да пресъздам същото усещане отново. Това ми помага да творя, защото смятам, че можеш да изплашиш другите само с това, което плаши самия теб“.

В историята може да бъде открит още един пласт, който е запазена марка на Стивън Кинг. Вероятно няма друг писател, толкова добре съпоставящ абсолютния ужас и човешките преживявания по време на израстването, и може би никога по по-перфектен начин, отколкото в чувствителната история, лежаща в сърцето на „То“. Продуцентът Сет Греъм-Смит споделя: „От самото начало знаехме, че „То“ е повече от обикновена хорър история, и че филмът трябва да отразява различните тоналности на романа. Действието обхваща определен етап от живота на младите герои, през който те наистина порастват, затова искахме филмът да улови очарованието на тези моменти, но и в същото време да бъде изключително ужасяващ“.

Продуцентът Дейвид Каценбърг е на същото мнение: „Във филма има моменти, в които всеки от тези елементи излиза на преден план, така че това е интересен баланс между емоция и страх. Беше важно за темпото на филма и разказа да успеем да пресъздадем и двата аспекта правилно“.

Продуцентката Барбара Мускети, сестра и креативен партньор на Анди Мускети, отдава заслуженото на сценаристите за намирането на този баланс. „Чейс Палмър, Кари Фукунага и Гари Добърман успяха да уловят трогателните страни в приятелството между членовете на Клуба на загубеняците и дори да загатнат първата любов в тийнейджърските години. Но не се заблуждавайте, ще се страхувате много“, казва тя с усмивка.

Ужасът в „То“ се въплъщава в злонамерения клоун Пениуайз – поглъщача на деца, познавача на страха. Бил Скарсгард, който приема да изиграе образа на злодея, споделя: „Познавах много добре „То“ и героя на Пениуайз, докато растях. Според мен той има нужда децата да повярват в това, което виждат и да се страхуват, за да може да ги погълне, защото страхът придава вкус на плътта. За мен като дете, а дори и сега, това е най-ужасяващата идея, измислена някога“.

Джейдън Либрър от Клуба на загубеняците добавя: „Определено става дума за преодоляване на страха, защото ако децата не се страхуват от Пениуайз, те имат шанса да го победят. Но е наистина страшно да наблюдаваш всички ужасяващи неща, които им се случват“.

Либрър влиза в ролята на Бил Денброу, де факто лидер на групата. Ансамбълът от млади актьори, които са част от клуба включва още: Фин Улфхард като Ричи Тозиър, София Лилис като Бевърли Марш, Джак Дилън Грейзър като Еди Каспбрак, Уайът Олеф като Станли Урис, Джеръми Рей Тейлър като Бен Хенском и Чоузен Джейкъбс като Майк Хенлън.

Разработвайки проекта, екипът на филма, който включва още и продуцентите Рой Лий и Дан Лин, е наясно, че да пресъздадеш толкова богата книга, с над хиляда страници, на голям екран ще е огромно предизвикателство. Затова се взема решение фокусът да се постави на първата половина, в която Загубеняците са все още деца и… основна плячка на Пениуайз. Въпреки това Добърман отбелязва: „Най-голямото предизвикателство в адаптирането дори на половин роман, толкова обичан колкото „То“, е да се опиташ да избираш измежду безброй многото незаменими пасажи, които са останали с нас след като сме прочели книгата за пръв път“.

Греъм-Смит добавя: „Всички чувствахме огромна отговорност да останем верни на духа на романа, защото това е книга с голямо значение за феновете на Стивън Кинг… и това важеше за всички, които работиха здраво, за да я възпроизведем на голям екран“.

„Беше истински съвместен процес“, спомня си Добърман. „На Анди постоянно му хрумваха идеи. Едно от нещата, които дискутирахме най-много бе как индивидуалните страхове на Загубеняците определят самите тях. Той мислеше много върху това как те диктуват действията на героите, разбира се базирайки всичко на неща открити в романа“.

„Анди имаше ясна визия за филма“, отбелязва Каценбърг. „Той очевидно познава хоръра“, добавя продуцентът, имайки предвид работата на Мускети по предишния му хитов филм „Мама“. „Но той също така се справи и с контрастиращите нотки и начина, по който да ги представи по един кохерентен начин. Той бе фантастичен избор за режисьор на този материал“.

Създателите на филма се съгласяват и на още една важна промяна в адаптирането на сценария. Въпреки че Кинг поставя действието в първата част на романа през 50-те, сценаристите го пренасят в 80-те. Барбара Мускети обяснява: „50-те е времето, в което Стивън Кинг пораства и това е неговото поколение, затова книгата отразява страховете от годините, които са го формирали като човек. Стивън винаги е казвал: „Пишете каквото знаете“. Ето защо решихме да направим филма за нещата, които ние знаем – да пораснеш през 80-те – и да пресъздадем страховете ни от това време“.

Анди Мускети добавя: „През 50-те децата са се страхували от съвсем различни неща, като класическите чудовища, видени във филмите от този период, и това са някои от формите, в които Пениуайз се въплъщава в романа. Във филма възпроизведохме страховете с много пластове и дълбочина и дори феновете на книгата може да се изненадат от нещата, които си позволихме да направим“.

 

ЗАГУБЕНЯЦИТЕ

Ако сме заедно, ще победим.

Седморката от ученици, която се нарича Клуба на загубеняците, е сърцето и душата на „То“. Поотделно тези младежи не са в състояние да се справят с училищните биячи, а какво остава с могъщо същество, което си променя формата. Заедно, обаче, те притежават кураж, изкован от тяхното приятелство и решителност да се спасят както един друг, така и своя град, изправяйки се срещу ужасяваща заплаха, останала без отпор в продължение на векове.

            Режисьорът на филма потвърждава: „Загубеняците намират сила в това да са заедно, и ето защо е интересно да се наблюдава как динамиката на групата се променя по време на филма – смяната на водаческите роли и позицията на силния. Всеки има своя момент. Историята е прекрасна и особено в моментите на беда, виждаме как човечността, доверието и любовта излизат на повърхността“.

            За да открият актьорите, които да поемат ролите на Загубеняците, създателите на филма се впускат в задълбочено търсене, прослушвайки стотици желаещи. Мускети споделя: „Кастингът на филма бе огромен процес и видяхме много хора. Но е страхотно, когато откриеш актьор споделящ ДНК-то на даден герой. Вълнуващо е за режисьор, защото да събереш най-добрия актьорски състав е ключово за вдъхването на живот на героите“.

Джейдън Либрър влиза в образа на срамежливия и заекващ Бил Денброу, който е преследван от спомена за малкия си брат Джордж, изигран от Джаксън Робърт Скот в първата си роля. Бруталното убийство на малкото момче, което всички наричат Джорджи, се превръща в катализатор на историята и на пътешествието на Бил. Либрър споделя, че трагедията изпраща неговия герой на мисия. „В началото на филма ставаме свидетели на нежната връзка между Бил и Джорджи. Когато Джорджи изчезва, Бил се чувства виновен, защото той е този, който го е пуснал да си играе в дъжда с новата си хартиена лодка. След това животът вкъщи става доста труден. Родителите му като че ли не са там, след смъртта на Джорджи те са дистанцирани и се държат хладно към Бил, ето защо му остават само приятелите. Те са единствените, с които той може наистина да разговаря“.

            Най-добрият приятел на Бил е Ричи Тозиър, устат шегаджия, надничащ зад огромните си очила. Фин Улфхард, който се въплъщава в ролята, казва: „Ричи е леко наивен, обичащ видеоигри и телевизия – неща, които и аз харесвам. Той се опитва да бъде шоумена на групата, само че никой не го мисли за толкова забавен, колкото самият той се възприема. Другите му се дразнят и просто го отхвърлят. Когато Джорджи изчезва, нещата започват да стават по-сериозни и Ричи разбира, че нещо много лошо се случва в Дери, нещо, което няма да може да приеме с шегички“.

            София Лилис е в образа на Бевърли Марш, единственото момиче в Клуба, която е в неведение за ефекта, който има върху подрастващите момчета. Въпреки че е подложена на труден живот вкъщи, или може би точно заради това, Бевърли е „една от най-силните и смелите в групата“, споделя Лилис. „Тя е много независима и се държи все едно не й пука какво си мислят другите, но всъщност тя жадува да има приятели и да бъде част от нещо. Иска да поддържа връзка с други хора, но се страхува и не желае да се озове с хора като баща й. Затова се дистанцира от останалите, докато, разбира се, не се присъединява към Загубеняците“.

            Джак Дилън Грейзър е в ролята на Еди Каспбрак, дребничък хипохондрик, неотлъчно с чантичката си пълна с лекарства, инхалатори против астма и множество дезинфектанти. „Еди е невротично дете“, признава Грейзър. „Изпитва паранои от бактерии, заради своята майка, и това е провалило социалния му живот. Но той не е толкова слаб, колкото всички винаги са му натяквали. Изправяйки се заедно с приятелите си срещу Пениуайз, той вижда колко е силен всъщност“.

            Ролята на Станли Урис, най-скептичния от седемте деца, е изиграна от Уайът Олеф, който отбелязва: „Стан има           обсесивно-компулсивно разстройство. На него не му допада, когато нещата не са подредени. Това, което става в главата му в такива моменти, е по-сложно от това, с което може да се справи. Той не само се страхува от Пениуайз, но не може и да приеме, че такова създание съществува в неговата подредена реалност“. На прага на своята тринадесетгодишнина, Станли вместо да се подготвя за бар мицва, ще трябва да премине през доста по-различно изпитание, породено от появата на Пениуайз, която изисква цялото му внимание. А това няма да се хареса на баща му, местния равин.

            Джеръми Рей Тейлър е в ролята на Бен Хенском, който се запознава със Загубеняците след като е брутално нападнат, но не от Пениуайз, а от местната банда побойници. Бен може и да не притежава най-добрата физика, но Тейлър изтъква другите му предимства. „Той е умникът на групата, който обича да си прекарва времето в библиотеката. Бен е този, който открива обезпокояващата история за убийства и изчезнали хора в Дери, което впечатлява другите. Той никога не е имал приятели и смята, че членството му в Клуба на загубеняците е най-великото нещо на света“.

Последният, който се присъединява към Клуба е Майк Хенлън, в ролята Чоузен Джейкъбс. „Майк е много земен, истински човек“, споделя Джейкъбс. „Той живее изключително скромно извън града и поради все още съществуващите расови предразсъдъци, като афро-американец, винаги се е чувствал леко отхвърлен. Да бъде част от Клуба на загубеняците означава много за Майк, защото е единственото истинско приятелство, което е имал“.

Сплотеността и любовта са най-силните оръжия на Загубеняците в тяхната битка срещу Пениуайз. Барбара Мускети добавя: „Единственият начин да оцелеят е да се държат един за друг и да се изправят срещу вътрешните си и външни демони“.

Актьорите приемат тази идея присърце – приятелството между Загубеняците може да бъде проследено и във връзката между самите актьорите. Преди началото на снимките, създателите на филма организират нещо като тренировъчен лагер. Осъзнавайки, че младежите дори не са били родени по времето, в което се развива историята, Греъм-Смит изготвя наръчник за живота през 80-те. „Събрах в малка брошурка книги, музика, видеоигри, дрехи и други неща от епохата. Дори добавих информация за начина, по който сме говорили, и снимки на предмети като телефон от онова време. Това беше скромният ми принос към лагера“.

ПЕНИУАЙЗ

 

Пиршество за Пениуайз. Назрял страх, суров ужас…

Създателите на филма са наясно, че актьорът въплътил се в образа на Пениуайз ще има значително влияние върху всеки аспект от „То“. След продължителен кастинг, Бил Скарсгард печели заветната роля. „Това, което открихме при Бил“, споделя Барбара Мускети, „е че неговите инстинкти изцяло съвпаднаха с начина, по който Анди вижда Пениуайз“.

Режисьорът потвърждава думите й: „В самото начало бях запленен от изпълнението на Бил по време на прослушването му и оттогава се чувствах все едно намирам ново лакомство всеки ден. Той не само придаде мистика и интригуващи черти на героя си, но и имаше куража да навлезе по-дълбоко в лудата театралност, типична за Пениуайз. В погледа му се четеше лудост, а от езика на тялото му те полазваха тръпки. Някои от физическите изисквания на ролята бяха изтощителни, но трябва да му го призная на Бил – енергията му бе на макс през цялото време“.

На свой ред Скарсгард споделя, че е разчитал на напътствията на Мускети и оценява доверието, което режисьорът е имал в него. „Анди ми се довери и аз се доверих на него. Знаех, че съм в добри ръце, и че мога изцяло да се отдам, и той откликна на това, което правих. Получи се страхотно сътрудничество между нас“.

Греъм-Смит отбелязва: „Невъзможно е да се опише това, което Бил добави към героя си по отношение на физика, поведение и изразяване“.

Всъщност именно едно от израженията, които Бил успява да пресъздаде с лекота, изненадва режисьорът. Мускети си спомня: „Очите на Пениуайз бе нещото, за което имах яснота още от самото начало. Исках той да притежава този луд поглед, в който едното му око отива в противоположната посока на другото. Споменах това на Бил като черта на героя му, която ще добавим по време на пост-продукцията. Но той каза: „Добре, мога да го направя“, и го направи на момента. И това ме побърка! Ще го видите във филма, доста е ужасяващо“.

Предвид апетита на Пениуайз към деца, Мускети си представя един вид бебешки образ за героя. „Винаги съм си мислил, че тези детски черти ще го направят още по-страшен, заради контраста между някой, който изглежда невинно и сладко, и в същото време е способен на ужасяващи неща“.

Отговорниците по грима Алек Гилис и Том Удръф проектираха и създадоха уголемен череп, приличащ според Гилис на „гигантски напукан пъпеш. Обикновено скицираме визията на героите от нулата, но Анди ми изпрати рисунки, които вече даваха яснота, като изискването бе да го направим да изглежда почти като дете. Това наистина ми хареса“. Последният детайл от лицето на Пениуайз са неговите огромни, остри като бръснач зъби, от които често капе слюнка.

 Освен върху физическия образ, Скарсгард се съсредоточва върху пресъздаването на отличителния глас и маниакалния смях на Пениуайз. За гласа той прибягва до нещо, което описва като „пукащ пронизителен звук“.

Когато са готови с въплъщението на Скарсгард в митичния герой, създателите на филма решават да го държат далеч от младите актьори, за да може техните първи реакции при появата му да са автентични. Каценбърг споделя: „Попречихме на децата да видят Пениуайз до момента, в който са в една сцена с него. Мисля, че това добави още един пласт в процеса, в който те научават кой е Пениуайз и са наистина уплашени“.

Мускети отделя голямо внимание на начина, по който ще разкрие Пениуайз на зрителите. „Това е култов момент в книгата, който много хора ще чакат да видят“, признава режисьорът. „Сцената е хипнотизираща; първата поява на Пениуайз е интригуваща и харизматична, но в същото време ви е ясно, че нещо не е наред с него. Той е обвит в някакъв вид магия, от която ви полазват тръпки“.

Барбара Мускети споделя същото мнение: „Ясно е, че първият път, в който виждаме Пениуайз е невероятно важна сцена и говорейки за себе си, това е нещо, което няма  да забравите. От първия път, когато прочетох книгата, ми беше доста трудно да погледна към дъждовна шахта без да си помисля, че Пениуайз дебне там. Искахме да създадем образ, който да не можете да изличите от съзнанието си“.

[/tab]
[tab title=“Рецензии“]
Рецензия от Димитър Кръстев [/tab][/tabs]

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 1 = 2